Решение № 5771 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2011 г.

Решение № 5771 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Иванов Челебиев, от гр. Елхово против решение № 1192/13.09.2011 г. по адм. дело № 729/2011 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени оплакванията, становищата и заключенията на страните със събраните по делото доказателствата, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1192/13.09.2011 г. по адм. дело № 729/2011 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Тодор Иванов Челебиев, от гр. Елхово срещу ревизионен акт № 02 - 1001812/6.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Бургас, в частта потвърден с решение № РД - 10 - 65/24.02.2011 г. на директора на Дирекция " Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт в атакуваната му част не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е правилно. При спазване на административнопроизводствените правила контролните органи на НАП са установили по отношение на Тодор Иванов Челебиев, от гр. Елхово за данъчен период от 1.01.2006 г. - 31.12.2009 г. задължения за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 3350,10 лева главница и 2172,61 лева лихви, както и за здравни осигурителни вноски 899,09 лева главница и 327,59 лева лихви. За процесния период жалбоподателят е развивал дейност като самоосигуряващо се лице на свободна практика по сключени граждански договори № 38/1.01.2006 г.; № 41/1.07.2006 г.; № 45/20.04.2007 г. и № 44/6.03.2008 г. и № 48/1.07.2009 г. с РВМС - Ямбол за осъществяване на ветеринарномедицински дейности на територията на населени места в Ямболска област. За календарните 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. след като са съобразени внесените авансово и дължими на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 от КСО, в размерите съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителни вноски, в приход на ДОО са доначислени на основание чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и реализирания годишен финансов резултат, посочен в годишните данъчни декларации на лицето, изравнителни вноски за годините и задължения за лихви във връзка с констатираните забавени плащания. Обосновано съдът е приел, че въпреки регистрацията на Тодор Челебиев като земеделски производител дължимите осигурителни вноски не следва да се определят върху 25% от минималния осигурителен доход, след като за ревизирания период доходите на лицето са формирани от реализирани приходи от работата му като ветеринарен техник на свободна практика. Размерът на здравноосигурителните вноски е определен в съответствие с изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване като е начислена съответстващата се лихва за забава. Ирелевантни са доводите на касатора, че макар и договорите за ветеринаромедицинска дейност да обхващат като времетраене целия период, той не е престирал труд непрекъснато. По делото е установено, че Челебиев е регистриран в ТД на НАП гр. Бургас като лице упражняващо свободна практика с вид "ветеринарно-лечебна дейност", като от 1999 г. е регистриран и като земеделски производител. Законосъобразно съдът е приел, че в качеството си на упражняващ свободна практика жалбоподателят се явява самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 от КСО и съгласно чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО дължи осигурителни вноски за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за съответната година и съобразно допълнително декларираните от него социални рискове. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение