Решение № 14531 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2020 г.

Решение № 14531 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хелио-тур-с" АД, със седалище и адрес на управление гр. Елхово, чрез адв. Стойков като процесуален представител, против решение № 845 от 30.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1133/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 8-Z-478/11.04.2018 г., издадена от кмета на община Созопол. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Созопол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас отхвърля жалбата на "Хелио-тур-с" АД срещу заповед № 8-Z-478/11.04.2018 г., издадена от кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж: "Бетонова яма за отпадни води", находяща се в имот - частна собственост с идентификатор 67800.34.22, м. "Света Марина", землище на гр. Созопол. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изпълнен без строителни книжа. Обоснован е извод, че съоръжението не отговаря на изискванията за търпимост по § 16, ал. 1 – 3 ПЗР ЗУТ и § 127, ал. 1 ЗИД ПРЗ ЗУТ предвид липсата на подробен устройствен план за имота или застроително решение с точни граници на къмпинга, в територията на който попада, както вида и начина на застрояване в него, поради което строежът подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на жалбоподателя. Направените фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото безспорно е установено, че описаният обект в оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява бетонова яма за отпадни води с приблизителни размери в план 10/7 м., подземно съоръжение, което е част от техническата инфраструктура на къмпинг "Златна рибка". Не попада сред описаните в АДС № 197/06.08.1996 г. сгради и обекти. Намира се в имот - горски фонд, без промяна на предназначението му. Строежът е изпълнен без необходимото разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, поради което се явява незаконен. Налице е правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на заповед за премахването му. За такъв строеж би била налице пречка за премахването му само при установяване на неговата търпимост в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1-3 или § 127, ал. 1 ПР ЗУТ. Жалбоподателят не сочи конкретна година за построяването му. В оспорването срещу заповедта твърди, че е изпълнен преди 1991 г., а в касационната жалба - в периода 1970 - 1980 г., без да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатият до разпит в първоинстанционното производство свидетел по негово искане за установяване времето на изграждане на строежа не е доведен. Предвид данните за извършването му в имот - горска територия, чието предназначение не е променено и при липса на подробен устройствен план за него, независимо от времето на построяването, изводът на първоинстанционния съд, че строежът не е търпим е законосъобразен и обоснован. Неоснователно е възражението на касатора за издаване на заповедта по отношение на ненадлежен адресат. В първоинстанционното производство оспорващият не възразява срещу посочването му като собственик на незаконното строителство. В жалбата си неколкократно се позовава на констатациите на общинската администрация, че "Хелио-тур-с" АД е извършител и собственик на строежа, като в отговор излага единствено аргументи по съществото на спора – за законност и търпимост на обекта. Доколкото строежът е изграден в терен на бившия къмпинг "Златна рибка" докато земята попада в патримониума на ТК "Балкантурист" и настоящото дружество е негов правоприемник, то правилно е определено като адресат на разпореждането за премахването му, въпреки че не е извършител. Доводите, свързани със собствеността към настоящия момент на имота, в който е изградено съоръжението, не обосновават извод в различна насока. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,