Решение № 8569 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2020 г.

Решение № 8569 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени касационни жалби от Г. Р. чрез адв. Фикри и от Комисия за защита от дискриминация срещу решение № 6005/16.10.2019 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 12389/2018 г. по описа на съда. В касационната жалба на Р. са изложени подробни съображения за недопустимост на решението на първоинстанционния съд като постановено без да бъде отчетено преюдициалното значение на спора по адм. д. № 3255/2019 г. по описа на Административен съд София-град, посочени са съображения и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и изводите за характеристиките на сравнителите, които според съда следва да са с идентични характеристики на търсещия защита срещу дискриминация. Изложени са и оплаквания за необоснованост на съдебния акт в частта досежно наличие на дискриминация под формата на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ДР на ЗЗДискр.). Иска се обезсилване на решението или неговата отмяна и връщане на административния съд за ново разглеждане, или оставяне в сила на решението на Комисията за защита от дискриминация в частта по пункт 2, 3, 4, 5, 6 и 7, а в останалата част връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът-Комисия за защита от дискриминация чрез юрк. Главчев сочи подробни съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че постановеното решение е след подробно изясняване на фактическата обстановка и при спазване на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от АПК, както и на принципите за служебното начало. Иска се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба-Национално музикално училище "Любомир Пипков", представлявано от директора-С. Д. чрез адв. Георгиева оспорва касационните жалби като неоснователни. Ответната страна-М. Савова чрез адв. Георгиева оспорва касационните жалби. Ответната страна –М. Митева чрез адв. Личева представя писмено становище в което оспорва жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от лица с правен интерес от обжалването в срока по чл. 211 от АПК, а разгледани по същество са основателни. Производството пред Комисия за защита от дискриминация е инициирано от Г. Р.-вокален педагог-преподавател по народно пеене в Националното музикално училище "Любомир Пипков" с оплаквания за неравно третиране от страна на директора на музикалното училище през годините по признак "членуване в синдикална организация", изразяващо се в назначаване на нейни колеги на длъжност "главен учител" без предварително обявяване на критерий за заемането на длъжността, както и в определянето на основното й трудово възнаграждение през годините, което не е повишавано и е по-ниско от това на нейните колеги заемащи същата длъжност. Не са отчетени и придобитата от Радев научна степен "доктор", както и първа професионална квалификационна степен. С оспореното пред административния съд решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 351/2016 г., е: Установено, че Национално музикално училище (НМУ) "Любомир Пипков", представлявано от С. Д. и същата в лично качество не са извършили нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), спрямо Г. Р.; Установено, че М. М. в качеството й на директор на Национално музикално училище "Любомир Пипков" в процесния период, е извършила пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност" спрямо Г. Р. с определянето й на по-ниско трудово възнаграждение, с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр като налага на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на Национално музикално училище "Любомир Пипков" в процесния период М. М. наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с настоящото решение пряка дискриминация; Установява, че С. Д., в качеството й на директор на Национално музикално училище "Любомир Пипков", е извършила преследване по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. по отношение на Г. Р. и: 1. налага на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на Националното музикално училище наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за извършването на установената с настоящото решение дискриминация под формата на преследване; 2. Налага на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр на директора на Национално музикално училище "Любомир Пипков" С. Д. принудителни административни мерки с оглед преустановяването на установената пряка дискриминация във връзка с нарушението на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., както и за отстраняване на вредните му последици, като й предписва да изравни занапред от връчването на настоящото решение индивидуалното основно трудово възнаграждение на жалбоподателката, заемаща длъжността "главен учител", с това на останалите й колеги, заемащи същата длъжност и имащи същите квалификации като определя на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр на директора на Националното музикално училище 30 (тридесет) дневен срок от връчване на настоящото решение, в който да предприеме мерки за изпълнението на дадените с решението предписания и да уведоми Комисията за защита от дискриминация за изпълнението; Оставена е без разглеждане жалбата на Г. Р., в частта с оплакването за определяното й през годините диференцирано заплащане и награди, поради изричния отказ на процесуалния представител в последните две открити заседания по преписката (на 17.04.2018 г. и 29.05.2018 г.); Оставена е без уважение жалбата на Г. Р., в частта с оплакването, че необявяването публично на процедура по израстване в длъжност в процесния период представлява нарушение на ЗЗДискр. спрямо нея. За да постанови оспореното решение № 372/21.09.2018 г. Комисията приема, че са доказани фактите на неравно третиране на жалбоподателката Г. Р. от страна на работодателя НМУ "Любомир Пипков", чрез директора, тъй като на същата от м. ноември 2016 г. й е определяно основно трудово възнаграждение за длъжността "старши учител" в размери, които са по-ниски от определяните основни месечни възнаграждения за същата длъжност на други старши учители. По-ниския размер на трудовото възнаграждение е определян и след придобиването на научната степен и професионалната квалификация. Комисията установява, че в качеството си на първи заместник председател на [съюз] жалбоподателката е съинициатор на искането за провеждане на конкурс за длъжността директор на музикалното училище, заемана от М. М., като ангажира вниманието на компетентните институции и на обществото, включително и чрез медиите. На база на тези факти и като приема, че ответната страна-работодател не сочи убедителни доказателства, с които да опровергае твърденията на жалбоподателката, подкрепени с писмени доказателства за синдикалната принадлежност и за получаваните основни трудови възнаграждения за разглеждания период, Комисията постановява административния акт като приема неравно третиране по признак "синдикална принадлежност" спрямо жалбоподателката, извършено от М. Митева в качеството й на директор на музикалното училище и преследване спрямо Р. по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ЗЗДискр., извършено от С. Д. в качеството й на директор на НМУ "Л. Пипков". С молба от 11.10.2018 г. Г. Р. чрез адв. Фикри подава молба с правно основание чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от АПК за допълване и тълкуване на решението на КЗД в частите, с които е установено че Национално музикално училище "Любомир Пипков" и С. Д. в лично качество не са извършили спрямо Р. нарушение на Закона за защита от дискриминация и е оставена без разглеждане жалбата й досежно оплакванията за диференцираното заплащане и наградите, оставена е без уважение жалбата й в частта на оплакването, че необявяването публично на процедура по израстване в длъжност представлява нарушение на ЗЗДискр. По тази молба административният орган се произнася с решение № 440/09.11.2018 г. с което оставя без разглеждане молбата на Р. за допълване и тълкуване на решение № 372/21.09.2018 г. постановено по преписка № 351/2016 г. по описа на КЗД. По жалба на Г. Р. срещу решението на КЗД Административен съд София-град с определение № 4440/12.06.2019 г. по адм. д. № 3255/2019 г. по описа на АССГ отменя оспорения административен акт и изпраща молбата на комисията за ново произнасяне. По молбата за допълване и тълкуване на решение № 372/21.09.2018 г. на КЗД е произнесено решение № 442/31.07.2019 г. по преписка № 351/2016 г. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е постановено от административния орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 1 от АПК, нарушаване на принципа за служебното начало (чл. 36, ал. 1 от АПК), както и нарушение на материалния закон. На първо място, според решаващия съд не е доказано по-неблагоприятно третиране по отношение на Г. Р. спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства". Според съда лицата, посочени в обжалваното решение на КЗД, не отговарят на условията да са в сравнимо сходно положение. За да е налице дискриминация по сочения от жалбоподателката признак, е необходимо между нея и лицата сравнители да има пълно съответствие между: заеманата длъжност, притежаваните квалификации и членство в синдикална организация, поради което лицата, заемащи длъжността "старши учители", които не притежават квалификациите на Р. и не са членове на синдикална организация не са сравнител. На следващо място, първоинстанционният съд приема, че по административната преписка не са събрани доказателства относно синдикалната принадлежност на лицата сравнители, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, което е основание за отмяната му и връщане на преписката на КЗД за ново произнасяне. В заключение съдът приема, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 36, ал. 1 от АПК и подлежи на отмяна. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон-отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, административното производство по молбата на Г. Радев за тълкуване и допълване на основание чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от АПК на постановеното от КЗД решение № 372/21.09.2018 г. е преюдициално за съдебноадминистративния спор за законосъобразност на цитирания административен акт пред АССГ, и произнасянето по молбата от комисията е пряко относимо към проверката на оспореното решение пред АССГ. Това е така, защото след допълването първоначалният административне акт и решението за допълване представляват едно цяло, доколкото решението за допълване се инкорпорира в административния акт. Първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид тези особености на производството по допълване на административния акт и да спре производството по адм. д. № 12389/2018 г. до приключване на административното производство по молбата за допълване и тълкуване на решението, за да направи проверка за законосъобразност на целия административен акт. Допуснатото нарушение в резултат на пренебрегването на преюдициалния характер на допълващия акт е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на съдебния акт и води до неговата отмяна. На второ място, обратно на приетото в обжалваното решение настоящата инстанция намира, че дефиницията по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. е свързана и с изискването потърпевшият да е по-неблагоприятно третиран въз основа на признаците по ал. 1 "отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства", което означава че Законът за защита от дискриминация изисква потърпевшият да е третиран по-лошо въз основа на признаците по ал. 1 не как да е, а в сравнение с някого другиго, който не притежава същия защитен признак. В разглеждания казус синдикалната принадлежност на касаторката Г. Р. като заместник ръководител на [съюз] се явява защитения признак както приема КЗД в оспореното решение и правилно я сравнява с други нейни колеги, които са в сравнима ситуация, но не са синдикални членове, нито ръководни органи на синдиката. Следователно неправилно и в противоречие с материалния закон първоинстанционният съд приема, че за установяване на неравно третиране на жалбоподателката е необходимо изследване дали нейните колеги К. и Д. са синдикални членове. Доколкото оплакването е за определяне на по-ниско основно трудово възнаграждение за длъжността "старши учител" релевантна в случая е единствено тази длъжност, без значение за притежавани научни степени и професионално-квалификационни такива както от потърпевшата, така и от лицата сравнители. Подобни изисквания законът не въвежда, като приложимо е правилото на чл. 14 от ЗЗДискр, съгласно което работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. На следващо място, по изложените съображения за съдържанието на сравними, сходни обстоятелства, неправилно административният съд приема, че липсата на съпоставка между Р. и лица в сравнимо сходно положение прави недоказано извършването на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и преследване по смисъла на чл. 5 от закона. Както е посочено по-горе, защитеният признак –синдикална принадлежност не се включва в понятието "сравними сходни обстоятелства". По делото са налице доказателства-ведомости за заплати, сравнителни таблици и др., от които могат да се направят изводи за поведението на работодателя при определяне на основното трудово възнаграждение на касаторката Р. за процесния период. Материалите са част от административната преписка пред КЗД, което опровергава извода на съда за неизясненост на фактическата обстановка. По изложените съображения и при посочените допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които не са позволили да бъде цялостна преценка на законосъобразността на атакувания административен акт, допълнен и тълкуван с решение № 440/440/09.11.2018 г. на КЗД, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията дадени по прилагането и тълкуването на закона.