Решение № 6910 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2015 г.

Решение № 6910 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14105/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Ямбол срещу решение № 109 от 21 октомври 2015 г., постановено по адм. д. № 148/2015 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменена заповед № РД/02-00719/24 август 2015 г. на главния архитект на община Ямбол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - М. М. С. и С. М. С., не са заявили становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на М. М. С. и С. М. С. срещу заповед № РД/02-00719/24 август 2015 г. на главния архитект на община Ямбол, с която на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменена скица изх. № 78/20 април 2015 г. с виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за изготвяне на инвестиционен проект за обект "Гаражи - 2 бр.". За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че актът е издаден в производство по възобновяване на производството по издаване на административен акт при липса на материалноправните предпоставки по чл. 99, т. 2 от АПК и извън тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на административния съд относно липсата на предпоставките на чл. 99, т. 2 от АПК. Посочената разпоредба предвижда, че влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е направил подробен анализ на цитираната разпоредба и е направил законосъобразен извод на липсата на една от предпоставките за приложението й - допълнителните заповеди, с наличието на които главният архитект е мотивирал оспорената пред съда заповед, са могли да му бъдат известни. Този извод е обоснован с обстоятелството, че посочените допълнителни заповеди не само са издадени в рамките на една община, макар и от различни органи, но са и вписани в Службата по вписванията - гр. Ямбол. С вписването се дава гласност на подлежащите на вписване актове - чл. 1 от Правилника за вписванията (ПВ). В тази връзка неоснователен е довода на касатора, че за гражданите и за главния архитект на общината не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване. Такова задължение действително няма, но за главния архитект съществува задължението по чл. 35 от АПК - индивидуалният административен акт да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това задължение очевидно главният архитект не е изпълнил при издаването на скицата с виза за проектиране, което обаче не му дава основание да възобнови производството и да отмени влезлият в сила акт. Поради това правилно решаващият съд е прие, че допълнителните заповеди на кмета на община Ямбол, вписани в Службата по вписванията, не са нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акт, които да не са могли да бъдат известни на административния орган. Неправилен е извода на административния съд относно това, че оспорената пред него заповед е издадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок за издаването на акт със съдържание като оспорения. Преди всичко съдът не е посочил от коя дата започва според него да тече посочения срок. В случая обаче е приложима хипотезата, визирана в чл. 102, ал. 2, изр. второ от АПК - когато възникването на основанието (в случая това са допълнителните заповеди на кмета на общината, влезли в сила на 03 ноември 2014 г.) предхожда издаването на административния акт - в случая 20 април 2015 г., началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. От тази дата започва да тече едногодишният срок за възобновяване на производството, който в случая е спазен. Тримесечният срок по чл. 102, ал. 2 от АПК, на който се е позовал административният съд, не се прилага в случаите, при които възникването на основанието за възобновяването предхожда издаването на административния акт. Този неправилен извод обаче не се отразява на правилността на оспореното решение, тъй като - както беше посочено по-горе, оспорената заповед на главния архитект на община Ямбол е и материално незаконосъобразна като издадена при липсата на предпоставките, визирани в чл. 99, т. 2 от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,