Решение № 5836 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2013 г.

Решение № 5836 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП и от "ИВ МЕС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "К." № 21, ет. 3, против решение № 803/29.03.2013 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. дело № 2562 по описа за 2012 г. на този съд, както и по частна жалба на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП против определение № 2915/17.05.2013 г. на Варненския административен съд, постановено по горното дело. Касаторът директор на Дирекция "ОДОП" Варна обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 03251100275/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 188 от 11.06.2012 г. на директора на Дирекция на "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП обжалва и определението на Варненския административен съд, с което съдът е изменил свое Решение № 803/29.03.2013 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и при неправилна преценка на ангажираните доказателства. Дирекцията моли за уважаване на частната жалба. Касаторът "ИВ МЕС" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от търговеца и за частната жалба подадена от Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, и за основателност на касационната жалба, депозирана от Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение и определение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Двете касационни жалби и частната жалба са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество жалбите, подадени от Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и тази подадена от ИВ МЕС" ЕООД са неоснователни. За да постанови обжалвания резултат по делото първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на извършените доставки и възникнало данъчно събитие между "ИВ МЕС" ЕООД от една страна и "Любрез" ЕООД, "Алена пропърти" ЕООД, "Арекс агро" АД, "Т. Е. А. - 07" ЕООД, "Иген ко" ЕООД, "Месбул" ЕООД, "Джи ти корпорация" ЕООД, от друга страна. Приел е, че е установена реалност на доставките, поради което е отменил ревизионния акт в тази част и по отношение на тези доставчици. Приел е, че по отношение на доставките от ГД "Импортинг" ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки, тъй като към момента на доставката доставчикът не е регистрирано лице по ЗДДС. По отношение на доставчика "Агрофрут Универсал" ЕООД е приел, че не са събрани доказателства в хода на първоинстанционното производство за реалното извършване на сочените доставки. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. Варна: Направените оплаквания са неоснователни. Обосновани са фактическите изводи на административния съд за доказана реалност на доставките по фактурите на "Любрез" ЕООД, "Алена пропърти" ЕООД, "Арекс агро" АД, "Т. Е. А. - 07" ЕООД, "Иген ко" ЕООД, "Месбул" ЕООД и "Джи ти корпорация" ЕООД. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че реалността на процесните доставки на месо е доказана, чрез доказателства за предаване на стоката доставките се описват и чрез нарочен софтуер, който позволява проследяване на по-нататъшното им движение. Сочи се, че документът, който следва да придружава стоката след 2005 г. е само стокова разписка, а не ветеринарно свидетелство. Констатациите на вещото лице за това дали процесните доставки са включени в СД кореспондират на установеното при извършените насрещни проверки на доставчиците, видно от протоколите за насрещните проверки. Основно оплакванията на директора на ОДОП гр. Варна са свеждат до нередности в счетоводството на предходните на предходните доставчиците На първо място настоящата инстанция не споделя извода на данъчните органи, че след като по някои от стоковите разписки и пътни листове липсват част от реквизитите, това автоматично води до извода, че всички доставки не са извършени. Експертизата е установила, че на шофьорите са начислявани възнаграждения, осигурителни вноски и за дохода е удържан дължимият данък върху доходите. Заключенията и констатациите на вещото лице се потвърждават от представените по делото множество писмени доказателства, включително и от протоколите за извършени насрещни проверки относно включването на процесните стоки в СД на доставчиците на жалбоподателя. На следващо място единствено фактът за липса на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика, както и в счетоводството на предходния доставчик. В т. 65 от решението е прието, че"... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". На следващо място, тук става въпрос за покупко-продажба на движима стока. Закона за собствеността е много категоричен по въпроса кой е собственик на стоката, този който упражнява фактическа власт върху нея. За това прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи става с предаването им. В случая ревизираното лице е установило с допустими от закона доказателствени средства, включително приемо-предавателни протоколи, включително пътно-прехвърлителни разписки, включително пътни листи и всякакви други възможни документи, че между неговите преки доставчици и самият него се е състояло приемане на стоката. Решението в тази си обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жаба, същата е неоснователна. В обжалваното определение съдът законосъобразно е изменил решение № 803/29.03.2013 г. на Варненския административен съд в частта за разноските. В жалбата на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП не се сочат доводи срещу обжалваното определение на първоинстанционния съд и не е направено възражение за прекомерност на разноските в първоинстанционното производство. По жалбата на "ИВ МЕС" ЕООД Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от Агрофрут Универсал "ЕООД, освен фактурите и начинът по който са счетоводно отразени, доказателства за предаване на стоката не са събрани. С оглед естеството на стоката и необходимостта същата да бъде превозвана със специална автомобилна техника, съдът приема, че липсата на материални следи за превоза на стоката или каквито и да било други такива относно нейното фактическо предаване е основание да се отрече реалността на тези доставки.. Това е така, защото стоките са родово определени и не са представени доказателства за предаване на стоките - прехвърляне на собствеността им, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Констатациите на РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от "ИВ МЕС" ЕООД. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. По отношение на доставките от ГД "Импортинг" ЕООД с размер на данъчния кредит 967.10 лв. - за начисления данък за тези доставки правилно е прието, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като към момента на доставката доставчикът не е регистрирано по този закон лице. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката, поради което оплакванията изложени в касационната жалба в този насока следва да бъдат отхвърлени. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, ВАС, тричленен състав на осмо отделение,