Решение № 12954 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12480/2011 г.

Решение № 12954 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12480/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Транс Метал Груп" ЕООД, гр. Перник против решение № 3168 от 27.06.2011 г. по адм. дело № 2009/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Т-РД-15-05/22.02.2011 г. на заместник- министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е осъществил нарушение, което да е предпоставка за отнемане на лиценз по реда на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "б", "в" и б. "ж" от Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм.), постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че не са обсъдени всички факти и доказателства и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена или след отмяна на съдебния акт делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав със събиране на доказателства. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба е на становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № Т-РД 15-05/22.02.2011 г., с която е отнет лицензът на "Транс метал груп" ЕООД, гр. Перник за извършване на дейност с отпадъци от черни и цветни метали, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗУО (отм.) орган. Съгласно цитираната разпоредба министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали при посочените в нормата хипотези. В случая заповедта е издадена от заместник-министър, на когото със заповед № РД 16-801/15.09.2009 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма делегира правата по цитирания по-горе текст. Правилен е и изводът за съответствие на заповедта с формалните изисквания на закона - административният акт е постановен в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити. Заключението на съдебния състав, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на материалноправните изисквания на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "б", "в" и "ж" от ЗУО (отм.) също кореспондира със закона. Съгласно посочените разпоредби компетентният орган отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато се представят неверни данни, които са послужили за издаването на лиценза (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗУО отм.), когато търговската дейност се извършва на площадка, която не е вписана в лиценза (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в") и когато е отпаднало правното основание за ползване на единствената площадка, вписана в лиценза (чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "ж" от ЗУО отм.). Всяко от посочените нарушения е самостоятелно основание за отнемане на лиценза. В случая са изпълнени всички изброени в цитираните норми предпоставки. Установено е, че лицензът на дружеството е издаден въз основа на договор за наем, в който са вписани неверни данни за собствеността върху имота, в който ще се извършва търговската дейност с черни и цветни метали - урегулиран поземлен имот, част от УПИ IV, V и VI в кв. 31 по плана на гр. Перник - "Гробищен парк". Посочено е, че имотът е собственост на наемодателя, събирателно дружество, а всъщност имотът е частна общинска собственост (нот. акт № 171, т. 1, дело № 134/2008 г., заповед № ДК-09-13/2010 г. на началник сектор Перник при РДНСК - Югозападен район). Представена е и заповед № ДК -09-13/20.09.2010 г. на началник сектор Перник при РДНСК - Югозападен район, с която е забранено ползването на "Пункт с площадка за изкупуване на вторични суровини", находящ се в УПИ VI и част от УПИ V, кв. 31, по плана на гр. Перник - "Гробищен парк", а с това фактически е забранена ползването на единствената площадка за осъществяване на дейността на дружеството, вписана в лиценза. На 19.01.2007 г., полицейски служител в сектор "Икономическа полиция" при ОД "Полиция" - Перник, в качеството на орган по чл. 96, ал. 1 от ЗУО, натоварен с правомощия на контрол за спазване реда и условията за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (заповед № Iз -1633/02.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи), извършва проверка и констатира, че касаторът "Транс Метал Груп" ЕООД, гр. Перник (удостоверение 23.03.2011 г. на Агенцията по вписванията), притежател на лицензия № 726/10.10.2007 г. за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, извършва дейността и на паркинг, който не е вписан в лиценза, където са разположени контейнери за отпадъци и метални отпадъци. Данните от проверката се отразени в констативен протокол, подписан и от управителя на дружеството без възражения. При тези факти при правилно тълкувани и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че са налице основанията, предвидени в нормите на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "б", б. "в" и б. "ж" от ЗУО (отм.) за отнемане на издадения на дружеството лиценз за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, тъй като при издаването на лиценза са използвани неверни данни, дейността се осъществява върху обект, който не е вписан в лиценза, а ползването на единствената площадка, описана в лиценза е забранено. Възражението на касатора, че полицейските органи нямат право да извършват проверки по Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм.) е неоснователно. Тези органи са овластени да осъществяват контрол върху дейностите с черни и цветни метали в рамките на предоставените им правомощия съгласно изричния текст на чл. 96, ал. 1 от ЗУО (отм.), а конкретно полицейският орган, извършил проверката е упълномощен с тези функции със заповед на министъра на вътрешните работи. Възражението, че търговската дейност се извършва само на площадката, посочена в лиценза, също е неоснователно. Понятието "търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали" е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗУО (отм.) и включва осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, а също и свързаните с тях дейности като събиране, транспортиране, съхраняване, сортиране, механична обработка и др. Следователно извършената на паркинга, който не е описан в лиценза, дейност по съхранение на отпадъци от черни и цветни метали се класифицира като търговска дейност с този вид продукти по смисъла на закона, а това обосновава прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО (отм.). При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка за законосъобразността на постановения съдебен акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, както и събраните пред административния орган и пред съда доказателства, като в съответствие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага подробни мотиви, обосноваващи решението. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт е постановен след цялостна преценка на всички доказателства по делото. Представените доказателства за собствеността върху имота, погрешно посочена в документите, представени със заявлението за издаване на лиценза, заповедта на началник сектор Перник, ДНСК - Югозападен район за забрана ползването на "пункт с площадка за изкупуване на вторични суровини" формират заключението, че изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "б" и б. "ж" от ЗУО (отм.) за отнемане на лиценза са изпълнени. Фактът, че касаторът съхранява отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в притежавания лиценз за осъществяване на търговска дейност с такива продукти, е установен при проверка на компетентните контролни органи. Това заедно с липсата на доказателства, които да опровергават констатациите от проверката, още повече че констативният протокол е подписан от управителя на дружеството без възражения, мотивира съдебният състав да приеме, че по отношение на касатора се налице основания за прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО (отм.) и отнемане на лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Ето защо доводите за необоснованост на съдебния акт не могат да бъдат споделени. Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,