Решение № 2090 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2013 г.

Решение № 2090 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗакрД). Образувано е по касационна жалба на Юсеин Сюлейман Юсеин от с. Ясеново, обл. Стара Загора, чрез пълномощник адв. Недялка Асенова Иглева-Глушкова, против решение № 132 от 12.07.2013 г. по адм. дело № 169 по описа за 2013 г. на Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против задължително предписание № ЗД-94-ЮЮ-0001 от 27.03.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Казанлък, като неоснователна. Изложените съображения да пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Казанлък е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред Старозагорския административен съд е задължително предписание № ЗД-94-ЮЮ-0001 от 27.03.2013 г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Казанлък, на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), с което на Юсеин Сюлейман Юсеин е предписано в срок до един месец от датата на получаване, в качеството му на родител на непълнолетния Сюлейман Юсеин Юсеин, да предприеме действия по отписването на детето от общежитието към Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "За подпомагане и култура" - гр. Крън и отглеждането му в семейна среда. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Старозагорският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила на чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 12 - чл. 18 от ППЗЗакрД и при правилно прилагане на материалноправните норми на § 1, т. 7 и т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗакрД във вр. с чл. 10 от ЗЗакрД. При извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че жалбоподателят като баща на непълнолетното дете не е предприел мерки за извеждането му от нелицензираното общежитие в гр. Крън въпреки, че му е била разяснена липсата на законов статут на общежитието и произтичащата опасност за детето с оглед на обективните му интереси. Предприетата мярка за закрила на детето по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗакрД не е в противоречие с принципите на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето (обн., ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г.) - да бъдат защитени интересите на детето и на чл. 30 от същата конвенция - детето с произход от религиозно малцинство да изповядва или практикува неговата собствена религия. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи неправилност и необоснованост на извода на първоинстанционния съд за издаване на оспореното предписание от компетентен административен орган. При извършена проверка органите за закрила на детето при ДСП - Казанлък са установили, че СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън предоставя социална услуга - резидентен тип по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 16а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (общежитие за ученици) в нарушение на задължителното изискване за лицензиране на предоставяната социална услуга за деца по реда на глава четвърта "а" от ЗЗакрД и глава четвърта от ППЗЗакрД. Установено е също така, че при предоставяне на социалната услуга за деца нелицензираният доставчик не се съобразява с правилата, установени в глава пета от Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г., по законова делегация от чл. 4, ал. 3 от ЗЗакрД. Видно от представения договор за заем за послужване от 11.02.2013 г., СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън, е предоставил безвъзмездно за временно ползване от Мюсюлманско изповедание, регистрирано като религиозна институция, помещения за учебни занятия срещу задължението да провежда курсове по изучаване на исляма от учениците, настанени в общежитието, по програма, определена от Главно мюфтийство. В нелицензираното общежитие на децата се предоставя религиозно образование, без да са спазени изискванията на глава пета от Закона за вероизповеданията и без да е одобрен план за обучението от Министерството на образованието и науката. Всички изложени фактически обстоятелства насочват към заключение за необходимост от предприемане на мерки за закрила на детето Сюлейман, като то бъде въведено отново в семейната си среда. По правилото на чл. 35, ал. 2 от ЗЗакрД настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. Компетентността за вземане на мерки за закрила на децата принадлежи на съответната дирекция "Социално подпомагане" (чл. 24, ал. 1 от ЗЗакрД и глава пета от ППЗЗакрД), която извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им. Целта на мерките за закрила в семейна среда съгласно чл. 18, ал. 1 от ППЗЗакрД е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 18, ал. 4 от ППЗЗакрД е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Оспорената заповед е издадена от Директора на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Казанлък, в обхвата на предоставената му от нормативните актове материална компетентност и представлява валиден административен акт. Като неоснователни се преценяват касационните доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В разглеждания случай е установено, че непълнолетното дете е настанено в общежитие в гр. Крън, където изучава религия. Извеждането му е обосновано с нарушението на императивни нормативни условия за предоставяне на социалната услуга и провеждането на религиозното обучение. Родителите имат установено от Закона за вероизповеданията право да осигурят религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените им убеждения, включително и да ги настанят в подходящи учебни заведения или сдружения, но при спазване на законовите изисквания. Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу обществения ред и още по-малко срещу установения в държавата правен ред (чл. 7, ал. 1 от Закона за вероизповеданията). В случая сдружението разполага с разрешение от Главното мюфтийство за преподаване на курсове по Коран, но без разрешително и план за обучение по религия от Министерството на образованието и науката. В хода на извършената проверка е било констатирано и че в нелицензираното общежитие няма осигурена охрана, липсва разработен пропускателен режим за достъп на външни лица, броят на персонала не е съобразен с необходимостта от осигуряване на качествена грижа за децата и липсва утвърдена методика за работа с тях; децата нямат регистрация за настоящ адрес, няма и контролиращ орган. Всички тези обстоятелства дават достатъчно основание за извод, че не съществува гаранция за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата, откъснати от тяхната семейна среда. Не изповядването на мюсюлманската вяра от децата създава обществения проблем, а извеждането на тези деца от семейната им среда и настаняването им в нелегитимно общежитие, което е и нерегламентирана институция. Оспореното задължително предписание е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,