Решение № 1646 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8894/2023 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна към Агенция Митници против решение 1365/13.07.2023 г., постановено по адм. д. 3051/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение рег. 32-392753/15.11.2022 г. към митническа декларация MRN 20BG002002039871R1/13.11.2020 г., на директора на ТД Митница Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон. Значителна част от касационната жалба възпроизвежда съдържанието на акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател, противостоящи на изводите на съда за неосъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности и за неправилно прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза за определяне на митническата стойност на внесената стока. Търсената защита е за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация Х. Кепев, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред Административен съд Пловдив решение митническият орган е отказал да приеме декларираната договорна стойност на стока 1 по митническа декларация с MRN 20BG002002039871R1/13.11.2020 г. Определил е митническата стойност в размер 26 568.39 лева на внесената от Х. Кепев стока по митническата декларация употребяван лек автомобил марка БМВ, модел 530 ХИ с посочени брой места, дата на първоначална регистрация, цвят, работен обем, мощност и шаси. Установени са допълнителни задължения за вносно мито в размер 1 567.70 лева и за ДДС при внос в размер 3 448.94 лева. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоката, която е поставена под режим допускане за свободно обращение по МД на Кепев е с държава на износ САЩ и произход EU. Декларираната от титуляра на режима цена на стоката е 6 000 щатски долара. Определената по декларираните елементи митническа стойност на стоката включва конвертираната в лева цена на стоката и разходи за транспорт до мястото на въвеждане 600 щатски долара. Прието е отсъствието на доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена. Заявено е очакване в договора за покупка, приложен към митническата декларация, да са посочени начин на разплащане и банкова сметка на американския продавач, както и да съществуват кореспонденция и документи за банков превод на цената по фактурата за покупката. Декларираната цена на внесената стока в размер 6 000 щатски долара е съпоставена с информация, предоставена от митническата администрация на САЩ, според която автомобил със същия VIN номер е деклариран при износа от Auto Bid Master, USA с цена 15 500 USD. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност и е приета за действително платена цена 15 500 щатски долара. Митническият орган е заявил намерение да приложи резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, като е отрекъл възможността да се приложат вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламента. Чрез заместването на декларираната с цената по износната декларация на продавача Auto Bid Master като елемент на договорната стойност и при включване на транспортните разходи е определена новата МС 26 568.39 лева. С новата МС е обвързано установяването на допълнителни задължения при внос. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. Приел е, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган във формата за действителност и отговаря на изискванията за съдържание. Съдът е обсъдил наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Решаващите изводи на първостепенния съд са за отсъствие на мотиви в оспорения акт и на доказателства в подкрепа на отказа на митническия орган да приеме декларираната МС и за определяне на нова стойност, съизмерена с посочената в Електронна информация за износ. В електронната информация липсвало отбелязване дали е посочена продажна цена или себестойност. Ако посочената цена била продажна оставало неясно как е формирана. По информацията на американската администрация цената по електронната информация за износ се определяла от оригиналните фактури. Не била представена фактура за 15 500 USD нито доказателства за плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба Митници и гранична охрана е действително платено. Съдът е отрекъл убеждаващото въздействие на разпечатката от Електронна информация за износ без тя да е подписана. Съмненията за действителността на декларираната МС не се подкрепяли от информацията за продажбата на процесния автомобил на търг, доколкото превозното средство е с щети и прогнозните разходи за ремонт възлизат на 45 213 щатски долара. Според първостепенния съд не е мотивиран отказът на митническия орган да приложи вторичните методи за определяне на МС. При прилагането на резервния метод са стигало до нарушаване на забраната по чл. 144, § 2, б. б от Регламента за изпълнение, тъй като стойността била произволно определена. Решение е правилно. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за цената, на която стоката е придобита от продавача в държавата на износа. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса от обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Обратно на убеждението на касатора не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Не е основание за съмнение извършената от администрацията съпоставка на декларираната стойност с възможната цена на придобиване на стоката от продавача в държавата на износа и декларираната при експорта цена. Не се твърди и не се установява съществуването на ограничение в избора от продавача на цената на разпореждане с придобитата вещ, което да налага цената при продажбата да се равнява по тази на придобиването. Неправилно митническият орган е обосновал съмненията си в действителността на декларираната стойност с отсъствието на посочени в акта му документи, които да съпътстват вноса. При действието на чл. 145 от Регламента за изпълнение като придружаващ документ във връзка с декларираната стойност се изисква фактурата. По правилото на чл. 70, § 2 от МК действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Не съществуват информационни източници за определяне на действително платена или подлежаща на плащане цена, която да се различава от декларираната от ответника по касация при вноса на стоката по митническа декларация с MRN 20BG002002039871R1/13.11.2020 г. Такава не се установява и от представената от американската администрация информация. Затова и са неоснователни касационните доводи за неправилно определяне от съда на доказателствената стойност на представените от тази администрация свидетелстващи документи. Без да съществуват основания за определяне на нова МС не възникват и различни от взетите под отчет при декларирането задължения за мито и ДДС. Определянето с митническия акт на нова МС и на допълнителни публични задължения е неправомерно, а отмяната с обжалваното решение на утежняващия акт правилна. Касационният съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд за противоречащото на Съюзното право прилагане на резервния метод. Изборът на администрацията да ползва като МС цената в държавата на износа е в противоречие и с ограничението по чл. 144, § 2, б. д от Регламента за изпълнение, а доколкото стойността е произволно определена, нарушава и забраната по чл. 144, § 2, б. ж от Регламента. Първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 870 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,