Решение № 2679 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2012 г.

Решение № 2679 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолета Каменова Иванова от гр. София, чрез процесуалния й представител адв. П. Денчева, против решение № 4385 от 27.07.2012 г., постановено по адм. д. № 10194/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена нейната жалба против Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/967/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. за отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2010 г с уникален идентификационен номер УИН 07/160610/24268, поради неотстранено застъпване на площи по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и за национални доплащания на площ (СНДП). Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид непроизнасяне по предмета на спора. Развити са съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, тъй като за извършените административни проверки жалбоподателят не е уведомен, както и че не било доказано, че приетите като недопустими за подпомагане площи били такива. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира разноски пред двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез адв. П. Денчева, поддържа жалбата. Ответникът - Директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща процесуален представител. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира за неоснователно възражението на касатора, че съдът неправилно определил предмета на обжалване, предвид последвалия изричен отказ. Счита за неоснователно и възражението на касатора, че съдът неправилно изчислил дадения от административния орган десетдневен срок за приемането на декларации и документи, тъй като видно от приложеното към делото копие на обратна разписка, жалбоподателката е получила писмото с указания да представянето им на 17.09.10 г. и десетдневният срок е изтекъл на 27.09.10 г. - работен ден, като жалбоподателката е представила същите едва на 29.09.10 г. Намира и че съдът правилно е приложил т. 28 от преамбюла на Регламент № 1122/2009 на комисията от 30.11.2009 г. за определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (номер 73/2009 г.) на съвета, както и правилата на Регламент № 1234/07 г. на Съвета. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за изплащане на суми по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП), постановен по нейно общо заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 07/160610/24268, съгласно уточнения, дадени съответно в открито съдебно заседание на 16.11.2011 г. по адм. д. № 538/2011 г. на Административен съд Враца, в писмена молба и в открито съдебно заседание на 13.06.2012 г. по делото пред АССГ. По основното искане-за прогласяване на нищожност на мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за изплащане на суми по СЕПП и по СНДП, и като съобразил последвалия изричен отказ, с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК както и посочения в мотивите на определение 5633/19.04.2012 г. по адм. д. № 5061/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, предмет на спора, съдът приел, че следва да осъществи контрол за законосъобразност върху Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/967/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. за отказано финансово подпомагане по подадено от оспорващия общо заявление за плащания на площ за 2010 г с уникален идентификационен номер УИН 07/160610/24268, поради неотстранено застъпване на площи в размер на 0,78 ха. по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 772,03 лева и за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 422,33 лева, издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и на чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, съдът съобразил данните от административните проверки, осъществени чрез ИСАК, че за два от БЗС, заявени от жалбоподателката, е установено застъпване, изразяващо се в заявяване на същите площи и от други кандидати, както декларация от 13.10.2009 г., в която оспорващата изцяло потвърдила размера и местоположението на двойно декларираните площи, в т. ч. в таблицата на установените застъпвания към уведомителното писмо (л. 97 от делото). Оттук извел извод, че не е отстранено застъпването в размер на 0,78 ха от заявената площ от жалбоподателя, поради което, с оглед разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП по отношение на СЕПП и на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по отношение на СНДП, приел за правилен изводът за неотстранено застъпване и тъй като процентното им съотношение спрямо установените площи е 22,67 %, съобразно изискванията на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., приел за правилен отказът на субсидията в размер съответно на 772,03 лева по СЕПП и на 422,33 лева по СНДП, без прилагане на санкция, както е преценил административният орган За да достигне до тези два извода съобразил и факта, че в хода на административното производство застъпването не е отстранено, в която връзка обсъдил полученото на 17.09.2010 г. от оспорващата известие за доставяне, откогато е започнал да тече срокът за представяне на необходимите декларации и документи към тях. Не кредитирал, като неотносими към спора свидетелските показания на Д. Иванова - дъщеря на оспорващата. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно изцяло отказано финансово подпомагане в размера, посочен в уведомителното писмо по СЕПП и по СНДП, поради което отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу уведомителното писмо за извършено плащане на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно преценен предмет на спора. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и правилно е съобразил нормата на чл. 172, ал. 3 от АПК, че когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е следващият довод на касационния жалбоподател-за нарушение на материалния закон, тъй като съдът е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", съгласно който административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва, че е законосъобразен решаващият извод съда, че не са допускани съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Неоснователно е общото възражение на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, и конкретното му възражение за допуснати грешки при определяне на установеното застъпване на площи. Обоснован е изводът на съда, че след като извършените от административния орган проверки са установили неотстранено застъпване в размер на 0,78 ха от заявената площ от жалбоподателя, както и точния размер на недопустимата площ по СЕПП и по СНДП и с оглед процентното им съотношение спрямо установените площи, съобразно правилата на чл. 58 от посочения по-горе Регламент 1122/2009 г., то е изключено отпускането на субсидия, съответно без прилагане на санкции. Съдът правилно е съобразил данните от административните проверки, осъществени чрез ИСАК, обстоятелството, че за два от БЗС, заявени от жалбоподателката, е било установено застъпване, изразяващо се в заявяване на същите площи и от други кандидати, както подписаната от кандидата декларация, в която е налице потвърждение на заявени от повече от един земеделски стопанин площи. Посочените обстоятелства, наред с факта, че в хода на административното производство застъпването не е отстранено, водят до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Възражението, инвокирано в тази връзка, че съдът неправилно изчислил дадения от административния орган десетдневен срок за приемането на декларации и документи е също неоснователно, предвид данните от приложеното към делото копие на обратна разписка, установяващи, че оспорващата е получила писмото с указания за представянето им на 17.09.10 г., поради което десетдневният срок е изтекъл на 27.09.10 г. - работен ден, и тъй като като жалбоподателката е представила същите едва на 29.09.10 г., съдът правилно е приложил т. 28 от преамбюла на Регламент № 1122/2009 на комисията от 30,11.2009 г. за определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (номер 73/2009 г.) на съвета, определяща, че е необходимо спазване на сроковете за представяне на заявления за помощи, за изменение на заявленията за помощи на площ и всички подкрепящи документи, договори или декларации, за да могат националните администрации да планират и след това да извършват ефективни проверки за коректността на заявленията за помощи, като за целта следва да се изготвят разпоредби относно сроковете, в които е допустимо приемане на просрочени заявления и нещо повече, следва да се прилага намаление, за да се насърчават земеделските производители да спазват сроковете. Горното обосновава извод за законосъобразно извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по СЕПП и СНДП, респективно за правилно отказано финансово подпомагане по подаденото на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ до териториалната структура на Разплащателната агенция заявление за подпомагане. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, изрично регламентираща, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, и тази на чл. 47, ал. 2, т. 4 от същия закон, определяща, че Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1 на същата норма. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид неконкретизираното оспорване на съдържанието на документите, намиращи на на л. 40, 41 и 45, и при липса на оспорване на истинността им, по аргумент от чл. 193, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Противно на твърдяното в настоящата жалба, разпитът на свидетеля, при отчитане на евентуалната му заинтересованост съобразно чл. 172 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не установява факти, обуславящи извод, различен от изведения от съда. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,