Решение № 4614 от 2.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Брозе Фарцойгтайле Се & Ко. КГ (BROSE FAHRZEUGTEILE&CO.KG), Германия, със седалище и адрес на управление: гр. Вюрцбург Охмщрасе 2А, VAT DE814944728, сл. на НАП 3077729371, подадена чрез адв. Видолов и адв. Евтимов, против решение 4460/30.06.2022 г., постановено по адм. д. 4625/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-22221119201634-004-001/28.11.2019 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с решение 631/16.04.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и в полза на приходната администрация е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 765,42 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че заявлението за възстановяване в случая е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 5, ал. 3 от Наредба Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяването (Наредба Н-9/16.12.2009 г.). Според твърденията, от представените доказателства се установява безспорно първоначалното подаване на заявлението за календарната 2017 г. на 20.09.2018 г. Поради възникналата техническа невъзможност германската данъчна администрация не е изпратила своевременно същото до държавата-членка по възстановяване. Счита, че отказът за възстановяване е обоснован от администрацията и от решаващия съд с формални аргументи, които са в противоречие с правната уредба, както и принципите на европейското право в областта на ДДС и практиката на СЕС. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Отправя искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени АПВ и преписката да бъде изпратена на компетентните органи по приходите с указания за възстановяване на сумата от 123 542,02 лв. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски в процеса. Ответникът директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба и отправя искане съдебният акт да бъде оставен в сила като обоснован и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9 591,68 лв., съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил АПВ П-22221119201634-004-001/28.11.2019 г., издаден от Борислав Перчов Димитров главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 631/16.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Брозе фарцойгтайле СЕ & Ко. КГ, Германия, е отказано възстановяване на ДДС в размер на 123 542,02 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., претендиран по реда на Наредба Н-9/16.12.2009 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е посочил, че на 15.11.2019 г. жалбоподателят е подал искане за възстановяване на ДДС, в което е отразена една фактура от 2017 г. С резолюция за извършване на проверка П-22221119201634-0РП- 001/25.11.2019 г., е възложена проверка по искането, приключила с оспорения АПВ. Според изложените мотиви за отказа, правото на възстановяване на ДДС за доставката по фактурата е могло да бъде упражнено от Брозе фарцойгтайле СЕ & Ко. КГ най-късно до 30.09.2018 г. За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа компютърна експертиза (СТКЕ), според която дружеството-жалбоподател е подало искане за възстановяване чрез електронната система в Германия на 20.09.2018 г. Вещото лице е заявило, че в приложените по делото две писма от германската данъчна администрация е потвърдено, че заявлението е било представено в системата като условията за предаване до държавата-членка по възстановяване са били налице към момента на подаването, но поради технически проблеми същото не е изпратено. В НАП е постъпило единствено заявление от 15.11.2019 г. При това положение единствената техническа възможност за лицето, според отговора, е да подаде ново заявление. Заключението на СТКЕ е кредитирано от съда като компетентно, мотивирано и в съответствие с останалите доказателства по делото. При извършена проверка на валидността на АПВ решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган по приходите и в предвидената за това форма. Всички документи в хода на административното производство са подписани с валидни КЕП на издателите и не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По материалната законосъобразност на АПВ спорът по делото е сведен до изпълнението на предпоставките за възстановяване на ДДС по реда на чл. 2 и чл. З, ал. 2 от Наредба Н-9/16.12.2009 г. За да отхвърли оспорването съдът е посочил уредбата на правото на възстановяване на ДДС от данъчно задължени лица, неустановени на територията на страната, но установени за целите на ДДС в друга държава-членка за закупените от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната и условията за неговото упражняване, предвидени в съответните текстове на наредбата. Направен е извод, че изискванията на националната уредба са в съответствие с чл. З, б. ' а" и б. "б" от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на ДДС, предвидено в Директива 2006/112/ЕО на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, правото се упражнява лично или чрез упълномощено лице, а ал. З предвижда, че лицето по чл. 2 може да упражни правото си на възстановяване на ДДС най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Разгледани са и разпоредбите на чл.чл. 18-20 от Директивата по отношение на условията за препращане на заявлението и изискване на допълнителна информация от заявителя или от компетентните органи на държавата-членка по установяване. В заключение съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи спазването на срока за подаване на искането за 2017 г. до 30.09.2018 г. След като от негова страна не е доказано получаването на заявлението от 20.09.2018 г. от възстановяващата държава-членка, то правото на възстановяване следва да се счита за преклудирано с изтичането на съответния срок. Констатациите по приетата СТКЕ и представеното писмо от германската данъчна администрация по делото не променят направените изводи, тъй като системата ВОР е изпратила само една заявка до НАП от 15.11.2019 г., отнасяща се за процесната 2017 г. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата страна по спора при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Приложимите разпоредби от Наредба Н-9/16.12.2009 г., ЗДДС и Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. са изведени в мотивите на съдебния акт. Въз основа на тях решаващият съд е достигнал до неправилни изводи по съществото на спорния въпрос в случая, засягащ спазването на преклузивния срок за подаване на искането за възстановяване на ДДС. Проверката по възстановяване на ДДС е възложена и извършена от органи по приходите във връзка с постъпило в ТД на НАП искане за възстановяване от Брозе фартцойгтайле СЕ & Ко. КГ, Германия, с реф. DE0000000014249625, версия 2019-11-15T12:30:13, на ДДС в размер на 123 542,02 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. Въз основа на известната информация към момента на проверката издателят на АПВ е приел, че чуждестранното дружество няма право на възстановяване на декларирания данък. В хода на административното обжалване от НАП е получено официално потвърждение от германската данъчна администрация, че искане за възстановяване с реф. DE0000000014249625 е било подадено на 20.09.2018 г., но не е могло да бъде изпратено от Германия поради технически проблеми. Освен ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства в превод на български език и заключението на приетата СТКЕ, за това свидетелства и водената административна кореспонденция - приложното към преписката писмо 93-00-6090#1/23.01.2020 г. на директора на Дирекция ЦЗВ при ЦУ на НАП (л. 48 от делото). Същото е представено на вниманието на директора на Дирекция ОДОП София с придружително писмо с изх. 53-00-453/20.02.2020 г. на зам. директора на ТД на НАП София (л. 46 от делото). В резултат от допълнително изисканото потвърждение на данните от НАП, Федералния централен данъчен офис е изпратил потвърдителен отговор на поставените въпроси. От съвкупната оценка на доказателствата се налага несъмнен извод, че Брозе фартцойгтайле СЕ & Ко. КГ е спазило преклузивния срок по чл. 5, ал. 3 от Наредба Н-9 от 16.12.2009 г. респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за упражняване на правото на възстановяване най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка 2017 г. От друга страна, в нормативната уредба не са уредени санкции при неизпълнение на задължението за техническото препращане на искането от държавата-членка по установяване (Германия) до държавата-членка по възстановяване (България). По argumentum a fortiori, за стопанският субект също не би следвало да възникнат санкции или неблагоприятни правни последици, доколкото в настоящия случай не се оспорва, че причините за неизпълнение на задължението за препращане между двете държави имат единствено технически характер. Следователно се явяват изцяло основателни касационните аргументи, че преклузивният срок до 30 септември на следващата година за предявяване на заявлението, както по Наредба Н-9/16.12.2009 г., така и съгласно Директива 2008/9/ЕО на Съвета, се отнася към момента на подаване на заявлението пред държавата по установяване, а не към момента, в който заявлението е получено от държавата по възстановяване на данъка. Правните мотиви на първоинстанционния съд за законосъобразно поведение от страна на НАП се отнасят единствено за административното производство по издаване на АПВ, но не и за фазата на обжалване на акта пред горестоящия административен орган, когато е станала известна причината за непрепращане на искането от германската администрация от 20.08.2018 г. Правилата за упражняване на правото на възстановяване по чл. 170 от Директива 2006/112/ЕО са хармонизирани на общностно ниво с приемането на Директива 2008/9/ЕО на Съвета, като режимът е въведен на национално ниво с разпоредбите на Наредба Н-9/16.12.2009 г. на Министъра на финансите (обн. ДВ бр. 101 от 2009 г.). Преюдициалната практика на СЕС по приложението на чл. 15 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета е последователна в разбирането, че срокът за подаване на заявление за възстановяване е преклузивен в този смисъл т. 33 от решение от 21.06.2012 г. по дело C-294/11, Elsacom, т. 47 от решение от 21.03.2018 г. по дело C533/16, Volkswagen, т. 47 решение на СЕС от 21.10.2021 г. по дело C396/20, CHEP Equipment Pooling NV и др. Както подчертава СЕС в т. 47 от решението по дело C396/20, този срок не може да се смята за несъвместим с режима по Директива 2006/112/ЕО, при условие че се прилага по един и същ начин за аналогичните права в данъчната област, основани на вътрешното право, и за тези, които са основани на правото на Съюза (принцип на равностойност), от една страна, а от друга, че той не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на ДДС (принцип на ефективност). Настоящият случай не попада в хипотезите на корекции в искането за възстановяване съгласно чл. 6 от Наредба Н-9/16.12.2009 г. и чл. 13 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета. Поради невъзможността за нанасяне на последваща корекция в подаденото искане в случая, както отбелязва и германската данъчна администрация в писмото от 02.12.2019 г., за заявителя остава само възможността да представи ново заявление (препратеното от 15.11.2019 г. с реф. DE0000000014249625). Това положение е в съответствие с изискванията на създадения правен режим. Както се посочва в т. 53 решението по дело C396/20, когато в приложение на принципа на добра администрация и в съответствие с принципа на неутралитет на ДДС, по силата на който, трябва да се извърши възстановяване на платен по получени доставки ДДС, ако са изпълнени материалноправните изисквания, дори и ако данъчнозадължените лица не са спазили някои формални изисквания, данъчната администрация поиска от данъчнозадълженото лица да коригира заявлението си, след като е установила наличието на грешка, която го опорочава, следва да се отбележи, че тъй като коригираното заявление се наслагва към първоначалното заявление, то се счита за подадено на датата на първоначалното заявление, т.е. съгласно обстоятелствата по главното производство, преди изтичането на преклузивния срок. С оглед на изложеното като е достигнал до извода за законосъобразност на процесния АПВ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени, включително в частта за разноските и да се постанови друго, с което АПВ да бъде отменен и делото като преписка бъде върнато на компетентния орган по приходите за извършване на проверка на материалноправните предпоставки по искането на Брозе фартцойгтайле СЕ & Ко. КГ, Германия, с реф. DE0000000014249625, версия 2019-11-15T12:30:13, касаещо претенция за възстановяване на данък в размер на 123 542,02 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. При този изход от делото на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, представляващи заплатени държавни такси в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 988,34 лв. за касационното производство, разноски за експертиза 1 033 лв. и адвокатско възнаграждение от 17 602,48 лв. за двете съдебни инстанции или в общ размер на 19 673,82 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,