Решение № 3700 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2014 г.
ВАСVI отделение01.04.2015 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5611 от 1.09.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 12433/2013 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 3700 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14221/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" Софийска област против решение № 5611 от 1.09.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 12433/2013 г. С него се отменя по жалба на "Скиптър" ООД предписание, дадено от главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - Софийска област по т. 5 от протокол за извършена проверка на 10,21 и 28.12.2013 г. в обект на дружеството. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Ответникът, "Скиптър" ООД чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от представляващия "Скиптър" ООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу цитираните предписания. С тях се предписва работодателят да спазва максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време като не допуска полагане на труд над 12 часа съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От събраните доказателства е установено, че не се доказват нарушенията констатирани в протокола от проверките. Разпитани са като свидетели лицата за които е установено нарушението и които свидетелстват че не са работили повече от 12 часа на смяна. При липса на други доказателства освен приложен график в който подписа на управителя на дружеството е оспорен съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на предписанията и ги отменил в обжалваната част по т. 5. Решението е правилно. Съгласно чл. 404, ал. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки изброени в т. 1 - 11 включително да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения. В настоящият случай административният орган е установил нарушение по чл. 142, ал. 4 КТ само от график за работа през месец юни 2013 г. Този график е спорен с оглед възраженията от работодателя и от друга страна показанията на свидетелите Павлов и Кирилов установяват, че не са полагали труд в работни смени над 12 часа на смяна. При тези данни съдът е извел обосновани изводи, че констатираното нарушение не е било налице и правилно е отменил предписанията. В производството пред административния орган са допустими всички доказателства, доказателствени средства и способи за събиране на доказателства и в негова тежест е да събере и установи всички факти от значение за разрешаването на случая - чл. 35 и чл. 36 АПК. В случая констатациите в протокола са опровергани поради което актът е необоснован и издаден при нарушение на материалните разпоредби - отменителни основания по чл. 146 АПК и правилно е бил отменен. При изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника се следват при този изход на делото и са поискани от него, но не са доказани пред настоящата инстанция, поради което не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение