Решение № 199 от 28.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 174/2010 г.

Решение № 199 от 28.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 174/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по протест и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец В. Е. Б., малолетна и действаща чрез особения представител адвокат Вл. М. против въззивно решение № 20/10 от 3.II.2010 г. по внохд 662/2009 г. на АС-София. Апелативният прокурор поддържа и трите касационни основания - в наказателната част решението противоречи на закона, защото правилната квалификация на деянието на подсъдимия Е. Б. е по чл. 116 НК, а не по чл. 124 НК, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 13 и чл. 14 НПК, защото доказателствата са обсъдени и преценявани едностранчиво, а на установените факти е придадено превратно значение; наказанието е явно несправедливо, защото подсъдимият следва да получи наказание за убийство по чл. 116 НК или по чл. 115 НК. Искането по протеста е да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане. С жалбата са наведени две касационни основания - нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В нарушение на закона е преквалификацията по чл. 124 НК и намаляването на размера на присъденото обезщетение, а наказанието очевидно несъответства на изключително високата степен на обществена опасност на деянието. Искането по жалбата е да се отмени въззивното решение и потвърди първоинстанционната присъда. Прокурорът от ВКП поддържа протеста и жалбата. Частният обвинител и граждански ищец не изразява становище. Подсъдимият Е. Д. Б. и защитата му изразяват пълната си подкрепа на въззивното решение и искат то да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С първоинстанционната присъда № 11/13.V. 2009 г. по нохд 654/2007 г. на ОС-Кюстендил подсъдимият Е. Д. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то във вр. с чл. 115 и чл. 54НК на 16 (шестнадесет години) лишаване от свобода при първоначален строг режим за това, че на 5. ХII. 2001 г. в Кюстендил умишлено и с особена жестокост умъртвил съпругата си В. И. Б.; на основание чл. 68 НК е постановено да изтърпи и наказанието по нохд 166/1996 г. на ОС-Кюстендил - 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален общ режим; осъден е да заплати на малолетната си дъщеря В. Е. Б., действаща чрез особен представител 100000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка присъдата е изменена като деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл. 124, ал. 1,предл. II-ро от НК и наказанието намалено на 6 (шест) години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II-ро и III-то във вр. с чл. 115 НК е признат за невинен и оправдан; намалено е и обезщетението в полза на гражданската ищца на 50000 лв.; на основание чл. 59 НК е приспаднато времето на задържането под стража по нохд 166/1996 г. на ОС-Кюстендил, а в останалата част присъдата е потвърдена. Въззивната инстанция е възприела изцяло установената от окръжния съд фактическа обстановка, но й е дала различна правна оценка. Тя обаче противоречи на закона и практиката по приложението му. Прието е, а по фактите няма спор - че на инкриминираната дата и място подс. Б. при "де жа вю"-семеен конфликт упражнил насилие спрямо съпругата си В. И. Б., при което й нанесъл не по-малко от 15 силни удара с ръце и крака по главата и тялото, като така й причинил несъвместими с живота увреждания на здравето, които довели до смъртта й на другия ден, без тя да излезе от безсъзнателното състояние, в което изпаднала след мозъчното увреждане. Когато деецът - в случая и тренирал самбо, нанася жесток побой на пострадалия - съпругата му с далеч по крехка физика, като нанася множество силни удари с ръце и крака в жизнено важни части от тялото - глава, гърди, в резултат на които има и счупени две ребра отпред - VI-то (не IV-то) в ляво и III-то в дясно, настъпило е падане на теракотения под, последица на което е смъртоносното увреждане на здравето - мозъчни увреждания и субарахноидален кръвоизлив, счупването и на IХ, Х и ХI-то ребра в дясно до гръбначния стълб, не може да се приема, че той се отнася с безразличие (небрежно) към настъпилия резултат. Фаталното падане на твърдия под не е случайно, а е пряка и непосредствена последица на упоритата и целенасочена агресия от с. на дееца спрямо пострадалата. Обстоятелството, че от дете е тренирал самбо, налага извод, че подсъдимият е наясно и съзнава последиците от всеки свой удар и от нанесения тежък побой, като цяло. С оглед на това решението на апелативния съд противоречи на закона по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК - неправилно е приложен чл. 124, ал. 1, предл. II-ро НК вместо чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то във вр. с чл. 115 НК, по което обвинение е оправдан. Това, по силата на чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред въззивната инстанция, когато следва да се обсъдят и останалите поддържани от страните в настоящето производство доводи и съображения, поради което и ВКС, I-во н. о.