Решение № 15393 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2020 г.

Решение № 15393 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8865/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Гашев от [населено място] срещу Решение № 251/9.06.2020 г., постановено по адм. дело № 202/2020 г. по описа на Административен съд- Монтана. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Ответната страна – директор на ТП на НОИ- Монтана, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Гашев срещу Решение № Ц 2153-11-4 от 15.04.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН] от 3.02.2020 год., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ- Монтана, с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 70, ал. 17 от КСО от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период, от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като на П. Гашев не е издадено удостоверение за трудово възнаграждение или за осигурителен доход за спорния период, като по този начин разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е неприложима, предвид данните по делото, видно от които осигурителят е закрит и няма правоприемник. Поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, органите на ТП на НОИ- Монтана законосъобразно са приложили реда за изчисляване на пенсията, предвиден в чл. 40, ал. 7 от НПОС. В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че със заявление, вх. № 2110-11-29/8.10.2019 г., П. Гашев поискал да му бъде преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период до 1.01.1997 г., тъй като същият е по-благоприятен за него, а именно за времето от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. Тогава е работил в "Окръжна индустриална стопанска асоциация" /ОИСА/ – [населено място], на длъжност "главен юрисконсулт" и в "Индустриална стопанска асоциация" – [населено място], на длъжност "ръководител правна служба" за периода от 25.06.1990 г. до 31.12.1990 г. Поради факта, че разплащателните ведомости на осигурителя не се съхраняват и не са предадени нито в НОИ, нито в Държавен архив, Гашев е поискал данни за трудовото му възнаграждение да се вземат от стр. 17 на Трудова книжка № 192, изд. 25.11.1971 г. от ОК на ДКМС- Михайловград. С писмо от пенсионния орган до осигурителя "Българска стопанска камара" – [населено място], каквото е настоящото наименование на "Българска индустриална стопанска асоциация", част от която са ОИСА – [населено място] и ИОА – [населено място], е изискано издаване на удостоверение, образец УП-2 с осигурителен доход за периода от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. С писмо, вх. № 2110-11-29/3 от 9.01.2020 г., ТП на НОИ е уведомено, че при направена справка в изплащателните ведомости за периода не се открива името на П. Гашев, както и че същите са отделно юридическо лице от ОИСА – Монтана. С оглед тази информация, с писмо от 20.12.2019 г. е изискана проверка от отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ- [населено място] при осигурителя "Българска стопанска камара" – [населено място] и съдействие за издаване на удостоверение УП-2 за периода 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. Получен е отговор, че при извършената проверка в изплащателните ведомости за периода 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. лицето П. Гашев не фигурира. Издадено е Разпореждане № [ЕГН] от 3.02.2020 г. от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ- Монтана, с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 70, ал. 17 от КСО от друг тригодишен базисен период до 1.01.1997 г., а именно: от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г., тъй като изчисленият нов индивидуален коефициент е по-неблагоприятен от този, при който е определена изплащаната му пенсия. При изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и изчисляване на индивидуалния коефициент за периода от 1.01.1988 г. до 31.12.1990 г. е взет размерът на минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. С Решение № Ц 2153-11-4 от 15.04.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Монтана, цитираното разпореждане е потвърдено и жалбата на Гашев е отхвърлена. Първоинстанционният съд е намерил, че оспорваният акт е издадено от компетентен орган, директорът на ТП на НОИ – Монтана, в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. Не се установява да е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, а решението на директора на ТП на НОИ – Монтана, както и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ – Монтана, са постановени при правилно приложение на материалния закон.. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите н страните, въз основа на които е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. В чл. 1 от НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, а за случаите, при които се прилагат разпоредбите на международен договор в областта на социалната сигурност - заверени от съответната компетентна институция копия на такива документи. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 НПОС, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Това са единствените, изброени изчерпателно документи, въз основа на които пенсионният орган може да зачете осигурителен доход/трудово възнаграждение. Съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС, документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, намира приложение ал. 5 на чл. 40 от НПОС, която дава възможност на осигурителите или техните правоприемници, по изключение, да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. С трудовата книжка може да се установява трудов стаж, но тя не може да служи като доказателство за осигурителен доход. Приложената стр. 17 от Трудова книжка № 192, изд. 25.11.1971 г. от ОК на ДКМС- Михайловград не представлява документ, който по изключение, на основание чл. 40, ал. 5 от НПОС, може да служи като доказателство за установяване на осигурителния доход на П. Гашев. С трудовите договори (заповеди за назначаване) и споразуменията към тези договори може да са доказва заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. С такива документи може да удостоверяват само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не може да се установява осигурителен доход, защото удостоверение, обр. УП-2 няма да отговаря на разплащателните ведомости. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е издал удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение, или за осигурителен доход, но не въз основа на документите по ал. 3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход (В този смисъл и Решение № 5111/11.04.2014 г. по адм. дело № 267/2014 г. по описа на ВАС, VІ отделение). На касатора не е издадено удостоверение за трудово възнаграждение или за осигурителен доход за спорния период поради обстоятелството, че осигурителят "Окръжна индустриална стопанска асоциация"- [населено място] и "Индустриална стопанска асоциация"- [населено място] е с прекратена дейност, без правоприемник, а разплащателните ведомости не са предадени за съхранение по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в НОИ. Не е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от НПОС. Поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 7 от НПОС, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,