Решение № 12774 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2016 г.

Решение № 12774 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2016 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на доктор Е. И. К., в качеството му управител на "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ доктор Кирилови" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 101 от 14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 384/2015 г. по описа на Административен съд - С., в частта му с която писмена покана изх. № 29-05-153 от 23.11.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., е била потвърдена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и на писмената покана, в посочената й част, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В касационната жалба се съдържа и искане за отмяна на решението, в частта за присъдените в полза на Районна здравноосигурителна каса гр. С. разноски, и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., в писмен отговор от 15.09.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 101 от 14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 384/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., в оспорената му част, съдът е потвърдил писмена покана изх. № 29-05-153 от 23.11.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., в частта й за сумата 1453.60 лв. Въпреки непрецизния диспозитив, с оглед нормата на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 АПК, които изискват отхвърляне на жалбата, когато оспорения административен акт е законосъобразен, а не потвърждаването му се приема, че решението е валидно и допустимо. Оплакването на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК не съответстват на данните по първоначалното дело. Изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Касационният жалбоподател не съобразява, че предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е писмена покана изх. № 29-05-153 от 23.11.2015 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., а не заповед № РД -09-843 от 9.11.2015 г. В разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. От данните по делото се установява, че от финансов инспектор при РЗОК гр. С., който е компетентния орган по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, на 12.11.2015 г. е извършена проверка на лечебното заведение. Съставени са констативен протокол № РД-13-01-164Ф от 12.11.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-13-01-165Ф от 12.11.2015 г., които на същата дата са били връчени на управителя на дружеството. Последното не е депозирало възражения в срока по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО. Писмена покана изх. № 29-05-153 е издадена на 23.11.2015 г., т. е. след 7-дневния срок по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО. С определение № 72 от 3.06.2016 г., съдът е отменил определението за даване ход на делото и е изискал от ответника конкретни доказателства относно представителната власт, които са били приети в съдебното заседание, състояло се 15.06.2016 г. От тях се установява, че на 23.11.2015 г., когато е издадена писмена покана изх. № 29-05-153, Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С. е бил в отпуск по болест, поради което административният акт е издаден от зам. директор на РЗОК гр. С., съгласно заповед № РД-09-823 от 12.12.2014 г. Цитираната заповед, длъжностната характеристика на зам. директора и чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса регламентират правомощията на Д. З. С., която е зам. директор на РЗОК гр. С., да издаде писмената покана при условията на заместване. Със заповед № РД-09-843 от 9.11.2015 г. се поставя началото на контролно производство по раздел X на глава II от ЗЗО, поради което тя попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, като волеизявление, което не е индивидуален административен акт. Тази заповед не представлява изрично едностранно властническо волеизявление на административен орган в рамките на нормативно определената му компетентност, с което да се засягат непосредствено права и законни интереси на отделни граждани и организации. С нея се създава задължение за извършване на проверка само за определеното в заповедта длъжностно лице от РЗОК гр. С., и поради това представлява процесуален по своята същност акт по чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, по отношение на който този кодекс не се прилага. В тази връзка са определение № 3440 от 26.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2428/2015 г., определение № 2365 от 5.03.2015 г. на ВАС, VI отделение по адм. д. № 2047/2015 г. и други. В заповед № РД -09-843 от 9.11.2015 г. изрично е отразено, че е издадена от зам. директор на РЗОК гр. С., съгласно заповед № РД-09-823 от 12.12.2014 г., а не от неизвестно длъжностно лице. Относно правомощията на зам. директора вече са изложени мотиви. Освен това дали заповедта е издадена от директор или зам. директор по никакъв начин не засяга права и интереси на жалбоподателя, предвид посоченото по-горе. Така изложените съображения налагат изводи, че при проведеното административно производство не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което по силата на чл. 146, т. 3 АПК представлява отменително основание. Правилно първоинстанционния съд е стигнал до същия извод. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е налице, когато в административното производство е засегнато правото на защита на страната, каквото нарушение в случая не е констатирано. Предмет на спора по първоначалното дело е бил извършило ли е "Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ д-р Кирилови" ООД през второто тримесечие на 2015 г. превишение на броя на СМД (бланка МЗ -НЗОК № 3) и стойността на МДД (бланка бланка МЗ -НЗОК № 4) На тези въпроси и оглед на изчисленията на икономическата експертиза, съдът правилно е отговорил, че такова превишение е налице, с изключение на девет броя направления, които неправилно са възприети от административния орган, като такива в регулация. Тезата на касатора, че съдът е направил извод за щета на бюджета на НЗОК само на база формалното превишение на броя на издадените от лечебното заведение медицински направления, в рамките на второто тримесечие на 2015 г., без да отчете годишното компенсиране, не намира нормативна опора, както и в събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК 2015 г.), всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2 . Според чл. 4, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗБНЗОК 2015 г. в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а от своя страна районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. В чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК 2015 г. изрично е казано, че изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Член 3, ал. 2 ЗБНЗОК 2015 г. дава право на Надзорния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Въз основа на тази изрична законова делегация, с решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г., Надзорният съвет на НЗОК е приел Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 г. Съгласно § 3 ПЗР на Правилата, средствата, превишаващи определените брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД на тримесечие, в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК 2015 г. също дава право на Надзорният съвет на НЗОК да приема правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал. 1, т. 1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал. 3. Цитираната нормативна уредба изключва тезата на касатора, че следва да се съобразява годишното превишение. Независимо от изложеното съдът е изследвал и този въпрос, като е приел, че дори на годишна база е налице превишение на отпуснатите направления за СМД с 38 броя, а на МДД - със 1149.61 лв. - виж допълнително заключение от 18.04.2016 г., което не е съобразено от касационния жалбоподател. Освен това се преценява, че в констативен протокол № РД -13-01-164Ф от 12.11.2015 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-13-01-165Ф от 12.11.2015 г., представляващи неразделна част от писмена покана изх. № 29-05-153 от 23.11.2015 г., в графи 7, 8 и 9, са посочени медицински направления позволени и медицински направления за компенсиране (брой), както и МДД позволени и МДД за компенсиране (стойност). Превишението на регулативните стандарти представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като Касата извършва разходи, по-големи от предвидените с този бюджет за конкретната година, а последният не е неограничен. Отговорността се реализира по реда на чл. 76а ЗЗО. Стигайки до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, след задълбочен анализ на доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, първоинстанционият съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя оставяне в сила на решението в обжалваната му част. При този изход на спора, разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като не се дължат. Що се касае до искането за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските, тъй като няма произнасяне на този съд по изменение на решението, в тази му част, това искане следва да бъде разгледано от Административен съд - С. по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,