Решение № 145 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 593/2016 г.

Решение № 145 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 593/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Областна дирекция на МВР - П. /ОДМВР/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник по гр. д. № 422/2015 г. С решението са уважени предявените от И. Д. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността "счетоводител" в отдел "Финансово осигуряване" на ОДМВР, извършено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите от предмета на спора относно повторното сключване на срочния тр. договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ - следва ли волеизявлението на страните да предхожда изтичането на срока на съществуващия срочен трудов договор, какъв е разграничителният критерий между повторния срочен тр. договор и продължаването на срока на предходния и как следва да се разбира повторността? Касаторът поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение. Ответницата по жалба И. Д. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По поставените въпроси: Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най- малко една година или за по -кратък срок, но по писмено искане на работника/ респ. служителя/. Съгласно даденото в § 1, т. 8 от ДР КТ обяснение, изключение по см. на чл. 68, ал. 4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на тр. договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Срочният тр. договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най- малко една година. Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл. 68, ал. 4 КТ се смята за сключен за неопределено време на осн. чл. 68, ал. 5 КТ. С продължаването на срока на сключения между страните срочен трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 КТ се уговаря нов срок за изпълнение на работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В р. по гр. д. № 2012/15 г. на ВКС, четвърто г. о. е прието, че допълнително споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като е уговорен нов срок, след изтичането на първия. Или повторност по см. на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице винаги, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. Затова и в двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл. 68, ал. 4, пр. последно КТ, за еднократност на подновяването на срочния тр. договор с минимален срок от една година. По основателността на жалбата: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност - счетоводител е за изпълнение на работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер по см. на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Срочният тр. договор се прекратява с изтичане на уговорения срок - чл. 325, т. 3 КТ или се превръща в договор за неопределено време, ако са налице предпоставките по чл. 69, ал. 1 от КТ. При условията на чл. 68, ал. 4 КТ трудов договор за същата длъжност може да се сключи повторно само ако първият срочен договор е вече прекратен, може и да се продължи срокът на сключения срочен договор, но преди изтичането му. В случая срокът на сключения на 3.01.12 г. срочен тр. договор с ищцата е изтекъл на 31.12.12 г., а допълнителното споразумение за продължаването на срока с една година е сключено на 2.01.13 г., след изтичане на първоначалния срок и при невъзможност за продължаването му. Ищцата е продължила да работи след изтичане на уговорения със сключения срочен трудов договор срок и при условията на чл. 69 КТ договорът се е превърнал в такъв за неопределено време. Затова прекратяването му на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 1.01.14 г. е незаконосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Основателността на главния иск обуславя основателността на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Тези изводи са незаконосъобразни: Срочният трудов договор на страните за посочената длъжност е сключен на 3.01.12 г. за срок до 31.12.12 г. С допълнително споразумение към този договор от 2.01.13 г. е определен нов срок на договора - от 1.01.13 г. до 31.12.13 г./една календарна година/. Без значение, според изложеното в отговора на въпроса, по който е допуснато обжалването, е дали новият срок е уговорен с втори срочен договор - ако се приеме, че срокът на първия договор е изтекъл на 31.12.12 г. като денят е работен и е отработен на 15.12.12 г. /Решение на МС № 834/17.11.11 г./, или с продължаване на срока на сключения тр. договор - ако се приеме, че 31.12.12 г. е почивен ден съгл. Р. № 834/11 г. и уговореният срок изтича на 2.01.13 г., на осн. чл. 72, ал. 2 ЗЗД. И в договора, и в допълнителното споразумение е посочено изключението, обосноваващо срочността по § 1, т. 8 от ДР КТ - изпълняваната длъжност е по утвърдено с приложените заповеди на министъра допълнително щатно разписание за съответната година, като допълнителният щат е финансиран от средствата в посочения под§ от бюджетната класификация на МВР. Спазени са и изискванията на чл. 64, ал. 4, пр. последно от КТ - подновяването на срока е само веднъж и за една година. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 1.01.14 г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, със заповед от 21.12.13 г. Прекратяването на посоченото основание - с изтичане на уговорения срок на договора, е законосъобразно. Подновяването на срока на първоночалния трудов договор е с една година, с изтичането й договорът се прекратява по чл. 325, т. 3 КТ, на което се е позовал в заповедта си от 21.12.13 г. работодателят. Затова главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за оспорване на уволнението и акцесорните му искове по т. 2 и 3 от с. р. са неоснователни. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено изцяло / вкл. за присъдените разноски/ и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Поради изложеното и на осн. чл. 293 ГПК ВКС на РБ, трето гр. отд.