Решение № 3833 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 682/2018 г.

Решение № 3833 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 682/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП, в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Охранителна полиция" при Районно управление (РУ) - Карлово при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – П., срещу решение № 2164 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 3041/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – П., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0281-000684 от 04.09.2017 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу приложената ПАМ. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че ПАМ е приложена спрямо ненадлежен адресат, т. к. ПАМ не може да се приложи спрямо юридическо лице. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът – Н. Ж., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед за прилагане на ПАМ № 17-0281-000684 от 04.09.2017 г., издадена от началник сектор "Охранителна полиция" при РУ - Карлово при ОДМВР – П., с която на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП спрямо Н. Ж. е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. За да постанови този резултат съдът е установил, че на 03.09.2017 г., около 16: 20 ч. е извършена проверка от служители в РУ - Карлово при ОД на "МВР"- П., на път от републиканската пътна мрежа І-6, км. 273+600, в посока от изток към запад, в рамките на която проверка е установено, че С. М., управлява лек автомобил "Мазда 6", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Моник Ейджънси" ЕООД. В рамките на проверката е установено също така, че на С. М. е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), с №[номер], което е със срок на валидност до 29.01.2017 г. Прието е за установено, че С. М. не притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от нея моторно превозно средство (МПС). За установеното в рамките на проверката, Б. Н. - младши автоконтрольор в РУ- Карлово при ОД на "МВР"- П., съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия Д, бланков № 116468 от 03.09.2017 г., с който деянието на С. М., изразяващо се в управление на лекия автомобил, след като срокът на валидност на притежаваното от нейна страна СУМПС е изтекъл на 29.01.2017 г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП. Според посочения АУАН, при съставянето на същия са иззети като доказателства свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) част ІІ (малък талон) № 007346688, както и два броя регистрационни табели с рег. [рег. номер на МПС]. От представеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС, част I, се установява, че лекият автомобил "Мазда 6", с рег. [рег. номер на МПС], е регистриран като собственост на "Моник Ейджънси" ЕООД, след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед. При така установеното съдът е посочил, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, адресат на административния акт и в законоустановения срок за обжалване. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че субект на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2 а ЗДвП е собственикът, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление, като по делото е установено, че собственик на процесното МПС е дружество, което не е адресат на обжалваната заповед. Ето защо съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като неправилното определяне на адресата на заповедта представлява нарушение на материалноправните разпоредби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно. Правилно АС - П. е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и направеният от съда извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 77/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за становяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС безспорно е установено, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост на дружеството "Моник Ейджънси" ЕООД. Оспорената пред АС - П. заповед е издадена срещу Н. Ж., която по данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията, е собственик и управител на дружеството, но ПАМ не е приложена спрямо дружеството, представлявано от неговия управител Живкова, а на последната в лично качество. Следователно процесната ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила "Моник Ейджънси" ЕООД, а по отношение на Н. Ж., като физическо лице. Мярката по чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция) не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на Живкова, тъй като тя не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция). Противно на изложеното в касационната жалба няма пречка ПАМ да бъде приложена и спрямо дружеството - собственик на процесното МПС. С. чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция) урежда изрично кръгът на правните субекти, спрямо които могат да се прилагат ПАМ от категорията на процесната, а именно собствениците на МПС, които могат да бъдат както физически, така и юридически лица. С прилагането по отношение на Живкова на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е нейна собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение