Решение № 14987 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2017 г.

Решение № 14987 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2965 от 28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 8614/16 г. Административен съд - С. град, първо отделение, 38 - ми състав, е отменил ревизионен акт № Р - 22000115008257 - 091 - 001/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., в частта, с която не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "П. 2011"-ЕООД, като е отхвърлил жалбата на "П. 2006"-ООД /в първоначалната и касационната жалба изписано като "ЕООД", а дружество с ограничена отговорност "ООД" според приложено удостоверение за актуално състояние/ против ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Н. М"-ЕООД и "А. ф."-ЕООД. С решението съдът е осъдил "П. 2006"-ООД да заплати на Д "ОДОП"-гр. С. разноски в размер на 1 356 лв. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от "П. 2006" - ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. Б. П.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в оспорената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град. П. присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Н. К. К. в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С.. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд в отменителната му част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт и в останалата му част. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на "П. 2006"-ООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а тази на Д "ОДОП"-гр. С. е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: тази на "П. 2006"-ООД е неоснователна, а тази на директора на Д "ОДОП"-гр. С. е основателна. С решението си Административен съд С. град е отменил ревизионен акт № Р - 22000115008257 - 091 - 001/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1277 от 26.07.2016 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С., в частта, с която на "П. 2006" - ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 36 089,71 лв. 21 бр. по фактури, издадени от "П. 2011"-ЕООД, като е отхвърлил жалбата на дружеството против останалата част от ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 31 657,78 лв. по 20 бр. фактури, издадени от "А. Ф."-ЕООД и в размер на 4 680 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Н. М"-ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, притежава съответните реквизити и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочено е, че основният аргумент на приходния орган за непризнаване право на данъчен кредит по фактурите е обстоятелството, че при извършените насрещни проверки не е установени доставчиците да са разполагали с кадрова и ресурсна обезпеченост за изпълнение на процесните доставки. Съдът е възпроизвел събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. На отделен ред са изложени мотиви относно значението на реалността на доставката за признаване на право на данъчен кредит, както и как се разпределя доказателствената тежест в процеса. След това съдът е пристъпил към обсъждане на материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Н. М"-ЕООД решаващите мотиви са изложени на стр. 4 и 5 от решението. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на приходния орган, събраните по делото доказателства, е направен извод, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. За да обоснове този си извод съдът е приел, че сама по себе си фактурата не доказва реалното изпълнение на доставката, че след като ревизираното дружество по занятие се занимава с доставки и преработка на дървен материал, то е запознато с начина на документиране на подобен род доставки. В тази връзка е акцентирано е на обстоятелството, че по отношение на този доставчик не са налице приемо-предавателни протоколи за доставяните количества дървен материал, транспортни документи, позволителни за сеч, платени такси за дърводобив, къде е складирана дървесината, как е била извършена последващата й реализация. В сходен смисъл са и решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "А. Ф."-ЕООД /стр. 7 от решението/. По отношение на доставките на "П. 2011"-ЕООД /стр. 6 от решението/ е прието, че правото на данъчен кредит е отказано в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви за реалност на доставките, обосновани със следното: установено е в хода на делото влагането на придобитите количества дървесина в крайната продукция, като това не се разколебава от липсата на някои реквизити в приемо-предавателните протоколи. На отделен ред са изложени мотиви защо според съда за целите на данъчното облагане е без значение обстоятелството, че не са събрани доказателства за произхода на дървесината, като неустановеният произход сочи на нарушения на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му, но не обосновава участие на ревизираното лице в данъчна измама. По касационната жалба на "П. 2006"-ООД В касационната жалба на "П. 2006"-ООД против отхвърлителната част от решението се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Н. М"-ЕООД се правят оплаквания необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че съдът неправилно приема, че е фактически невъзможно закупената по фактура стока на 30.12.2009 г. да е преработена и реализирана на 31.12.2009 г., тъй като подобно твърдение не е правено от дружеството. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че стоката е реализирана и приемайки обратното, съдът е нарушил материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. След като е възпроизвел фактическата обстановка по тази част от спора и е пояснил значението на реалността на доставката за възникване на право на данъчен кредит, първоинстанционният съд е направил верен извод, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. В случая правото на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Н. М"-ЕООД не е отказано единствено поради това, че не е установено извършването на последваща реализация на закупената стока, в каквато насока са развити оплаквания в жалбата. Видно от мотивите на съдебния акт, решаващият съд е приел, че в случая не е доказано предаване на държането на стоката, за да бъде реализиран фактическия състав по чл. 24, ал. ЗЗД за придобиване на същата. Акцентирано е на това, че по делото няма представени приемо-предавателни протоколи, съответно транспортни документи, а предвид и спецификата на стоката - дървен материал, и необходимите документи за придобиване на стоката от доставчика съгласно изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Изложените мотиви в съдебния акт относно заключението на вещото лице по придобиване и реализация на стоката са изложени в допълнение, но те не са решаващи относно спора налице ли са реални доставки по фактурите на "Н. М"-ЕООД. По сходен начин стои въпросът и с оплакванията на касатора относно потвърдената част от ревизионния акт по непризната право на данъчен кредит по доставки на "А. ф."-ЕООД. По отношение на този доставчик констатациите за липса на доказателства относно извършена последваща реализация на закупената дървесина също са посочени като допълнителни аргументи за непризнаване на право на данъчен кредит. В случая към процесните фактурите няма съставени приемо-предавателни протоколи, само част от фактурите са придружени от превозни билети като необходим документ при търговията и транспортирането на дървен материал. По отношение на тези доставки е бил изтъкнат и още един аргумент за непризнаване на право на данъчен кредит - че фактурите не са придружени от фискален бон, издаден от ЕКАФП. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период доставчикът не е имал регистриран касов апарат, от който да издава приложените към фактурите касови бонове, като констатациите на ревизионния акт в тази му част се потвърдени и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Н. М"-ЕООД и "А. ф."-ЕООД, Административен съд - С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба на "П. 2006"-ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-гр. С.. В касационната жалба на против отменителната част от първоинстанционното решение се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил относимите към спора доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил не обоснован извод за наличие на реални доставки по фактурите на "П. 2011"-ЕООД и е приложил неправилно материалния закон, отменяйки ревизионния акт в тази му част. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с процесния ревизионен акт на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 36 089,71 лв. по 21 бр. фактури, издадени от "П. 2011"-ЕООД за данъчни периоди 06,07,09 и 10 на 2012 г. В хода на ревизията доставчикът не е бил открит на деклариран данъчен адрес, установено е било единствено, че фактурите са били включени в дневника за продажби. Констатациите на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит са обосновани с това, че няма издадено позволително за сеч от компетентно горско стопанство, няма данни за извършване на транспорта, за въпросния период доставчикът не разполага с амортизируеми активи, в това число и транспортни средства, в представените приемо-предавателни протоколи не е отразено населеното място и обекта, където е извършено предаването на дървесината, доставчикът няма декларирани трудови договори и разходи за персонал към момента на издаване на фактурите. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден в противоречие със закона в тази му част. По същество е прието, че задълженото лице разполага с редовен данъчен документ и касови бонове за извършено плащане, като липсата на отделни реквизити на приемо-предавателните протоколи не влияе на реалността на доставките при условие, че е установено влагането на закупените стоки в производство на готова продукция. Липсата на изискуеми доказателства по Закона за горите и свързаните с него други нормативни актове е разгледана като основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не обосновава наличие на данъчна измама със знанието на получателя. Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Мястото, където се е извършва предаване на стоката е съществен елемент от фактическия състав на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като липсата му поставяне под съмнение самия факт на предаване на стоката. Не може да бъде споделено виждането на административния съд, че отсъствието му е преодоляно от установено влагане на закупения материал в производство на готова продукция. В тази насока съдът не е съобразил констатациите в заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по отношение на закупуване и влагане на материал в производството по фактурите на всички доставчици. Съдът не е коментирал и констатациите на ревизиращите органи, че за процесните периоди доставчикът не е имал назначен персонал, съответно извършени разходи за персонал/било по трудов или граждански договор/. Не е обсъдена и констатацията, че за 2012 г. доставчикът е декларирал обороти от дърводобив в размер на около 21 000 лв., което превишава значително стойността на извършените доставки. Липсват направени изводи и на констатациите на вещото лице /л. 6 от заключението, л. -256 от делото/ за съществени разминавания в покупната и продажната цена на дървесината, което поражда основателни съмнения, че закупената такава е вложена в производство и извършване на последващи продажби. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената му част и е отменил същия като неправилен, Административен съд - С. град е постановил едно неправилно съдебно-решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "П. 2006"-ООД следва да бъде отхвърлена против частта на ревизионен акт № Р - 22000115008257 - 091 - 001/25.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1277 от 26.07.2016 г. на директора на Д "ОДОП"-гр. С., с която на "П. 2006" - ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 36 089,71 лв. 21 бр. по фактури, издадени от "П. 2011"-ЕООД. Разноски. При този изход на спора на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК "П. 2006"-ООД следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП"-гр. С. разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/за двете инстанции в размер на 5 664,27 лв., от които 3 510,14 лв. за настоящата и 2 154,40 лв. остатък за първата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,