Решение № 404 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4855/2007 г.

Решение № 404 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4855/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби: на Д., ч. М. на регионалното развитие и благоустройството, София и на Н. д. т. "С", София, ч. пълномощника му адв. Н. М. от АК-София, срещу решение от 24.04.2007 г. година по гр. д. № 978/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 25.03.2003 г. по гр. д. № 7579/2002 г. на Софийския районен съд, 47 състав. Вместо него е постановено друго, като е уважен иск на Н. ч. "С" срещу Д., ч. МРРБ, за установяване правото на собственост върху имот - части от дворно място и сграда, с административен адрес ул. "Раковски" № 1* София, подробно описан в диспозитива на решението, както и срещу Н. д. т. "С", София, за установяване право на собственост и предаване на владението на същия имот - искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 108 ЗС. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развиват доводи, които се припокриват и са във връзка с приетото от въззивния съд, че ищецът по делото - Н. ч. "С", е идентичен правен субект с културно-просветно дружество "С", създадено през 1880 г., което е придобило собствеността върху имота ч. покупко-продажби от 1889 г. и съдебна делба от 1936 г. Представят подробни съображения в тази насока. Ответникът Н. ч. "С", София, оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила въззивното решение. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендира разноските за касационното производство. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да отмени първоинстанционното решение и уважи установителния и ревандикационен иск на Н. ч. "С", София, срещу ответниците, сега касатори, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал по несъмнен начин правото на собственост върху процесния имот, който е придобил ч. крепостни актове за продажба и обстоятелствена проверка от 1889 г. и делба от 1936 г. Правото му на собственост по отношение на държавата, ч. СГНС и Л. РНС - София, той е установил и с влязло в сила решение на Върховния държавен арбитраж от 1985 г., а по отношение на НДТ "С" - с влязло в сила решение на Върховния касационен съд от 2001 г., с което този ответник е осъден да заплати обезщетение за ползването на имота, като в мотивите му е посочено, че няма спор за собствеността. Приел е също така, че дружеството, придобило първоначално собствеността върху имота, не е прекратявало съществуването си и е идентично с правния субект, който сега претендира собствеността. Проследява правния му статут от учредяването до последната му регистрация, според действието на различните нормативни актове във времето. Установява, че няма прекратяване на дейността му, включително със взетото решение от 12.06.1945 г. за промяна на наименованието му в Н. ч. "С", което е запазило и до момента. Последната му регистрация е по § 2 от Закона за народните читалища от 1996 г., т. е. регистрирано е съществуващо сдружение с нестопанска цел съобразно изискванията на действащия сега закон. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При повторното разглеждане на делото, след отменително решение № по гр. д. № на ВКС, състав на IV г. о., Софийски градски съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил материалния закон, като е намерил за основателен иска за собственост в неговата установителна част спрямо държавата, както и в осъдителната му част спрямо държателя на имота - "Смях". Тъй като ответниците не противопоставят свои оригинерни или деривативни способи за придобиване на собствеността, спорът се е съсредоточил върху това дали началният собственик на имота - културно-просветно дружество "С", е идентичен с Н. ч. "С". Т. е. централният въпрос в процеса е бил свързан с установяване на обстоятелството дали е запазил правосубектността си собственика на имота, съответно имала ли е основание държавата да състави акт за държавна собственост през 1998 г. и да актува имота за частна държавна собственост на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, във вр. с чл. 5 ЗЮЛ (отм.) - поради прекратяване на юридическата личност и в отсъствие на противно разпореждане в закона, в устава, в учредителния акт или на надлежните органи на юридическата личност /при положение, че в него е записан като собственик - дружество "С"/. На всички спорни въпроси са дадени задълбочени и обосновани отговори, които не се нуждаят от приповтаряне. Тези въпроси са били предмет на обсъждане освен в настоящото, още в предходни съдебни производства, където с влезли в сила съдебни решения, с участието на страните, са изложени съображения, идентични с настоящите, които са обусловили изхода на спорове с правно основание чл. 108 ЗС /спрямо държавата/ от 1985 г. и чл. 59 ЗЗД /спрямо НДТ "С"/ от 2001 г. Само наличието на облигационни отношения между Н "Беседа" и НДТ "С" /договор за наем от 1997 г./, са попречили на съда да уважи иск за собственост в осъдителната му част, тъй като ответникът е бил държател на имота на валидно правно основание, но пък са изложени солидни доводи в неговата установителна част, която е била от преюдициално значение за уважаването на паричния иск - за заплащане на обезщетение за ползването на имота за период, който предхожда сключването на наемния договор. Няма основание тази аргументация да бъде променяна, тъй като не са представени доказателства, които да дават повод за други фактически и правни изводи. Действително още първите закони за народното просвещение /от 1909 г. и 1924 г./ наричат читалищата "читалища на ученолюбивите дружества", т. е. не съществува никакво противоречие между началното наименование на ищеца "културно-просветно дружество" и по-късното "народно читалище", за каквото настоява касаторът. Дружеството /сдружението/ е следвало поставените в устава цели ч. регистрации и пререгистрации, които са съответствали на променящата се нормативна уредба през дългия период на съществуването му. Няма данни да е прекратявало дейността си по собствени или нормативни причини, нито взетото решение през 1945 г. за "превръщане" на дружеството в ч. /при действието на наредбата-закон за народните читалища от с. г./ да е имало за цел неговото прекратяване, а само преименуването му съобразно действащата терминология. Решението на общото събрание е влязло в сила и неговата законосъобразност е извън предмета на това производство. Независимо от това дори взетото решение да е незаконосъобразно /нищожно/ и да подлежи на проверка по реда на косвения съдебен контрол, този факт не би имал за последица прекратяване на дружеството, а само валидността на извършената смяна на началната част на името му, съответно не може да обоснове тезата на касаторите за липса на правоприемство между него и ищеца по делото, а още по-малко да обоснове възможност собствеността да смени своя носител - да премине от патримониума на юридическото лице с нестопанска цел в този на държавата. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.