Решение № 10700 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 1902 от 27.02.2025г., по адм.д. 669/2024г. на Административен съд-Бургас /АС-Бургас/, с което по жалба на Д. Д. М., е отменено Уведомително писмо с изх.02-020-6500/15351#4 от 19.03.2024г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2017, в частта, с която на М. е наложена обща санкция и редукция ( не е оторизирана сума за плащане) в размер на 11662.34 лева, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от земеделския производител /ЗП/ Д. Д. М. заявление за подпомагане УИН 02/090617/18550 за кампания 2017г., в частта относно заявеното подпомагане по Мярка 10. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Д. Д. М., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с 02-020-6500/15351 от 01.12.2021г. от АС-Бургас с решение 1304/14.11.2022г. по а.д.321/2022г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН 02/090617/18550 за кампания 2017г. на Д. Д. М.. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но отново при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. АС-Бургас е счел, че от съдържанието на процесното УП не става ясно въз основа на какви критерии органът е приел останалата площ (извън установената застъпена площ в размер на 1.11ха) до 3.04ха за наддекларирана. Според съда не може волята на АО да бъде мотивирана след издаване на АА, едва в хода на съдебното производство чрез допускане на СТЕ, а посочването от АО само на извършени административни проверки не е достатъчно да се приеме за надлежно мотивиране, тъй като е необходимо изрично препращане към съществуващ документ и позоваване на съображенията, изложени в него. Съдът е приел, че от изложеното в УП не става ясно какви точно действия относно констатации в доклад на дирекция Вътрешен одит по отношение на дейност Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6) са предприети и къде са обективирани резултатите от тях за да може да бъде извършена проверка от съда относно неспазени от ЗП базови или други изисквания и кои конкретно са те. Съдът е счел, че позоваването от АО на чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014г. е без органът да посочи кои точно ангажименти по програмата не са изпълнени, доколкото разпоредбата съдържа няколко хипотези, и не са обосновани изрично кои точно са ангажиментите, които не са изпълнени, като няма данни АО да е обсъдил тежестта, степента, продължителността и системността на неспазването във вр. с условията за подпомагане, посочени в §2 на чл.35. АС-Бургас е посочил, че няма как по делото да се установи на коя точно Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания се позовава АО в оспорения акт, нито е посочена заповедта, с която тя е утвърдена, нито конкретно условие от нея, на което АО се позовава, а това според съда е от съществено значение предвид влязлото в сила Решение 4987 от 10.05.2023г. на ВАС по адм. д.3926/2022г., обявяващо Методиката за нищожна. Съдът е приел, че не е ясно по кои точно правила АО е определил процесното намаление, описано в колона 12 от Таблица 1, като не е посочено кои точно базови изисквания не са спазени от ЗП. В обобщение съдът е достигнал до извод, че в УП в оспорената част липсват конкретни съображения/мотиви/, обосноваващи възприетите от АО намаления процесната Мярка 10. Решението е неправилно. В процесния случай ЗП Д. М. със заявление за подпомагане от 23.05.2017г. с УИН 02/090617/18550, УРН 512280 е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки, включително по мярка Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2017. По Мярка 10 са заявени общо 166 парцела с обща площ 118.73ха, за извършване на агроекологична дейност в направление Контрол на почвената ерозия с код на агроекологична дейност АК6 - Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи ( чл.4 вр. чл.9, вр. чл.36, ал.1, т.1 от Наредба от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г./ в приложимата редакция ДВ, бр.18 от 28.02.2017г./) На това заявление са извършени автоматични проверки, обективирани в Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017г. за УРН 512280. Извършена е процедура по реда на чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /в приложимата редакция/, като при извършените административни проверки са взети предвид данните от докладна записка от 29.06.2017г. на Зам.ИД на ДФЗ за извършени проверки от МЗХ по отношение ЗП с УРН 512280 относно дейност Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден в писмена форма, като противно на приетото от първостепенния съд в акта са посочени фактически основания /мотиви/ за издаване на акта относно отказа за финансово подпомагане. Фактическите основания се съдържат в АА -начина на изчисление на общата оторизирана сума (чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място /съгласно чл.37 ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление, като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП), и предоставени данни от ИАСРЖ и ДНП във врс чл.54 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /в приложимата редакция/. Фактически основания са данните в Таблица оторизирани суми в лева по направление контрол на почвената ерозия, и поясненията относно колоните в таблицата. Мотиви се съдържат и в документи - част от административната преписка по издаване на оспорения акт- заявление за подпомагане УИН 02/090617/18550 за кампания 2017г, със съответните приложения вкл. за кандидатстване по Мярка 10; Таблица за използваните парцели 2017; Таблица за заявените площи по направления и дейности по мярка 10 Агроекология и климат; Приложение за кандидатстване по мярка 10 Агроекология и климат за 2017г.; карти на БЗС; резултата от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане 2017г. за УРН521280; УП от 19.06.2017г. относно грешки по Мярка 10; констативен протокол за устно уведомяване по чл.61, ал.2 АПК от 20.11.2017г.; УП за площи, декларирани от повече от един кандидат и приложение към това УП; УП от Д. М. до директора на ОДЗ-Бургас от 19.06.2017г.; докладна записка от Зам. ИД на ДФЗ от 29.06.2017г.; Заповед РД-46-142 от 01.03.2017г.; докладна записка от Зам. ИД на ДФЗ от 22.06.2018г. и др. В конкретния казус с оспореното УП са наложени санкции и редукции на субсидията за наддеклариране ( колона 4 и колона 5), за неспазени базови и други изисквания (колона 9 колона 12) от Таблица оторизирани суми в лева по направление контрол на почвената ерозия, относно парцелите заявени за подпомагане с код за агроекологични дейности АК6 (Превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи). От поясненията към колона 6 е видно, че санкционираната площ е получена с данни от процедурата по чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г., а площта от 3.04 ха е в резултат на данните от приключилите всички административни проверки. Площта в колона 9 санкционирана за неспазени базови и други изисквания ( различни от размера на декларираните площи) за съответното направление, е с възприето от АО основание съгласно раздел V намаление при неспазени базови изисквания за направленията от мярка 10 от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания, съгласно чл.35 от делегиран регламент (ЕС) 640/2014г. и Наредба 7 от 24.02.2015г., като по отношение площите на 13 парцела, заявени с код АК-6 е посочен документ- част от административната преписка, в който се съдържат релевантни данни за прилаганото от АО намаление. Съответно санкцията и редукцията на субсидията в лева за неспазване на базови и други изисквания е обоснована в поясненията относно ред 12 от таблицата. Съгласно чл.17 от Наредба 7 от 24.02.2015г.( в приложимата редакция) когато при проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение 6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 7 и изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В случая по делото е представена Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020г. Дали тази методика е приложима в конкретния казус е въпрос по съществото на спора, какъвто въпрос по същество също така е относно прилагането от АО на разпоредбите на чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014г. Какви точно действия относно констатации в доклад на дирекция Вътрешен одит по отношение на дейност Превръщане на обработваеми земи в постоянно затревени площи (АК6) са предприети и къде са обективирани резултатите от тях е ирелевантен за спора въпрос, защото в относимия документ -докладна записка от Зам. ИД на ДФЗ от 22.06.2018г. с приложение 1 към него (част от административната преписка) се съдържат достатъчно данни относно това приложена ли е от ЗП дейността по чл.36, ал.1, т.1 от Наредба 7 от 24.02.2015г.( в приложимата редакция). От прочита на доказателствата по делото (посочени по-горе) предвид мотивите на АО и възприетите от него правни основания за извършеното намаление, трябва да се установи кои изисквания на приложимите материалноправни норми според административния орган не са спазени и дали този извод на административния орган съответства на приложимата материалноправна уредба предвид данните по делото. В процесния случай изложените мотиви в обжалваното съдебно решение на АС-Бургас възпроизвеждат тези на решение 1304 от 14.11.2022г. по адм.д. 321/2022г. на АС-Бургас, и са несъответни на съдържанието на оспорения в настоящото производство АА и установените по делото факти. При визираните по-горе фактически основания, възприети от АО вкл. посочените в процесния АА правни основания за издаването му, и при липса на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила от АО, изследването от първоинстанционния съд на приложимите материалноправни норми съобразно установената фактическа обстановка по делото ще даде отговор на въпросите относно законосъобразността на оспореното УП. Съображения на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт относно правилното приложение на материалния закон липсват. В обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви за това установяват ли доказателствата по делото възприетите от органа основания за санкция/редукция в размер на 11662.34лв. на заявеното финансово подпомагане за 2017г. по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. за процесните парцели. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл.220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл.172а, ал.2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно горните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са разпоредбите на чл.43, ал.3 ЗПЗП вр. изискванията на Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. /в приложимата редакция/, приложими ли са Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, относно наложените санкции, както и Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014-2020г., във вр. с данните по делото свързани със задълженията на земеделския производител да превръща обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи, предвид факта, че при подаване на заявлението за подпомагане са подадени данни, несъответни на получените в резултата на извършените административни проверки спрямо процесните парцели, които са установени в обработваем вид. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение