Решение № 15815 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2010 г.

Решение № 15815 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милен Тодоров Манолов, против заповед № К-4713 от 28.04.2010 г., издадено от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на закона за министерство на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на директор на ОД на МВР-В. Търново. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е в противоречие с материалния закон и процесуалните правила за издаването на административния акт. Тези доводи са подкрепени с твърдения, че същата не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - в нея не са посочени точно мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Също така се твърди, че в заповедта не са посочени доказателства установяващи фактическата обстановка. Сочи се че заповедта е необоснована защото Манолов не е извършил посоченото в заповедта тежки нарушения, поради което не е уронил престижа на службата в нарушение на изискванията на т. т. 4,5,7, 8,13,31 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР. При тези поддържани основания се пледира отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител -юрк. Люнчева, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила. Визираното в заповедта нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР е установено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед № К-4713 от 28.04.2010 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. С нея е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на комисар Милен Тодоров Манолов, директор на Областна дирекция на МВР-Велико Търново, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят е наказан с уволнение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в нарушение на изискванията на т. т. 4,5,7, 8,13,31 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си Манолов е използвал за лични нужди предоставени му от Божидар Божинов -управител на търговско дружество/на което ОД на МВР-В. Търново е предоставило за възмездно стопанисване ведомствен недвижим имот/-два броя автомобили; Манолов ги е зареждал с гориво с електронна карта, издадена от "Петрол" АД на друго търговско дружество; както и за това, че неправомерно е издал разпореждане на главен инспектор Вельо Ценев-началник сектор "Пътна полиция" в областната дирекция касаещо контролни регистрационни табели, съдържащи цифрови комбинации по избор, предназначени за регистрация на МПС и от м. април 2009 г. е запазил за себе си и раздал на трети лица -49 броя от табелите, като 9 броя от тях са станали притежание на криминално проявени лица, а 7 броя са дадени на Божинов- управителят на дружеството наемател и предоставил двата автомобила на Манолов. На последно място е посочено образувано досъдебно производство по описа на окръжна прокуратура- Русе. Поведението е квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата - тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Дисциплинарната простъпка е установена в дисциплинарното производство образувано със заповед № К-3223 от 22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи по чл. 230 от ЗМВР. Повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни -справка рег. № 248/17.03.2010 г., на дирекция "Вътрешна сигурност"-съдържащо информация за извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения. Заповедта по чл. 230 от ЗМВР е била връчена лично на служителя. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят е възразил, че дисциплинарните нарушения не са доказани. Твърди, че приятелските му отношения с Божидар Божинов /управител на търговското дружество наемател, предоставил за ползване от Манолов два автомобила/ са публично известни, а инцидентно ползване на автомобилите му не уронва престижа на МВР; сключеният с него договор не ощетява институцията; клаузите по договора са коректно изпълнявани; зареждане на гориво в автомобилите, чрез издадени на трето лице карти, е с цел удобство, но стойността по същите са лично заплатени от него в последствие; обясненията му за регистрационните табели с предпочитани комбинации- е, че се касае за утвърдена практика за предоставянето им на общественици, магистрати, лекари и други, с което не накърнен престижът на институцията МВР. Въз основа на данните, установени по време на дисциплинарното производство, е изготвена обобщена справка рег. № 1985/9.04.2010 г. В нея е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е направил възражение/рег. № Я-6053/13.04.2010 г./, с което е оспорил отразените в нея факти, възпроизведени в заповедта като отново е твърдял, че визираните в справката факти са неправилно интерпретирани и доказани, нищо в действията и поведението му като комисар и директор, не е довело до уронване престижа на МВР. Този довод се поддържа в жалбата и в писмените бележки. Предвид на така установеното, съдът намира, че процесуалните норми на дисциплинарното производство са спазени, а отразените в заповедта факти за целите на дисциплинарното производство за установени. Неоснователно е и оплакването, че заповедта формално не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - доколкото не е наложено с мотивирана заповед- е неоснователно. Както неведнъж е имал възможността да посочи съда-мотивите към административен акт може да се намират в документи, които са съставени с оглед предстоящо издаване на оспорената заповед. В обобщената справка, с която Манолов е запознат и същата надлежно е приобщена към дисциплинарното производство- се съдържа "мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено...". Основния спор между страните е- установените в хода на дисциплинарното производство действия, посочени в заповедта, представляват ли нарушение Етичния кодекс за поведение на държавните служители в системата на МВР, съгласно който държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. Настоящият съдебен състав приема, че така установените действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на Министерството на вътрешните работи, регламентирани в разпоредбата на чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 5 от ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество, следва да се приеме, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. В обществото определени лица-политици, магистрати, високопоставени служители на МВР и други, са подложени на засилен интерес и внимание, както в личен, така и в обществен план. Именно поради това, за тези категории лица са разработени етични норми на поведение, инкорпорирани в служебните им задължения. Ето защо такъв манифест- ползването на чужд автомобил като личен и зареждането му с гориво, ползвайки чужда карта; запазване на регистрационни номера, чиято конфигурация се забелязва от всички, а едноличното им раздаване по усмотрение- създава впечатление за това, че в обществото има лица които модифицират правилата в своя полза и изгода, недосегаеми са. Именно в оповестеното пред обществото поведение от страна на Манолов, станало публично известно, видно от приложените издания на местния печат, излъчвания и в регионалните електронни медии, се корени нарушението на Етичния кодекс. Правилен е изводът на наказващия орган, че обществото е скандализирано, че най- висшият служител на МВР в областта - ползва като личен чужд автомобил, зарежда го с гориво, при отложено плащане, с карта издадена на трето лице. Ирелевантен в тази връзка е фактът, който не е публичен и не става обществено достояние, дали горивото се заплаща лично от Манолов или не.; личните взаимоотношения с лицето, предоставило автомобилите. Не може да се приеме, че запазването на регистрационни номера за МПС и едноличното им разпределение, по усмотрение на директора е "обичайна практика". Видно от приложените към административната преписка ксерокопия на издания на регионални ежедневници- ползването на "подбран номер" - е циничен манифест на власт и благополучие, на "богоизбраност" на притежателите на автомобили с такава регистрация, факт, който несъмнено би следвало да е известен на директора на областната дирекция на МВР и спазвайки именно етичните правила за поведение- да не запазва и да не "раздава"- такива регистрационни номера, за което има достатъчно данни в преписката и принципно Манолов не оспорва. При това положение всички описани факти правилно са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за които на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Същата съответства и на целта на закона. Жалбата на Милен Тодоров Манолов се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение