Решение № 7318 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13932/2013 г.

Решение № 7318 от 30.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13932/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 441/23.07.2013 г. по адм. д. № 339/2012 г. на Административен съд -В. Търново, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 041102419/1.12.2011 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с решение № 113/27.02.2012 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - "Златия Агро" ЕООД, гр. Вълчедръм, оспорва същата, чрез процесуалния си представител адв. Петров, който излага съображения за оставяне в сила на решението и претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 041102419/01.12.2011 г. на ТД на НАП В. Търново, потвърден с решение № 113/27.02.2012 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново. Първоинстанционният административен съд е прогласил нищожността на РА като е приел, че при връчването на заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ № 1101544/11.05.2011 г. не е спазена задължителната поредност по чл. 29 ДОПК на способите за връчване, като не е връчена на адреса за кореспонденция на субекта, а е връчена с електронно съобщение на електронната поща на дружеството. Приел е, че нередовно връчената на ревизираното дружество ЗВР не може да произведе никакви правни последици, че ЗВР страда от особено съществени пороци, представляващи нарушение на чл. 113, ал. 2 и 3 ДОПК, задължаващи органа по приходите да осъществи връчване на ЗВР, че е налице незавършен акт на администрацията - на практика ревизия по смисъла на закона въобще не е започнала, което обуславя извод, че РА е опорочен с недостатък, който не може да бъде саниран. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е неправилно. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, ЗВР № 1101544/11.05.2011 г. е връчена по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК и удостоверено, с писмен отговор по електронната поща от Кирил Иванов, управител на "Златия Агро " ООД, видно от приложеното писмо на л. 157-158 от Папка № 2/ Kiril Ivanov agrohim@abv. bg/, със запис: "Потвърждавам получаването на електронното съобщение и на следните приложени към него документи: 1. ЗВР № 1101544/11.05.2011 г.". Редовното връчване на ЗВР не е било оспорено от страна на ревизираното дружество в нито един момент от административното и съдебно производство. Нито във възражението срещу РД, нито в жалбата срещу РА по административен ред и по съдебен ред, нито в другите писмени молби и становища, от името на ревизираното дружество, се съдържа твърдение, че ЗВР не е била редовно връчена и получена от ревизираното дружество. Обстоятелството, че всички останали документи, във връзка с възложената ревизия, включително и Заповед за удължаване на срока на ревизията № 1102419/15.08.2011 са получени лично от управителя на дружеството Кирил Иванов, последната връчена на 17.08.2011 г., без възражения, потвърждават знанието на управителя на дружеството за възложената ревизия със ЗВР № 1101544/11.05.2011 г. Връчването е надлежно осъществено и удостоверено от ДЗЛ с последващи процесуални действия. Доводи за нередовно връчване на ЗВР не са поддържани и в жалбата до съда, както е констатирал и първоинстанционният съд. Без да са поддържани доводи за нередовно връчване на ЗВР и при наличие на доказателства за редовното връчване на ЗВР, съдът необосновано и в противоречие с доказателствата по преписката е приел, че ЗВР е нередовно връчена. В случая е безспорно установено от представената от ТД при ЦУ на НАП справка за обща регистрация на ЗЛ, че ДЗЛ е посочило електронен адрес за кореспонденция, на който е връчена и ЗВР. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Връчване на ЗВР на електронен адрес, за което не е дадено изрично съгласие, не е нарушение на процедурата с характер на съществено нарушение, водещо до нищожност на издадения ревизионен акт. Неправилно съдът е правил аналогия с постановени съдебни актове на Върховния административен съд, при които фактическата обстановка е била различна и редовността за връчване е била оспорена, във връзка със срока за подаване на жалба срещу РА, потвърден с решение на ДД"ОДОП". Като е прогласил нищожността на РА на обсъденото по-горе основание и не е разгледал спора по същество, първоинстанционният съд е постановил решението при допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение