Решение № 5373 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. В., чрез адв. Черногорски, против Решение 268 от 06.01.2025г. по адм. дело 8769/2024г. по описа на Административен съд София град. Твърди се нищожност на обжалваното решение, поради неспазване на предвидената форма и съдържание, алтернативно се излагат доводи за неговата незаконосъобразност поради противоречието му с материалния закон, немотивираност и постановяване при нарушаване на процесуалните разпоредби. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание касаторът лично и чрез адв. Черногорски поддържа касационната жалба. Ответникът - Главен архитект на район "Илинден" Столична община /СО/, чрез служител с юридическо образование Л. Янчева, в писмен отговор и в съдебно заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските направени по настоящото дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Д. П. В., срещу Заповед РИЛ24-РД09-277/13.08.2024г. на Главния архитект на район "Илинден" СО, с която е отказано да се одобри инвестиционен проект и да се издаде Разрешение за строеж /РС/ за обект: "Временни гараж и ателие в ПИ с идентификатор КККР 68134.1203.89, УПИ ХІІІ-89, кв.185а, м.Гевгелийски квартал, Район Илинден-СО по заявление вх.РИЛ24-ВК08-1398/30.07.2024г. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган с делегирани правомощия по чл.145, ал.1 и чл.148, ал.2 ЗУТ във вр. с §1, ал.4 от ДР на ЗУТ и в предписаната от закона форма мотивиран, писмен административен акт. Решението е обосновано от фактическа и правна страна с безспорното обстоятелство, че УПИ ХІІІ-89 е съсобствен ПИ с идентификатор 68134.1203.89, с НТП: комплексно застрояване, с площ 744кв.м., като Д. П. В. е собственик на 24,5% идеални части от него, както и на апартамент 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1203.89.1.1. от Многофамилна жилищна сграда, с брой етажи - 2, брой самост.обекти - 5, застроена площ 120 кв.м. В имота, освен многофамилната жилищна сграда са построени и 2 гаража с идентификатори 68134.1203.89.1.2 и 68134.1203.89.1.3. Съдът извел правен извод, че с процесната заповед, административният орган е приел, че заявлението е подадено с правно основание по чл.51, ал.2 във вр. с чл.183, ал.4 от ЗУТ, но не са налице изискванията на тази хипотеза, тъй като УПИ ХІІІ, кв.185а по РП на м.Гевгелийски квартал не е предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, а съгласно действащия ОУП на гр. София е с предназначение за комплексно застрояване. Ето защо правилно е отказал да одобри инвестиционен проект и да издаде РС, тъй като искането на В. не отговаря на чл.51, ал.2 във вр. с чл.183, ал.1 от ЗУТ за него не е давано съгласие от другите съсобствениците на ПИ с идентификатор 68134.1203.89. Съдът се е произнесъл и по доводите на оспорващия за допуснати в производството пред административния орган съществени процесуални нарушения и ги отхвърлил като неоснователни. Правилно е преценил, че само по себе си подаването на сигнали от него срещу ответния орган, не е основание да се приеме, че е налице нарушение по чл.10 ЗУТ, още повече, че оспорващият не е поискал изрично отвода му в тази връзка. На следващо място мотивирал, че след като заседанието на РЕСУТ не е със задължителна публичност, то неосигуряването на възможност на процесуалния представител на оспорващия да участва на него, не е основание за отмяна на постановеното въз основа на решението му заповед. Не е такова основание и присъствието на него на външни експерти, дали становище по искането на оспорващия. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е обосновано, постановено в изискуемата форма и при липса на допуснати нарушения на процесуални правила. Мотивите за постановяването му са в съответствие с приложимия материален закон и като такива се споделят напълно от настоящия касационен състав, поради което и на осн. чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, не следва да бъдат преповтаряни в цялост. Процесното искане е било за одобряване на проекти и разрешаване на временен строеж по чл.50, т. 1 от ЗУТ, като в този случай нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУТ изрично визира спазването на "изискванията по чл. 183". Заявителя В. е претендирал същото да бъде процедирано с правно основание по чл.183, ал.4 от ЗУТ. Тъй като УПИ ХІІІ, кв.185а по РП на м.Гевгелийски квартал, Район Илинден СО, не е предназначен за ниско жилищно или вилно застрояване, каквото е изискването на тази норма, а е с предназначение за комплексно застрояване, съгласно действащия ОУП на гр. София, правилно административния орган е изследвал наличието на предпоставките по ал.1 на чл.183 от ЗУТ съгласие на останалите съсобственици на имота, дадено с договор в нотариална форма. Установил липса на така оформено съгласие за разрешаване на процесното строителство и правилно постановил процесния отказ. С оглед горното, неоснователни се явяват всички наведени с касационната жалба доводи, както за нищожност, така и за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, още повече, че същите са поставени и пред първоинстанционния съд и на тях е отговорено с мотиви, които настоящият съдебен състав изцяло подкрепя. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено изцяло, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът му дължи такива за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени в размер на 100 /сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,