Решение № 3031 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2009 г.

Решение № 3031 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13472/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Пловдив и Агенция "Митници" срещу решение № 1073/27.07.2009 г., постановено по адм. дело № 440/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменено решение на началника на митницата, посочена по-горе за промяна на митническа стойност № 2735/19.11.2008 г., потвърдено с решение № 1-4412-1052/22.12.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив и установени митнически задължения: мито в размер на 242,26 лв. и ДДС - 1 080,32 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основание чл. 209, т. 3 АПК поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, последното което се извлича от изложението на касационната жалба. Според касатора съдът неправилно е приел, че фактурата от третото неучастващо в процеса лице "БМД" ЕООД - № 71/26.01.2007 г., ведно с фискален бон не съдържа реквизитите съгласно чл. 7, ал. 1 ЗСч и затова не се ползва с доказателствена сила. Тезата на касатора е, че този реквизит не се съдържа в чл. 7, ал. 1 ЗСч, както и че преценката за липса на реквизит следва да се извършва като се имат предвид основните принципи в счетоводството - предимство на съдържанието пред формата, вярно и честно представяне и на документална обоснованост. Изложени са доводи, че проверката на отдел "Последващ контрол" и констатациите от нея, отразени в доклад № 5/4.01.2008 г. се основават на нормите на Регламент ЕИО № 2913/1992 г., който към момента на проверката е бил публикуван на български език и това означава, че не е било нарушено правото на защита на вносителя. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решението на митническия орган за промяна на митническа стойност и установените вследствие на нея задължения. Представени са кратки писмени бележки от юриск. Павел Георгиев, в които се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ЗИМ" ООД - гр. Пловдив, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от адв. Борислав Иванов. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно съдът е приел, че разходите по транспортирането са платени от продавача, тъй като според прокурора от доказателствата по делото е установено, че плащането е извършено от купувача и с тези разходи следва да се коригира договорената стойност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени като незаконосъобразен индивидуалния административен акт - решение на началника на Митница - Пловдив за промяна на митническа стойност и установяване на допълнителни задължения за мито и ДДС с лихви, Пловдивският административен съд е приел, че с оглед уговорените условия в договор между "ЗИМ" ЕООД и Jericho General trading co. L. L. C., последният като доставчик се е задължил доставката на стоките (играчки) да бъде при условие DDU - Солун. Съобразно правилата на "Инкотермс - 2000" това условие означава, че доставчикът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Въз основа на така уговорено условие на доставка съдът е приел, че в тежест на продавача е да понесе и транспортните разходи. Със стойността по фактура № 71/26.01.2007 г., съдът е приел, че неправилно митническият орган е увеличил митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Съдът е направил извод, че при постановяване на оспореното решение на митническия орган не е съобразено обстоятелството, че посочената фактура липсва. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че като се има предвид условието на доставката - DDU - Солун, както и че процесната фактура не е подписана от от "ЗИМ" ЕООД като получател, а и такава фактура (№ 71/26.01.2007 г.) липсва, то незаконосъобразно стойността й е прибавена към митническата стойност на внесените стоки. Обжалваното решение е неправилно. Безспорно между страните по делото е установено, че условието по доставката на внесените от Китай стоки е DDU - Солун, което по правилата на "Инкотермс - 2000" означава, че всички разноски по транспорта са за сметка на продавача. Спорното между страните обстоятелство е, дали наистина това условие по доставката се е сбъднало. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗМ в митническата стойност на внесените стоки се включват и транспортните разходи до граничния пункт на Република България, както и товарно-разтоварните и обработващи операции и в процесния случай данъчната основа на фактурата правилно е прибавена към тази стойност. Следва да се отбележи, че проверката на последващия контрол при деклариране правилно е проведена от митническите органи след разрешението за вдигане на стоките, поради което вследствие на тази проверка правилно е приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗМ, като транспортните разходи и тези за обработката на товара, ако са направени следва да се включат към договорената стойност между страните по вноса по чл. 35 ЗМ. По повод на тази проверка е изготвения доклад № 5/4.01.2008 г., както № 5А/4.01.2008 г. В случая обаче съдът е приел, че фактура № 71/26.01.2007 г. липсва както по административната преписка, така и не е представена по делото. Съдът е задължил процесуалния представител на митническата администрация да представи в превод процесната фактура. Последната е представена, без да е преведена на български език. В съдебно заседание на 26.06.2009 г. съдът е констатирал, че процесната фактура е представена без превод на български език и не я е приел като доказателство по делото. Съдът обаче не е изпълнил процесуалното си задължение съгласно чл. 185 ГПК, според което, когато документ на чужд език не бъде представен с превод на български език, съдът назначава вещо лице за проверка на документа. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на решението му. Решението като неправилно на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени от настоящия съдебен състав по чл. 185 ГПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,