Решение № 20 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2008 г.

Решение № 20 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" и "е" от ГПК (отм.). Образувано е по молба на К. К. Н. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение № 645 от 26.04.2007 г. по гр. д. № 107/2006 г. на Върховния касационен съд, II гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 01.04.2004 г. по гр. д. № 59/2004 г. на Варненския апелативен съд. С потвърденото от двете инстанции решение от 10.11.2000 г. по гр. д. № 1257/1999 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявеният от молителя чрез неговата майка и законен представител иск с правно основание чл. 41 от СК за установяване на произход, предявен срещу наследниците на починалия през 1999 г. С. К. Твърдението по молбата за отмяна е, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно развитие на науката и методите на изследване в областта на деонтологията и ДНК-анализите. При разглеждане на спора е приета съдебно- медицинска експертиза от 16.04.2003 г., изготвена от три вещи лица към Центъра по съдебна медицина и деонтология, УМБАЛ "Александровска " гр. С., тази експертиза е приложила известните и одобрени тогава методи за сравнителен ДНК анализ, но при проведеното изследване не е могло да се изведе комбиниран ДНК профил от ексхумираните костни останки на починалия С. К. К., поради състоянието им. Тезата, че понастоящем нивото на науката дава възможност за анализ и при значително деградирал ДНК материал, е подкрепено с цитати от научното издание "Съдебна медицина и медицинска деонтология", както и със становищата на д-р В, гл. асистент в Катедра "Съдебна медицина" при МУ Варна и доц. Д. Р., ръководител на същата катедра. Съображения от правна страна са изложени в молбата, както и в защита от адв. О. Второто от заявените основания за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК молителят заявява, че не поддържа. Ответниците по молбата за отмяна Г. А. Г., Ж. Г. И., Д. А. Г., Г. А. К., Р. А. У., Цона Г. Л., С. Г. К., Н. С. К. и С. Д. заявяват становище, че новооткрито обстоятелство не е налице, следва да бъде зачетена стабилността на решението, а молбата да се остави без уважение. Съображения са развити от адв. Ж., допълнително упълномощена и от ответниците И. Д. А. и А. И. А., конституирани наследници на починалия И. А. К. Ответниците по молбата за отмяна Ц. Г. Л. и С. Г. К., чрез своя пълномощник адв. Г., заявяват становище, че молбата е неоснователна. Приложените към нея становища обективират хипотези и теории и не са конкретни. Претендират се разноски. Като взе предвид изложеното в молбата, извърши проверка по нейната допустимост и основателност, Върховният касационен съд приема от правна страна следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице - страна в съдебното производство, в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК, срещу окончателно и влязло в сила решение на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима по основанието на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Молбата е неоснователна. Молителят К. К. Н. не установява наличие на обстоятелство, обуславящо отмяна на влязлото в сила съдебно решение по чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК. Изложеното в неговата молба твърдение не е относимо към фактическите признаци, свързани с едно новооткрито обстоятелство. Степента на развитие в дадена научна област има отношение към предпоставките за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания по искове за установяване на произход, но научното и технологично развитие представлява процес и не може да бъде отнесено към обстоятелствата по чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) по изискуемите според закона белези. Първият от тях е определеност и установеност към определен момент във времето - предвид необходимостта обстоятелството да е съществувало, но страната да не е знаела за него. Вторият е конкретност на признаците относно съществуването му, предвид условието на закона значението на обстоятелството да е решаващо за делото, т. е преценката за връзка между основанието за отмяна по смисъла на чл. 231, б. "а" и обстоятелствата, на който съдът по влязлото в сила решение е основал решаващи изводи, следва да бъде изградена положително, а не като вероятност. Оттук произтича необходимостта фактът, изтъкван като основание за отмяна, да е "станал установен", както изрично указа ВС на РБ в ППВС № 2 от 29.09.1977 г. По отношение на изтъкваното от молителя основание за отмяна, горните признаци не са налице. Обстоятелството, че при развитието на науката и методологията е постигнат напредък, създава само вероятност една нова, повторна експертиза по приключилото дело да даде сигурен резултат по задача с предмет сравнителен ДНК анализ. В този смисъл са и оценките по приложените две становища, които свързват развитието на науката с по-висока резултатност в ДНК изследванията, т. е не се касае за факт - юридически или доказателствен, който може да бъде свързан с основанието по чл. 231, б. "а" от ГПК, а за обусловена от един обективен процес вероятност, евентуална нова ДНК-експертиза по случая да достигне до резултати, даващи основание за изводи. Новостите в методологията при генетичните изследвания обаче не могат да предпоставят положителен извод, че по конкретния, експертно изследван случай, в рамките на приключилия спор, има основание да се предпостави друг резултат. Още по- малко подобно предпоставяне на факт, който не е установен, но евентуално може да бъде, ако се допусне отмяна, съставлява отменително основание по смисъла на закона. Така изрично се прие в т. 4 на ППВС № 2 от 29.11.1977 г. на ВС на РБ спрямо случаите на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. На следващо място, нивото на развитие на генетиката и деонтологията не е преодоляло решително невъзможността да се извлече годен материал за ДНК-анализ от човешки останки, съхранявани при неподходящи условия, а именно тази е причината, поради която тройната експертиза по делото не е дала отговор. Тезата, че при съществуващите проби съвременната методология категорично би извела ДНК профил, не е подкрепена и от представените публикации и становища на учени в съответната област. Иска се преразглеждане на делото, но не защото решението, основано на липсата на доказателства за заявения от ищеца произход, е неправилно поради ненавеждане на съществувало, но неизвестно обстоятелство, а предвид възникването на фактори, които съдът да предпостави като възможност ищецът да проведе успешно доказването на иска си. Поради релевантната за правото разлика между факторна и причинна обусловеност, за случаите, при които връзката между фактите е от значение за предпоставките по чл. 231, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд не приема довод за наличие на отменително основание в настоящия случай. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. Във връзка с основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), посочено в допълнителната молба на К. К. Н. от 29.01.2008 г., Върховният касационен съд не следва да се произнася по същество, тъй като в тази част молителят не поддържа същата, а и производството в тази част е недопустимо. Твърдението, че в процеса са били накърнени правата на участие на ответната страна, а не правата на молителя, не ползва последния като отменително основание. Следва да бъдат присъдени разноски на ответниците в производството Ц. Г. Л. и С. Г. К., установени в размер на 500 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, петчленен състав,