Решение № 10543 от 21.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от адв. К. Ангелова, срещу решение 416/18.11.2021 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. 216 по описа за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 24/311/00831/3/01/04/01 от 16.02.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила с прилагане на реда за установяване на публично държавно вземане по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и ДОПК. Изборът на производството за издаване на акта следвал от отсъствието на основанията за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 от ЗУСЕФСУ. Изразява убеждение, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като са допуснати сочените нарушения и липсва точно изпълнение на задълженията на получателя на безвъзмездната финансова помощ по му договора с Разплащателната агенция - тези следващи от одобрения проект и бизнес плана към него. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението, включително в частта за разноските, и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. По частна жалба на изпълнителния директор на ДФЗ в обхвата на инстанционния контрол е включено определение от 31.12.2021 г. на Адм. съд Стара Загора по адм.д. 216/2021 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по касация ЕТ С. Гечев изразява становище за неоснователност на касационната и на частната жалби. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Стара Загора АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 86 905.21 лева. Задължено лице е ЕТ С. Гечев. Публичното държавно вземане представлява подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. с договор 24/311/00831 от 13.10.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като част от финансираните активи по проекта с наименование Хотел за селски туризъм, отдих и възстановяване са отдадени под наем на Медицински център Павел Баня ЕООД. Предмет на договора за наем от 13.10.2014 г. между едноличния търговец и дружеството е партерният етаж от сградата на хотела, обособен като лечебен корпус. По предвижданията на бизнес плана в хотела следвало да се изгради спа център за отдих и възстановяване с басейн, сауна, тангенторни вани, зали за масаж и други процедури, като се наема персонал. Не е част от проекта използване на партерния етаж за лечебен корпус и за отдаването му под наем. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., като има позоваване и на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредбата и т. 8.1 във вр. с т. 4.17, б. б от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 3 от Приложение към Раздел I Общи положения на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Съобразен е размерът на финансовата помощ за активите, отдадени под наем стойността за изграждане на един кв.м. от актива 355.15 лева е умножена с площта на атдадената под наем част от партерния етаж 244.7 кв.м. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Решаващите изводи на съда са за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон. Прието е, че посоченото в акта фактическо основание неспазване на заложен в одобрения по проекта бизнес план ангажимент, като този да не се отдава под наем актива, за който е получено финансирането, представляват неизпълнение на одобрен индикатор. Непостигането на индикаторите е отнесено към основанието за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, реализирана с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При наличието на основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ подлежащата на възстановяване финансова помощ се установявала с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ. Този извод е обоснован и с факта на изтичане към датата на образуване на административното производство на периода на мониторинг, което пък с арг. от § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП изключвало прилагането на досегашния ред и сочело на прилагане за подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ на реда по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Първостепенният съд е присъдил в полза на жалбоподателя деловодни разноски в общ размер 5 810 лева, от които платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер 5 760 лева с ДДС. С определение от 31.12.2021 г. е отхвърлил искането на изпълнителния директор на ДФЗ за изменение на решението в частта за разноските. Приел е за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. I. По касационната жалба Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. Правилно първостепенния съд е оценил като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред, но не и по възприетите от него съображения. Администрацията е дефинирала обхвата на задълженията на бенефициента, като е отнесла към тях това за бездействието по т. 4.17, б. б от договора за отпускане на финансова помощ и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. ползвателят да не продава, дарява, преотстъпва ползването на активите - предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон. Твърди неизпълнение задължението чрез действието на предоставяне за ползване по договор за наем на част от партерния етаж. Към фактическите основания на разпоредената с АУПДВ правна промяна е отнесено отреждането на активите за дейност извън подпомаганата част от хотела е обособена като лечебен корпус и това е частта предоставена за ползване. Административният орган не е означил предварително по реда на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Администрацията не е припознала предоставянето на ползването на активите предмет на финансирането като показател за измерване на изпълнението на договора с количествен критерий и по интензитет. Това изключва идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Неотносимо е позоваването от административния съд на въведения с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП преходен режим, органичен до периода на мониторинг, който се изразява в довършване по досегашния ред на започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.. Режимът е въведен с преходна разпоредба към ЗИД на ЗПЗП обн. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.01.2018 г. Той е последван от новела на ЗПЗП от ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., която създава диференцирана уредба на обществените отношения по възстановяването на безвъзмездната финансова помощ. Правилото на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП предвижда установяване на подлежащата на възстановяване БФП с издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, когато нарушението на ползвателя на помощта представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕФСУ. Извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП установяването на задължението за възстановяване на БФП се осъществява с АУПДВ, издаден по реда на ДОПК /вж. чл. 27, ал. 7 ЗПЗП/. Изпълнителният директор на ДФЗ е изключил изначално наличието на основания за налагане на финансова корекция, макар в мотивите на АУПДВ да е въвел фактическо твърдение, представляващо такова основание. Отреждането на част от актива предмет на финансиране за лечебен корпус сочи на нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите, което е основание за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ /ред. до новелата от ДВ бр. 51 от 2022 г./, тъй като в срока по чл. 71, § 1 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета предизвиква значителна промяна, която засяга естеството, целите и условията за изпълнение на мярката и подкопават нейните първоначални цели /вж. чл. 71, § 1, б. в от Регламента/. Промяната на предназначението на актива сочи на неизпълнение от ползвателя на помощта на друго задължение - това по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 30, а то е обуславящо за неизпълнението на задължението за бездействие по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредбата, тъй като по договора за наем активът е с предназначение за лечебен корпус. Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. II. По частната жалба Определението на първостепенния съд, с което е отхвърлил искането на ответника за изменяне на решението му в частта за разноските, е правилно. Съдът е съобразил материалния интерес по делото, интензитета на участие в производството на повереника на жалбоподателя и правната сложност на делото. Определението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 3 764.59 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение