Решение № 187 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 170/2009 г.

Решение № 187 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 170/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по ВНЧХД № 514/2008 г. по описа на Окръжен съд съд - гр. Стара Загора и НЧХД № 317/2007 г. и отмяна на постановените по него въззивно решение и присъда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в налагане на наказание на осъдения при липса на свидетелство за съдимост и преценка на възможността за приложение на чл. 78а от НК, наличие на противоречие между фактическо и юридическо обвинение в тъжбата, както и признаване на подсъдимия за виновен по непредявено с тъжбата обвинение. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда и въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Пред Върховния касационен съд осъденият Д. С. не се явява, но е депозирал писмена защита, с която изразява съгласие с искането на Главния прокурор. Повереникът на частния тъжител изразява мнение за неоснователност на искането, тъй като допуснатите процесуални нарушения не са съществени и ненарушават правото на защита на осъдения П., а неговата защита не е поискала в хода на производството приложението на чл. 78а от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо. Искането е частично основателно. С присъда № 18, постановена на 14.02.2008 г. по НЧХД № 317/2007 г. по описа на РС - гр. Чирпан, подсъдимият Д. И. С., е бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК за това, че в периода 24-28.10.2007 г. в с. Я., общ. Чирпан е преписал на Е. П. Д. в качеството му на длъжностно лице - кметски наместник на с. Я., престъпление, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение и от нея са настъпили тежки последици, като му е било наложено наказание глоба в размер на пет хиляди лева и обществено порицание. С присъдата С. е бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Е. П. Д. сумата 800 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от деянието. С въззивно решение № 166, постановено на 3.11.2008 г. по ВНЧХД № 514/2008 г. ОС - Стара Загора е изменил присъдата, като е признал подсъдимия за невиновен да е нанесъл клеветата "публично" и от нея да са настъпили "тежки последици", поради което го е оправдал по обвинението по чл. 148, ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1, т. 1 и пр. 2 от НК и е потвърдил присъдата в останалата й част За да се произнесе по наказателната отговорност на подсъдимия Д, първоинстанционният съд не е изследвал съдимостта му. Същата е била особено значима с оглед обстоятелството, че за престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, за което той е бил признат за виновен, е предвидено наказание глоба от 5 до 15000 лева и обществено порицание. С оглед тежестта на наказанията те попадат в обхвата на нормата на чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК, представляваща една от предпоставките, даващи основание подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За приложението на чл. 78а от НК е необходима и кумулативната даденост само на предпоставката по б. Б на тази норма, доколкото престъплението не е имуществено и от него не са настъпили имуществени вреди. Липсата на свидетелство за съдимост на подсъдимия С е лишила първоинстанционния съд от възможността за преценка на обстоятелството дали той е осъждан за престъпление от общ характер, както и дали е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма на НК. Поради това и разпоредбата на чл. 78а от НК е останала неприложена, независимо че при констатиране на наличието на предпоставките по б. А и б. Б на ал. 1 съдът е бил длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Това нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, която е могла да събере липсващото писмено доказателство и с оглед на него да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия. По този начин и в двете инстанции е било допуснато съществено нарушение на правилата за събиране на доказателства, визирани в чл. 107, ал. 3 от НПК, тъй като не са събрали по свой почин доказателство, което би могло да смекчи отговорността на подсъдимия. Последната, определена по реда на чл. 78а от НК, определено би била в полза на осъдения, а изясняването на това обстоятелство е елемент от предмета на доказване - чл. 102, т. 3 от НПК. Това процесуално нарушение, което е от категорията на съществените /чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК/ е рефлектирало и върху правилното приложение на закона, доколкото може да се окаже, че не е била приложена материална норма, която е следвало да бъде приложена - тази на чл. 78а от НК. С оглед на това твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е основателно и доколкото то е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивното наказателно производство следва да бъде възобновено с огледотстраняването на нарушението в нов въззивен процес. ВКС обаче не констатира наличие на останалите твърдяни в искането на Главния прокурор съществени процесуални нарушения. Вярно е твърдението, съдържащо се искането, че първоинстанционната присъда страда от някои недостатъци, изразяващи се в липса на изписване на квалифициращото обстоятелство "публично" в диспозитива на присъдата, въпреки че съдът в мотивите си го е обсъждал, както и признаването на подсъдимия за виновен по квалифициращото обстоятелство " да са настъпили тежки последици за частния тъжител", без с частната тъжба да е било повдигнато обвинение за това. Тези нарушения обаче са били констатирани от въззивния съд и отстранени от него с решението му, с което е оправдал подсъдимия по тези квалификации. С това нарушенията са били отстранени, поради което не могат да водят до нарушаване на правото на защита на осъдения и не представляват основания за възобновяване на делото. Не съответства на обективните факти по делото твърдението, съдържащо се в искането, че подс. С. е признат за виновен по непредявено обвинение "да е разпространил клеветата чрез печатно произведение". Видно от съдържанието на тъжбата, в нея се съдържа твърдение за това, че клеветническите твърдения са разпространени из селото "в няколко напечатани и ксерокопирани материала", което напълно отговаря на изискването за посочвана на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното престъпление. Фактът, че цифрово не е посочен правилния текст от материалния закон, не нарушава правото на защита на осъдения С., тъй като той се е защитавал срещу повдигнатото обвинение чрез защита по фактите, инкриминирани с тъжбата, по които тъжителят не е длъжен да посочи правната квалификация - чл. 81, ал. 1 от НПК, което е задача на съда. Поради това ВКС не констатира да е допуснато процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на осъденото лице. Правилна е констатацията, че с присъдата си съдът е признал подс. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, осъществено чрез формата на изпълнителното деяние: " преписал на Е. П. престъпление". В мотивите си съдът е обсъждал "позорящия характер" на тези обстоятелства, но е мотивирал отново формата на изпълнителното деяние "преписване на престъпление". С това искателят счита, че е нарушено правото на защита на осъдения, тъй като е бил признат за виновен в осъществяване на престъплението чрез едно изпълнително деяние, а в мотивите е обсъждано друго, което се е отразило и върху съдържанието на въззивния съдебен акт. ВКС не се съгласява с това твърдение, доколкото не намира, че това е довело до нарушаване на правата на осъдения да разбере за какво точно престъпление е бил признат за виновен. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 от НК е дадено в две форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Престъплението е деяние, което винаги се явява укоримо от гледна точка на господстващия морал в обществото, което характеризира отрицателно личността на твърдения извършител. Поради това то винаги се отразява отрицателно върху доброто име и честта на този, за когото се твърди, че го е извършил. С оглед на това приписването на извършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Поради това смесването на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК в мотивите на присъдата не нарушава съществено правото на защита на подсъдимия, с оглед на което не се констатира нарушение, което да е съществено и да е основание за възобновяване на делото. Не се констатира и доводът на искането на Главния прокурор за възобновяване, изразяващ се необсъждане на възраженията на защита във въззивния съдебен акт. В последния са обсъдени тези възражения, които имат относимост към предмета на доказване по делото с оглед на постановената вече присъда. С нея са ограничени рамките на въззивния контрол по отношение на възможността за проверка на присъдата с оглед на приетите в нея обстоятелства, представляващи "приписване на престъпление". Видно от въззивната жалба, в нея се навеждат доводи, които нямат относимост към тези обстоятелства, а въобще към печатния материал, който е бил разпространен от подсъдимия в неговата цялост, за който обаче той не е бил признат за виновен, поради което и съдът не е бил длъжен да дава отговор. Поради това не е налице съществено процесуално нарушение в насоката, твърдяна от Главния прокурор. Единственият довод, по който въззивният съд не е взел отношение, е този, изложен в пледоарията на защитата на подс. С. пред въззивния съд, за замяна на наказанието с административно такова. По този довод обаче ВКС вече изложи съображения по-горе в решението си. Следва да се посочи, че касационната инстанция намира, че са налице достатъчно основания да се счита, че по делото е налице неправилно приложение на материалния закон. То обаче е самостоятелно основание за възобновяване на делото, което не е посочено и не е мотивирано в искането, с което съдът е сезиран, поради което не може да бъде предмет на обсъждане. Поради това наказателното производство следва да бъде възобновено само по отношение на констатираното с оглед на предмета на искането на Главния прокурор съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - несъбирането на доказателства с оглед индивидуализиране на отговорността на осъдения Д. С. с оглед възможността за приложението на чл. 78а от НК. В останалата му част искането следва да бъде оставено без уважение. Доколкото нарушението би могло да бъде отстранено и в хода на въззивното производство, то следва да бъде отменен само въззивният съдебен акт и наказателното производство следва да започне от стадия на въззивното съдебно заседание, в хода на което да бъде събрано доказателство за съдимостта на подсъдимия и неговата отговорност да бъде индивидуализирана с оглед на него. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение