Решение № 8086 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2014 г.

Решение № 8086 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9627/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ИСГ Юръп" САС Република Франция, подадена чрез адв. Младенов против решение № 3741 от 05.06.2014 г. по адм. дело № 1912 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на френското дружество срещу ревизионен акт № 2041205434/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 152/24.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град и вместо него да постанови друго, с което РА да бъде отменен. Претендира заплащане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП формулира чрез юрск. Иванов в съдебно заседание съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на АССГ, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което са процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София-град е бил ревизионен акт /РА/ № 2041205434/30.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 152/24.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, с които на "ИСГ Юръп" САС, Република Франция допълнително е начислен ДДС за данъчни периоди общо в размер на 127 891,55 лв. и прилежащите лихви за забава. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че с договор от 12.05.2009 г. "Ви Ем Уеър България" ЕООД е възложило на "ИСГ Юръп" САС - Франция да изпълни проектиране и изграждане "до ключ" на административна сграда - бизнес център, съгласно общите условия на договора и приложени към него таблица на приложенията с отделни спецификации, срещу възнаграждение в размер на 2111451,72 евро /4129640,62 лв./, без ДДС. Съдът изрично е уточнил, че е уговорен срок за изпълнение на СМР до 18.09.2009 г. По делото не е спорно, че касаторът е възложил изпълнението на СМР на подизпълнител "Свего 99" ООД. Установено е още, че при приемане на работите е констатирано некачествено изпълнение на СМР от подизпълнителя "Свего 99" ООД. За отстраняване на последните "ИСГ Юръп" САС - Франция е сключил договор за СМР с друг под изпълнител "Алфа Пропърти Мениджмънт" ЕАД. Съдът е посочил, че не са налице приемо-предавателни протоколи, а само оценки на етапите на завършеност, като последните не са приети от съда за протоколи за приемане на СМР. Като е обсъдил горното съдът е приел, че не е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС, която регламентира, че когато по договор за доставка на услуга същата е свързана с изпълнението на отделни етапи, които се приемат от получателя по доставката, за всеки етап на завършеност на услугата възниква данъчно събитие, данъкът за което става изискуем на датата на приемане на съответния етап, като тази дата се удостоверява с приемно-предавателен протокол, подписан от доставчика и получателя. Мотивирайки се така и при анализа на сключения договор между ревизираното лице и неговия възложител "Ви Ем Уеър България" ЕООД, съдът е приел, че датата на възникване на данъчното събитие следва да бъде определена по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС. Предвид изложеното съдът е приел, че с получаване изпълнението на услугите от подизпълнителя "Алфа Пропърти Мениджмънт" ЕАД на 10.12.2010 г. се приема за извършена и услугата предоставена от главния изпълнител - ревизираното лице "ИСГ Юръп" САС, Република Франция към възложителя - "Ви Ем Уеър България" ЕООД. Съдът е приел, че предаването на услугата - СМР е осъществено именно в процесния данъчен период м. 12.2010 г. и законосъобразно органа по приходите като се е позовал на разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, е начислил на "ИСГ Юръп" САС, Република Франция ДДС в размер на 43 656,35 лв., върху данъчна основа в размер на 218 281,75 лв., представляваща разликата между данъчната основа на получените доставки от "Алфа Пропърти Мениджмънт" ЕАД с обща стойност 356 739,94 лв. и данъчната основа на издадените от "ИСГ Юръп" САС, Република Франция към "Ви Ем Уеър България" ЕООД фактури в размер на 132 458,21 лв. Досежно начисления ДДС за данъчен период м. 10.2010 г. съдът е приел, че е налице нарушение на принципа на съпоставимост на приходи спрямо разходи. Приел, е за доказан размера на осъществените разходи от РЛ - престация във връзка с договорните отношения на касатора с подизпълнителя "Свего 99" ООД, който от своя страна е издал фактури за изпълнени строителни услуги. В същото време, касаторът е отчел приходи в размер на 1 383 538,78 лв. Прилагайки т. 5.1, б. "г" от Счетоводен стандарт 18 "приходи", която точка урежда, че приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/, съдът е приел за правилни изводите на приходната администрация, в резултат на което за данъчен период м. 10.2010 г. е начислен ДДС в размер на 84 235,21 лв. върху данъчна основа 421 176,05 лв. По изложените съображения съдът е счел, че РА е законосъобразен досежно начислените задължения за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2010 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касационните възражения са насочени към неправилното от страна на съда възприемане на фактическата обстановка по сключения договор, в частност на изпълнението на услугите - СМР, което води до изключване приложението на посочената законова разпоредба, а от там и до възникване на задължение за ДДС. Това възражение е неоснователно. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС, като посочва, че изпълнението е ставало поетапно и не следва ЗДДС да бъде прилаган по посочения в атакуваното решение и РА начин. Според него именно приемането на всеки отделен етап от услугата обосновава разликата в облагането. Наведените доводи от касатора са неоснователни. Съдебното решение съдържа достатъчно подробни мотиви, обстойно са обсъдени всички ангажирани доказателства, както тези представени в хода на административното производство, така и в съдебното такова. Констатациите на съда са правилни и не следва да бъдат приповтаряни, същите се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. За целите на ЗДДС данъчно събитие е изпълнението на задължението за извършването на услугата /вж. чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат. Без да е извършена услугата данъчно събитие не съществува. Предвид липсата на приемо-предавателни протоколи, които да обусловят осъществяването на услугата, правилно от съда е възприето, че последната не е извършена поетапно. Установяването на пораждащият задължението за доставката юридически факт е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението. С предаването от подизпълнителя на касатора с приемо-предавателни протоколи на 10.12.2010 г., правилно е прието от съда, че данъчното събитие и по процесната услуга предоставена от "ИСГ Юръп" САС, Република Франция към възложителя - "Ви Ем Уеър България" ЕООД е настъпило. При така настъпилото данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС ревизираното лице е било длъжно да издаде фактура и начисли ДДС в съответствие с изискванията на чл. 86, ал. 1 и чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Предвид неизпълнението на посоченото задължение и при осъщественото нарушение разпоредбите на счетоводен стандарт 18 "Приходи", както и на принципа на съпоставимост между приходи и разходи от страна на "ИСГ Юръп" САС, Република Франция, съдът правилно е приел за законосъобразен РА, с който на данъчно задълженото лице е доначислен ДДС за данъчни периоди м. 10 и м. 12.2010 г. в размер на 127 891,55 лв. и прилежащите лихви за забава и е отхвърлил жалбата срещу него. Като е достигнал до този извод Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, което като правилно и законосъобразно настоящата касационна инстанция следва да остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,