Решение № 13341 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница София, чрез юриск. А. Владимирова срещу решение 669/17.04.2025 г., постановено по адм. дело 47/2025 г. по описа на Административен съд Перник, с което по жалба на Ивга 83 ЕООД гр. Перник е отменено решение РЗМ 5800 1878/32 1076759 от 13.11.2024 г., издадено от директора на посочената по горе дирекция, с което са променени данните по тарифните кодове по ТАРИК по 4 бр. митнически декларации както следва: в MRN 24BG005807250970R2 от 23.01.2024 г. е заличено 10 и е вписано 20, MRN 24BG005807256632R2 от 27.02.2024 г.е заличено 10 и е вписано 20; с MRN 24BG005807263855R4 от 10.04.2024 г. е заличено 10 и е вписано 20 и с MRN 24BG005807266955R2 от 29.04.2024 г. е заличено 90 и е записано 20. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилни в противоречие с митническото законодателство касационният жалбоподател сочи, че са отменителните изводи на първоинстанционния съд, че Агенция Митници няма въведени изрични мерки съгласно чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1631, както и твърдяното от съда за нарушение на материалния закон поради наличие на предпоставките на чл. 119, § 1 и чл. 116, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. (Митнически кодекс), както и за неспазване на процедура по проверка в проведеното пред административния орган производство, заключило с издаване на отмененото решение. Твърди се от касатора, че при детайлно изяснен от фактическа страна правен спор, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в нарушение на приложимото в конкретния казус общностно законодателство, като освен посочените разпоредби в Митническия кодекс и следните относими към спора регламенти: Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268; Регламент за изпълнение(ЕС) 2023/1631 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана само студеновалцовани, класирани до този момент с кодове по Комбинираната номенклатура (КН) 7219 31 00; 7219 32 10; 7219 32 90; 7219 33 10;7219 33 90; 7219 34 10; 7219 34 90 ; 7219 35 10; 7219 35 90; 7219 90 20; 7219 90 80; 7220 20 21 ; 7220 20 29; 7220 20 41; 7220 20 49; 7220 20 81 ; 7220 20 89; 7220 90 20 и 7220 90 80, изпращани от Тайван, Турция и Виетнам, независимо дали са декларирани с произход от посочените страни и заобикалят мерките с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433. Посочено е в касационната жалба, че за целта се създават кодове по ТАРИК 7219 31 00 10; 7219 32 10 10; 7219 32 90 10; 7219 33 10 10; 7219 33 90 10; 7219 34 10 10; 7219 34 90 10; 7219 35 10 10; 7219 35 90 10; 7219 90 80 10; 7220 20 21 10; 7220 20 29 10; 7220 20 41 10; 7220 20 49 10; 7220 20 81 10; 7220 20 89 10; 7220 90 20 10 и 7220 90 80 10, които отговарят на описанието изпратени от Тайван, Турция и Виетнам и за които се въвежда регистрационен режим от митническите органи при внос в ЕС. В касационната жалба се сочи, че от приложените по делото писмени доказателства митнически декларации, фактури и други придружаващи стоките документи било видно, че допуснатите за свободно обръщение от Ивга 83 ЕООД стоки са с променени кодове заличено е 10 и е вписано 20. Твърди се, че не е допуснато нарушение от митническия орган, тъй като в периода на вноса от 14.08.2023 г. до 14.05.2024 г. за вносителя процесните 4 бр. митнически декларации са попаднали в регистрационния режим съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2023|/1631. Според касатора решението на митническия орган е било издадено в резултат на извършена законово регламентирана проверка за целите на митническия контрол на основание чл. 48 от Митническия кодекс и на чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ и то поради влизане в сила на 08.05.2024 г. на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268 и това е вписано в решението относно вноса на стоки на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индонезия и изпращани от Тайван, Турция и Виетнам. Подробно в касационната жалба са обсъдени приложимите Регламенти, посочени по горе и е направен извод, че от датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2023/1631 до датата, предхождаща влизането на Регламент (ЕС) 1268/2024 по отношение на вноса, дефиниран в Регламент (ЕС) 2024/1268 се налага изравнително мито в размер на 20,5 %, определен съгласно чл. 1, § 2 от същия Регламент с предвидените изключения на продуктите, произвеждани от дружествата, посочени в § 1 на посочения член. Посочено е от касатора, че в случая не може да се ползва изключението по чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) 2024/1268 и за които стоки е налице промяна на кода по ТАРИК. В конкретния казус в касационната жалба се твърди, че се касае за евентуално заобикаляне на изравнителните мита на внесената стока с произход от Индонезия и внесени от Турция Подробно изложение на оплакванията, се съдържа в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се потвърди митническото решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред двете съдебни инстанции, съобразно изхода на спора. Депозирана е по делото молба с характер на списък на разноските по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. А. Владимирова. Ответникът по касационната жалба "Ивга - 83" ЕООД - гр. Перник, чрез адв. Д. Стаменов, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано писмено заключение счита, че следва да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ивга 83 ЕООД срещу посоченото по горе решение на директора на ТД Митница София, с което е променен кода по ТАРИК по 4 бр. митнически декларации, с които е декларирана стока - неръждаема студеновалцована ламарина с тегло бруто 2068 кг./нето 2050 кг. с допуснат режим свободно обръщение с износител от Турция. При подробно описана фактическа обстановка, решаващият административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент на чл. 19, ал. 7 ЗМ, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т.1 АПК. Съдът е посочил и, че решението е издадено и при спазване на изискуемата от закона писмена форма, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е приел за спорен въпросът, дали обжалваният административен акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон и дали са налице основанията за отмяна по чл. 146, т. 4 и 4 АПК. Според съда при издаването на акта митническият орган не се е съобразил с изискванията на МК и на ЗМ относно процедурата, допускаща издаването на такъв акт. Съдът споделя и доразвива в тази част мотивите на първостепенния съд поради следното: Съдът се е позовал в решението си на Регламент (ЕС) 2016/1037, който е въведен за защита срещу субсидиран внос от държави, извън ЕС и условията за прилагане на изравнителни мерки. Посочено е също, че към датите на подаване на митническите декларации е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1631 за започване на разследване във връзка с евентуално заобикаляне на изравнителни мерки, наложени с Регламент (ЕС) 2022/433 върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индонезия чрез внос от Тайван, Турция и Виетнам, независимо дали са декларирали произход от посочените страни. Съдът, позовавайки се на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1631 е приел, че тази норма задължава митническите органи да въведат регистрационен режим за посочения внос и тези мерки да са в съответствие с чл. 23, § 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2016/1037, като според съда Агенция Митници не е въвела изрични мерки съгласно приложените регламенти, нито това е доказано за процесното административно производство. За установено съдът е приел, че за всеки един внос по 4 бр. митнически декларации е издадено разрешение за вдигане на стоките съгласно чл. 194 от Митническия кодекс, поради което е приел, че нито е поискано от вносителя да представи допълнителни документи, обезпечения и/или други изисквания и затова в обжалваното решение е прието, че митническите формалности са били приключили, поради което се поставя въпроса: Допустимо ли е митническият орган да издаде решение, с което да се определи ново задължение за събиране на изравнително мито, съотв. нова данъчна основа, водеща до определяне на нов размер на ДДС?. При неспазване изискванията на посочените Регламенти митническият орган не е спазил изискването на чл. 2 от Регламент за изпълнение 2023/1631 за въвеждане на регистрационен режим и митнически формалности са приключили без спазване на посочените изисквания. Поради така посочените пропуски от административния орган, съдът е счел, че именно те са нарушили основните принципи, като равенство на страните в административния процес, на правна сигурност и предвидимост, съгласно чл. 12 и чл.13АПК. Съдът е отразил в решението си, че към момента на подаване на 4 бр. митнически декларации е налице грешка на компетентния митнически орган, като е действал единствено Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1631 и към този момент не е бил влязъл в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268, поради което при неизползване на процедура по последващ контрол съгласно чл. 48 от Митическия кодекс и чл. 84 ЗМ, при изпълнение на условията, при които длъжникът да не е бил в състояние да открие грешката и е действал добросъвестно, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт и го е отменил. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но по следните мотиви: Митническото решение се базира на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268 от 06.05.2024 г., с което е разширен обхвата на окончателните изравнителни мита, които с предходен Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 за разширяване на обхвата на окончателните изравнителни мита, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индонезия, върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана, изпращани от Тайван, Турция и Виетнам, независимо дали са декларирани с произход от Тайван, Турция и Виетнам. Целта на посочените регламенти е да и защити производството на такива продукти в ЕС и в този смисъл е издаден и Регламент (ЕС) 2016/1037 от 08.06.2016 г. за защита от субсидиран внос от държави, които не са членки на ЕС. В процесния случай е установено, че с подадените 4 бр. митнически декларации от 23.01.2024 г., 27.02.2024 г., 10.04.2024 г. и 29.04.2024 г. е декларирана процесната стока с произход от Финландия (с изключение само на една стока с произход от Турция, за която митническите органи не са определили допълнително задължение). Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че митническите декларации са били обработени от митническите органи е издадено разрешение за вдигане на стоките, като по този начин е приключил митническия режима, не са открити нередности, т.е. митническите органи са установили изпълнение на всички условия по митническото оформяне на вноса съгласно разпоредбата на чл. 194 от Митическия кодекс . Впоследствие с уведомлението, посочено по горе от 26.08.2024 г., за което се е възразявало пред първоинстанционния съд, че му е връчено редовно, митническите органи са посочили, че се извършва последващ контрол по реда на чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал.1 ЗМ. Този контрол означава извършване на проверка на документите и съдържащата се в тях информация при след вдигане на стоките за установяване на факти и обстоятелства, свръзани с допуснати митнически режим. В случая такава последваща проверка не е извършена, а само формално са посочените относимите за нея правни норми. В митническото решение не са изложени никакви мотиви, свързани с отразеното в митническите декларации, че внесената стока е с произход от ЕС. В тази връзка няма данни по делото при посочения в митническото решение последващ контрол каква проверка е извършена относно процесния внос и каква е заплахата за промишлеността на ЕС от т. нар. субсидиран внос от Индия и Индонезия - Регламент за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2012 за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана с произход от Индия и Индонезия и последващите регламенти, посочени по горе. Липсата на извършена последваща проверка на процесния внос и прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268, който е от 06.05.2024 г., т.е. издаден след подаване на митническите декларации, като е опорочило и издаването на обжалваното пред първостепенния съд митническо решение. Не се спори, че след деклариране на стоката с режим допускане за свободно обращение, същата е разрешено от митническите органи да се вдигне, което обстоятелство правилно е прието от първостепенния съд като приключване на митнически формалности, без от вносителя Ивга 83 ЕООД да се изисква представянето на допълнителни документи във връзка с този внос по 4 бр. митнически декларации. С уведомление 32 983640/26.08.2024 г. на основание чл. 22, § 6 от Митническия кодекс началникът на Митническо бюро София запад е уведомил дружеството за мотивите на решението, което ще бъде издадено във връзка с вноса на процесните стоки, както и че в Официален вестник на Съюза от 07.05.2024 г. е публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268 на Комисията от 06.05.2024 г. за разширяване обхвата на окончателните изравнителни мита, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/433 върху вноса на процесните стоки с произход Индонезия, но изпращани от Тайван, Турция и Виетнам, като с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1268 е разширен обхвата на това мито, за да обхване вносът на тези стоки, класирани по ТАРК в кодове, посочени по горе. При така развитите обяснения в уведомление митническият орган е уведомил дружеството, че ще издаде решение за доплащане на митническо задължение. Обосновано решаващият съд е приел, че административният орган, издал оспореното от Ивга 83 ЕООД решение не е спазил изискванията на чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84 ЗМ, които регламентират последващ контрол след вдигане на стоките. Тази проверка изисква проверка на точността и пълнотата на информацията и документите, придружаващи митническите декларации документи, както и счетоводната и всяка друга отчетност, имаща отношение към процесния внос. Изрично в чл. 84, ал 2 ЗМ се препраща към чл. 84а и чл. 84м от същия закон, в който е уреден начинът на осъществяване на проверката и уведомяването на лицето за резултатите от нея. Такава проверка категорично не е извършена от митническите органи, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. Уведомлението, цитирано по горе не замества последващия контрол, а само уведомява декларатора, че ще се издаде решение за допълнително заплащане на задължения за ДДС, вследствие прилагане на изравнително мито по вноса с 4 бр. митнически декларации. Същото се издава съгласно изискването на чл. 22, § 6 от МК, респ. чл. 26 АПКс което следва да се уведомява лицето за мотивите на решението, което ще бъде издадено. В случая процесното уведомление не е достигнало до жалбоподателя. Наистина в първоинстанционното дело се намира пълномощно, издадено от управителя на дружеството касатор, с което е упълномощено дружеството Диамит ЕООД, представлявано от управителя Р. К. за осъществяване на пряко представителство по смисъла на чл. 5 от Митническия кодекс . В същото време видно от направеното отбелязване (ръкописно) върху уведомление, рег. 32 983640/26.08.2024 г., че е получено на ръка от В. С. (първото име не се чете). Това лице съобразно доказателствата по делото не може да се свърже с Ивга 83 ЕООД, нито с прекия представител Диамит ЕАД предвид съдържащото се по делото пълномощно за пряко представителство, чийто управител на посочения пряк представител е Р. К.. Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че митническите декларации са били обработени от митническите органи, след което е издадено разрешение за вдигане на стоките, като по този начин е приключил митническия режима, не са открити нередности, т.е. митническите органи са установили изпълнение на всички условия по митническото оформяне на вноса съгласно разпоредбата на чл. 194 от Митическия кодекс . Впоследствие с уведомлението, посочено по горе от 26.08.2024 г., за което се е възразявало пред първоинстанционния съд, че му е връчено редовно, митническите органи са посочили, че се извършва последващ контрол по реда на чл. 48 от Митническия кодекс и чл. 84, ал.1 ЗМ. Този контрол означава извършване на проверка на документите и съдържащата се в тях информация при след вдигане на стоките за установяване на факти и обстоятелства, свързани с допуснати митнически режим. В случая такава последваща проверка не е извършена, а само формално са посочените относимите за нея правни норми. Неспазването на посочените процедурни правила от административния орган по чл. 22 и чл. 48 от Митническия кодекс, респ. 26 АПК и чл. 84 ЗМ, са достатъчни основания да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт на митническия орган, е незаконосъобразен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на Ивга 83 ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 2 300 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договора за правна помощ, който има характер и на разписка за заплатена от дружеството сума за адвокатски хонорар в размер на 2 300 лв. на адв. Д. Стаменов. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение