Решение № 15466 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2017 г.

Решение № 15466 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12996/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Енергия-К. Проданов", със седалище гр. [населено място], против решение № 1330/21.07.2017 г. постановено по адм. дело № 1475/2016 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му, подадена срещу акта на директора на ОД на ДФ "Земеделие", обективиран в нотариална покана изх. № 01-163-6500/677/18.04.2016 г., с който лицето е уведомено за отказ да му бъде изплатена финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., представляваща второ плащане по договор № 16/112/04496/15.02.2010 г. и е разпоредено връщането на полученото по този договор, първо плащане в размер на 24 446 лв, ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Релевирани са оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се прави искане за отмяната му и уважаване на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на разноски. Ответникът - директор на ОД на ДФ "Земеделие" – П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 1475/2016 г. по описа на Административен съд-П. е образувано по жалбата на ЕТ "Енергия-К. Проданов", срещу акт на директора на ОД на ДФ "Земеделие", обективиран в нотариална покана изх. № 01-163-6500/677/18.04.2016 г., с който лицето е уведомено, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9/2008 г. / и т. 4. 4, буква "а" във вр. т. 4. 21, т. 4. 4, буква "б", във вр. т. 4. 22 и т. 4. 7 от договор № 16/112/04496/15.02.2010 г., му е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери", представляваща второ плащане по договор № 16/112/04496/15.02.2010 г., и е разпоредено връщане на полученото по същия договор, първо плащане в размер на сумата от 24 446 лв, ведно със законната лихва от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Административният съд е приел, че нотариалната покана обективира подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предвидените по закон правомощия, в изискуемата форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", по което е сключен договор № 16/112/04496/15.02.2010 г. като предмета на проекта според бизнес плана и Приложение № 1 към договора е: 1. закупуване на капково напояване за 23 дка и 2. създаване на 16, 5 дка трайно насаждение - лешници /посадъчен материал/. С анекс от 27.02.2013 г. е удължен срока за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана до 15.02.2014 г. При извършената му в периода 12. 06-24.06.2014 г. проверка на място по реда на приложимата към мярката Наредба № 9/2008 г., в земеделското стопанство е установено, че парцели с номера 21169.9.11 и 21169.9.12 са съседни, оградени с обща ограда и без видима граница между тях, като растенията са напълно изсъхнали. За парцел 21169.9.48 е констатирано, че трайното насаждение е пропаднало и има само седем живи растения. За системата капково напояване е посочено, че елементите са поставени, но тръбите не са затапени или вързани, не е водоснабдена и не функционира. В парцел 21169.10.12 има създадено трайно насаждение - лешници, както и изградена система за капково напояване, свързана със системата на друг земеделски производител, при което е направен извода, че стопанствата не са функционално самостоятелни, тъй като използват една и съща инфраструктура. В подаденото от жалбоподателя възражение срещу констатациите от проверката на място е изтъкнато, че при обработка на парцелите със земеделска техника се получава накъсване на капковото напояване, което се отстранява своевременно, както и че пропадналите насаждения се дължат на лошите климатични условия и проливните дъждове. Обжалваният пред първата инстанция акт е обоснован с неизпълнението на т. 4. 4, буква "а" във вр. с т. 4. 21 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, според които ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана в срок до 15.02.2014 г. и ако не ги изпълни ДФЗ отказва да извърши второто плащане и изисква възстановяване на цялата сума на полученото първо плащане. Основните дейности и цели е създаване на годно лешниково насаждение, като началният икономически размер на стопанството в икономически единици е 2, 01 ИЕ, а този към периода на проверката и изпълнението на бизнес-плана - 7, 10 ИЕ. Съдът точно е посочил, че при извършените проверки по допустимостта на плащането е установено, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по договора или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказването им не са представени, както и че икономическият размер на стопанството не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана, тъй като голям процент от насажденията в парцелите са изсъхнали и пропаднали. Неизпълнението на заложените дейности е потвърдено и от приетите и неоспорени заключения по допуснатите съдебно-агротехническа и съдебно-счетоводни експертизи. В САЕ е посочено, че от 2010 г. до 2013 г. площите не са били напоявани, а лешниците са топлолюбиво и влаголюбиво растение, което изисква достатъчно почвена и въздушна влага, като няма данни и в близост до имотите да има естествен водоизточник. Заключението на вещото лице се потвърждава и от представените по делото доказателства за закупуване на система за капково напояване непосредствено преди изтичане срока за изпълнение на договора - 15.02.2014 г. Съдът законосъобразно е приел, че неизвършването на инвестиции в договорения срок е едно от основанията по Наредба № 9, при наличието на които за ползвателя на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към нея и същият не получава второ плащане, доколкото предоставянето на финансовата помощ е обусловено от изпълнението на инвестициите, дейностите и целите, предмет на бизнес плана - чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Установеното неизпълнение на поети договорни и нормативноустановени задължения дава основание за прекратяване на договора, сключен с ползвателя на помощта, ведно с искане да бъде възстановена вече изплатената му сума, със законната лихва върху нея, съобразно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. и т. 4. 7 от договора. Между страните липсва спор и съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че към момента на издаване на процесния акт, общият икономически размер на земеделското стопанство не се е увеличил с най-малко 3 ИЕ /т. 4. 4, буква "б" от договора/ по данни от контролния лист, съставен при извършената на място проверка. Поради това и във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, поддържани и пред настоящата инстанция, следва да се отбележи, че без правно значение са причините, по които броят на отглежданите лешници е намалял. Неоснователно е и твърдението, че независимо дали са изсъхнали или живи, насажденията следва да бъдат причислени към допустимата площ - недостигането на заложения в бизнес плана и договора ръст на стопанството е самостоятелно основание за постановения отказ. Не намират основание доводите в касационната жалба, че нотариалната покана е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на изискванията за форма на административния акт съгласно Наредба № 9 и ЗУСЕСИФ. Нотариалната покана по правната си същност не е изявление за финансова корекция. Производството пред административния съд е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 - Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. ЗУСЕСИФ определя правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи, и за извършване на плащанията и на финансовите корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай, а оттам и твърдението на касатора за липсата на мотиви по чл. 70 ЗУСЕСИФ също е неоснователно. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на съдебното решение, съставляващи по съществото си недопустимо оспорване на приетите в първоинстанционното производство, заключения на вещи лица по допуснатите агротехническа и счетоводна експертиза. Релевирани едва в касационното производство тези оспорвания не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касатора не се дължат, поради което и при липсата на други такива искания, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение