Решение № 6768 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2016 г.

Решение № 6768 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Випбилд 2000" ЕАД, представено от адв. Р. Н., срещу решение № 4718/04.07.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 5162 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против дерегистрация по ЗДДС № 220991600000853/28.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С.. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречието му със съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че в първоинстанционното производство не са установени предпоставките на чл. 176, т. 3 ЗДДС за разпореденото с административния акт прекратяване на специалната регистрация по ЗДДС. Неизпълненото задължение за внасяне на ДДС за данъчен период м. 02.2016 г. следвало във времето акта за дерегистрация, а за задълженията за внасяне за д. п. м. 08 и 12.2015 г. и м. 01.2016 г. били предприети действия, но плащанията са отнесени за погасяване на остатъка за данъчен период м. 07.2015 г. Като процесуално нарушение е определено разширяването от съда на основанието за дерегистрация с включване на повече данъчни периоди на неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС. К. релевантен за спора определя "данъчния профил" на данъчно задълженото лице, стойността на активите му и положителната стойност на намалените с размера на задълженията активи; отсъствието на установени нарушения на данъчното законодателство. Сочи пропуск на съда да възприеме липсата на мотиви за решението на администрацията да разпореди дерегистрация в контекста на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на акта за дерегистрация. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на "Випбилд 2000" ЕАД на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е неизпълнение от данъчния субект на задължението му по чл. 89, ал. 1 ЗДДС за внасяне на дължимия ДДС в общ размер 271 774.61 лева за данъчни периоди м. м. 07, 08, 09 и 10.2015 г. Решаващите изводи в отхвърлителното решение на АССГ са за издаване на обжалвания пред него акт при упражняване на правомощие на органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, при което е установено неизпълнение от жалбоподателя на задължението за внасяне на ДДС по СД за данъчни периоди м. юли до м. октомври 2015 г. в срока по чл. 89 ЗДДС. Позовавайки се на представена от ответника справка, съдът е приел за установено неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС за общо седем данъчни периода, включително и за данъчен период м. 02.2016 г., който е след издаването на акта за дерегистрация. С решението е даден отговор на довода за наличието на активи у жалбоподателя, като е изключена относимостта му към системното неизпълнение на задължения за плащане на ДДС. С. съда постановяването на дерегистрация цели да се избегне загуба на данъчни приходи, а представляващото основание за дерегистрацията неизпълнение на задължението по ЗДДС може и да не е източник на административнонаказателна отговорност. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АССГ не е допуснал опущения в процеса на доказване. Не е разширен и предмета и обхвата на доказването в противоречие с процесуалните правила. На различни систематични места в мотивите на съдебния акт се съдържат констатации за неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС, като резултат - данък за внасяне за д. п. м. 07-10.2015 г. и тези за продължаващо неизпълнение вече 7 данъчни периода /вж. абзаци 3, 4 и 5 на страница II/, като е направено уточнението, че неплащането за д. п. м. 02.2016 г. е последващо. А и констатациите за неизпълнение в 7, вместо в 4 данъчни периода, не се отразяват на извода за осъществяване на материалните предпоставки за дерегистрация. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Аксиоматично е разбирането за системността като явление предполагащо наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението да внесе резултата за периода по ЗДДС - данък за внасяне в срока за подаване на справката-декларация по този закон в четири различни данъчни периода на 2015 г. сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Не е част от необходимото съдържание на утежняващия административен акт, издаден в условията на оперативна самостоятелност, излагането на мотиви за издаването на акта, когато възможностите на администрацията са ограничени до избор да го издаде или да не го издаде. Затова и с арг. от чл. 169 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая с издаването на административния акт е определен дискреционния избор на органа по приходите. Актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Не се основава на закона /вж. чл. 169, ал. 5 във вр. с ал. 4 ДОПК/ очакването на касатора да е погасил задълженията за данък за внасяне за д. п. м. 08 и 12.2015 г. и за м. 01.2016 г. при непогасено задължение за м. 07.2015 г., а и от сочените задължения само това за м. 08.2015 г. е в обхвата на фактическите основания на дерегистрацията. Относими към основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 4 ЗДДС, а не към това по т. 3 са доводите за съотношението на публичните задължения в процесните данъчни периоди към стойността на активите, намалени със задълженията на ДЗЛ. От значение за административнонаказателната отговорност са "данъчният профил" и нарушенията на данъчното законодателство. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следват разноски за касационното производство в размер 300 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 9, ал. 1 и по аналогията на § 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение