Решение № 2598 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11468/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. З. и Т. И. Д. и двамата от гр. Димитровград, Хасковска област, чрез процесуалния си представител адв. Б. Бойчев срещу решение 1450/29.10.2024 г., постановено по адм. дело 285/2024 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата им против подточка 1.1 от раздел Регионален исторически музей от Приложение 6 към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Смолян. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационните жалбоподатели законовата норма на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) делегира правото да определи цените за входен билет в музея е само на директора на музея, от което следва, че Общински народен съвет Смолян е лишен от компетентност да определи размер на цените за входен билет в местния музей, така както порочно е сторил съдът в оспорената част. В тази връзка твърди, че оспорената част от местната Наредба следва да се прогласи за нищожна. За неправилни касаторите считат съжденията на първоинстанционния съд, че щом имало заповед РД 11 183/28.11.2018 г. на директора на музея в гр. Смолян, с която е бил определил цени за входен билет в музея, издадена въз основа на Наредбата, която оспорена част е нищожна. Твърди се, че заповедта на директора на музея е ирелевантна към предмета на спора, тъй като тя не може да осигури на ответния орган правомощие да определи размер на цените за входен билет, още повече по малко. Счита се в касационната жалба, че компетентност да се издават нормативни актове не може да се прехвърля, което е аргумент от чл. 2, ал. 2 ЗНА. Според касаторите дори да се допусне, че с процесната заповед директорът на музея е определил цени за входните билети в музея, то това също е основание за обявяване на нищожност или отмяна на оспорената част от Наредбата. Твърди се в касационната жалба, че решението на съда е в противоречие и с утвърдената съдебна практика на Върховния административен съд и посочва решение по адм. дело 4895/2024 г. на първо отделение, с което касационната инстанция е отменила решение на първоинстанционен съд и е обявил за нищожна оспорена част от съответната наредба. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските. Прави се възражение за недължимост на адвокатски хонорар, претендира от ответната страна, алтернативно за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. По делото са депозирани писмени бележки от адв. Б. Бойчев със списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Общински съвет Смолян чрез процесуалния си представител адв. П. Мирчев в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание на 11.02.2025 г., я оспорва, като счита за правилно обжалваното решение. Обръща внимание, че цитираното решение на Върховния административен съд, Първо отделение в касационната жалба не е идентично с настоящия казус, като пояснява, че разликата се състои в това, че по цитираното решение се касае за Столичен общински съвет и е била приета наредбата и след това на база на нея е издадена съответната заповед на директора на регионалния исторически музей, а в настоящия случай съдът правилно е разграничил, че на база на представените 2 бр. заповеди на директора на Регионален исторически музей гр. Смолян, едната от 2009 г., а другата от 2018 г., т.е. законът е спазен. При така изложеното ответникът иска съдът да разграничил отделните случаи и твърди, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на закона, като цитира и решение по конст. дело 11/2006 г. на Конституционния съд на Република България. По отношение на разноските изразява становище, че разноските на ответника представляват заплатен адвокатски хонорар и са дължими, поради което моли съдът да не се съобразява с развитите от касационните жалбоподател чрез техния процесуален представител съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представеното писмено заключение счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно постановено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на П. Т. З. и Т. И. против подточка 1.1 от раздел Регионален исторически музей от Приложение 6 към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Смолян, първоинстанционният съд е приел, че те са процесуално допустими, но по същество са неоснователни. За да обоснове този правен резултат решаващият административен съд е приел, че по делото са представени 2 бр. заповеди 45/31.03.2009 г. и заповед РД 11 183/28.11.2018 г., и двете на директора на Регионален исторически музей гр. Смолян, които заповеди са издадени въз основа на Наредба за определяне за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Смолян (Наредбата), както и Правилник за дейността на регионален исторически музей в гр. Смолян, са определени такси и цени на услугите, вкл. за вход за индивидуални посетители, вход за пенсионери и лица с трайни увреждания, вкл. и безплатно посещение. Заповедите са издадени на правно основание чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), в сила от 10.04.2009 г., т.е. към момента на издаване на първата заповед цитираната норма не е била част от позитивното право, докато през 2018 г. ЗКН вече съществува в правния мир, поради което втората заповед е издадена въз основа на посочената разпоредба. Съдът е приел, че атакуваната от жалбоподателите норма от Наредбата не е нищожна. Посочено е, че съгласно чл. 187, ал. 2 ЗКН регламентира, че цените на входните билети в държавните и общински музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган и в случай според съда това е направено. Изложено е в обжалваното решение, че финансиращият орган в случая е Община Смолян, тъй като е въпрос на нормативна уредба напр. чл. 53 и чл. 54 от Закона за държавния бюджет на Република България, тъй като въпрос на нормативна уредба са бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Затова според съда не държавата, а общината е субсидиращия музея орган и обстоятелството, че определената след съгласуване от директора на музея цена на входен билет за възрастен е посочена и в оспорената от жалбоподателите подточка 1.1 от Приложение 6 към общинската наредба, цената е определена не от орган на местно самоуправление, а е включена в акта на директора на Регионален исторически музей в гр. Смолян. В тази връзка според съда доводът на жалбоподателите за нищожност на атакуваната разпоредба, е неоснователен. За несъстоятелни съдът е приел и твърденията в жалбата, че директорът на музея в гр. Смолян не е изпълнил задължението си да определи един ден в седмицата за безплатен вход в музея, тъй като този ден е последната сряда от месеца т. 2 от заповед РД 11 - 183/28.11.2018 г. Съдът е приел за неоснователен и довода на жалбоподателите, че в случая е допуснато нарушение на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, тъй като цените на билетите в музея не се определят от Общински съвет гр. Смолян, а от директора на Регионален исторически музей гр. Смолян, поради което той не е задължен да публикува на сайта на Община Смолян проектът на заповедта, като и не е задължен да провежда обществено обсъждане и пр. Съдът е развил мотиви, че с определянето на цена от 5 лв. на входен билет за възрастни, не е допуснато нарушение на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Прието е и, че не е налице и неблагоприятно третиране на посетители на музея на нито един от посочените признаци по чл. 4 ЗЗДискр. Заповедта на директора на музея за определяне на вход за различни категории и лица, като индивидуализацията според съда съдържа социален момент, основан не на дискриминация спрямо възрастните хора, а на защита и социално отношение към чувствителни групи от обществото лица с увреждания, учащи и пенсионери. В решението е посочено, че определените от директора на музея цени за вход са инкорпорирани в цитирания акт на Общински съвет Смолян, което нито го прави автор на определения размер на входните цени, нито на кръга от лица, по отношение на които се определят преференциални цени в зависимост от уязвимия им социален статус. По изложените съображения съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правилно първостепенният съд е преценил като допустима подадената от П. З. и Т. Д. жалба срещу оспорената част от Наредбата, приета от Общински съвет Смолян за местните такси и цени на услуги на територията на посочената община през 2020 г. В нея изрично са посочени цените на входните билети за индивидуални посетители, за пенсионери и лица с трайни увреждания в Регионален музей Стою Шишков гр. Смолян. Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 ЗКН регламентира компетентност на директора на съответния музей (музейна експозиция) да определя цените на входните билети, съгласувано с финансиращия музея орган. Единствената компетентност на съответния финансиращ орган е да предвиди безплатен вход за съответния музей за определена категория лица. Съгласуването с финансиращия орган обаче не означава цените да се определят от този орган и той да ги включи в подзаконов нормативен акт, какъвто представлява цитираната по горе Наредба. Липсата на компетентност общинският съвет да определя конкретните цени не позволява в общинската Наредба да се посочват цените на входните билети, както е сторено в настоящия случай. Неоснователно се твърди от ответника по касация, че след като е налице заповед РД 11 183/28.11.2018 г. на директора на музея в гр. Смолян, то оспорената разпоредба е материално законосъобразна. Тъкмо обратното, при липсата на регламентирана от закона компетентност на общинските съвети да определят цените на входните билети в музеите, то наличието или не на конкретна заповед на директора на музея за определяне на цените на билетите по чл. 187 ЗКН, не прави законосъобразна оспорената разпоредба от Наредбата. Оспорената разпоредба от общинската Наредба подточка 1-1 от раздел Регионален исторически музей от Приложение 6 към Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Смолян, е нищожна поради липса на компетентност на Общинския съвет и не може да се приеме, че представлява процедура по съгласуване (одобряване) по смисъла на чл. 187, ал. 2 ЗКН. С оглед изложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се обяви за нищожна оспорената разпоредба, посочена по горе. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответниците по касация, на П. З. следва да се присъдят разноски в размер на 1 240 лв. за първата съдебна инстанция , а за касационната инстанция следва да се уважи възражението на ответника по касация за прекомерност на претендираните разноски, поради което следва да се присъдят 570 лв. разноски за адвокат и за държавна такса за касационното обжалване или общо разноски за двете съдебни инстанции общо 1 810 лв., а на Т. Д. в размер на 1 000 лв. за първата съдебна инстанция и 570 лв. за адвокат и за държавна такса за касационното за касационната инстанция или общо 1570 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение