Решение № 10975 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3695/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 305/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 1171/2022 г. по описа на Административен съд София област в частта, с която е отменен РА Р 22002321005122 091 001/20.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1424/07.09.2022 г. на директора на посочената по горе дирекция. за непризнато право на данъчен кредит в размер на 21 800 лв. по фактура 000000145/12.03.2021 г., издадена от ЛМ Инженеринг ЕООД. Релевират се оплаквания по чл. 209, т.3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се приеме, че се сочи оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неподкрепянето с доказателства на становището за законосъобразно упражнено право на данъчен кредит. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 72, ал.1 ЗДДС, като твърди, че правото на данъчен кредит е упражнено извън посоченият в тази разпоредба срок, поради което настоящият съдебен състав следва да извърши и проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за спазване от съда на приложимия материален данъчен закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. С. Мирчева, която претендира присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Месокомбинат Балкан ЕООД - [населено място], Община Етрополе, Софийска област чрез процесуалния си представител адв. А. Грънчаров, я оспорва в представен на 02.04.2024 г. писмен отговор и в проведеното съдебно заседание на настоящия касационен съдебен състав. Претендира се присъждане на направените от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по е същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени посоченият по горе ревизионен акт в частта за отказано на Месокомбинат Балкан ЕООД право на данъчен кредит по фактура 000000145/12.03.2021 г., издадена от ЛМ Инженеринг ЕООД първоинстанционният съд е приел, че при наличен договор за проектиране на обект Реконструкция на кравеферма в имоти 000290, 00292 и 00295 в [населено място], изграждане на вертикална планировка, ограда и торище в кравеферма с [населено място] , както и на приемателно предавателни протоколи от 06.12.2016 г. за приемане на договорените услуги и от 10.03.2021 г. за окончателно приемане на изготвените проекти, законосъобразно ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по процесната фактура. Относно неспазването на срока по чл. 72, ал.1 ЗДДС съдът е счел, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е представил на ревизиращите органи доказателства за причините и основанията, поради които процесната фактура е включена в дневника за покупките и справка декларация извън срока по чл. 72, ал.1 ЗДДС. Доказателствата за това са посочени по горе, като съдът се е позовал и на съдебно счетоводната експертиза, според която по спорната фактура са извършени плащания по банков път към подизпълнителя Агро Лопян 2012 ЕООД, както и договорът за цесия между ЛМ Инженеринг ЕООД и Агро Лопян 2012 ЕООД, с който основният изпълнител е прехвърлил свое вземане от Месокомбинат Балкан ЕООД. Първоинстанционният съд се е позовал на дело С 284/11 на СЕС, според което санкцията, изразяваща се в отказ да се признае правото на приспадане на ДДС поради късното му начисляване изглежда непропорционална в случай, при който не се установи нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата. Решението в обжалваната му част е правилно постановено. Няма спор по делото, че ЛМ Инженеринг ЕООД е издател на фактура 000000145/12.03.2021 г., както и отразената в нея доставка на услуга по смисъла н чл. 9, ал.1 ЗДДС е реално осъществена. Налице са и налице приемателно предавателни протоколи от 06.12.2016 г. между подизпълнителя Агро Лопян 2012 ЕООД и основният изпълнител на доставката издателят на процесната фактури и от 10.03.2021 г., с който окончателно страните по доставката са приели изготвените проекти между ЛМ Инженеринг ЕООД и Месокомбинат Балкан ЕООД. Страните по делото не спорят за осъществяването на фактурираната услуга, а само за неспазване на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС за упражняване правото на данъчен кредит от получателя на услугата. Според тази разпоредба правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, през който то е възникнало или в един от следващите 12 данъчни периоди. Няма спор по делото, че правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура е упражнено извън предвиденият в чл. 72, ал.1 ЗДДС срок. Съдът правилно е приел, че ревизираният субект в хода на ревизията е представил писмени обяснения и доказателства за неспазването на срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, които са свързани с промени в разрешението за строеж съгласно изискванията на Държавен фонд Земеделие предвид договорът на задълженото дружество с фонда 23/04/1/0/0275 от 12.12.2017 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014 г. 2020 г. В тази връзка правилно решаващият съд е преценил, че пропускането на срока по чл. 72, ал.1 ЗДДС не може да бъде основание за отказ от правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 във връзка с чл. 9, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, след като са установени от ревизирания субект причините за това и са ангажирани доказателства, които установяват, че забавянето е било във връзка с изпълнение на конкретни указания на Държавен фонд Земеделие , което е довело и до промени в разрешението за строеж на реконструкцията на процесната кравеферма в [населено място]. Като се има предвид, че между страните по делото няма спор относно реалността на процесната услуга по проектиране на посочения по горе обект и изграждане на вертикална планировка, ограда и торище в кравефермата, неправилно приходните органи, са отказали правото на получателя по доставката на правото на данъчен кредит. Същото се установява и от заключението на съдебно счетоводната експертиза по отношение осчетоводяването на фактурата и плащането по доставката. Съдът е обсъдил и договорът за цесия между основният изпълнител (той е имал вземане от Месокомбинат Балкан ЕООД) и неговия подизпълнител. Следва да се отбележи, че в случаите на неспазване на срока за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал.1 ЗДДС е основание за отказ на това, ако лицето, което го е упражнило не представи обяснения или доказателства пред ревизиращия екип за причините и основанието поради което не е спазен посоченият срок, какъвто не е настоящия случай. В хода на първоинстанционното съдебно производство касаторът (ответник пред решаващия съд) не е оспорил представените от получателя по доставката частни документи относно тяхната автентичност по реда на чл. 193, ал.3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК и не е имало пречка съдът да приеме, че са автентични и да им даде вяра за посочените в тях факти и обстоятелства. Съдът правилно се е позовал и на приложението на чл. 72, ал.1 ЗДДС във връзка със съдебната практика на СЕС решение по съединени дела С - 95/07 и С 96/07 и решение по дело С 284/11, според които формалното отказване на правото на данъчен кредит поради неспазване на срока за упражняването му противоречи на принципа на правна сигурност в случаите, когато въпреки неспазването на този срок, е доказана реалността на доставката. В процесния случай правилно е отчетено в обжалваното решение, че причината за неспазването на срока по чл. 72, ал.1 ЗДДС не е поради закъснение или небрежност, а са налице доказателства, че то е вследствие на изисквания от държавни органи, свързани с реконструкцията на кравефермата в [населено място] и промяна в тази връзка на разрешението за строеж. Не са налице твърдения, нито доказателства от приходните органи за злоупотреба и увреда на републиканския бюджет, в който се внася ДДС. Предвид изложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. А. Грънчаров, на Месокомбинат Балкан ЕООД следва да се присъдят направените за настоящата касационна инстанция разноски в размер на 1 000 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на делото разноски не се дължат на касационния жалбоподател въпреки, че такива са поискани. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение