Решение № 26 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2019 г.

Решение № 26 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Клинков от [населено място] с ЕТ "Калена-5-К. Клинков" [населено място] против решение № 2566/12.04.2019 г. по адм. дело № 84/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Според касатора решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 143 и сл. ЗДДС, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че неправилно не е възприета приложимостта на специалния ред за облагане на маржа на цената по глава 17 ЗДДС, както и че неправилно при определяне на данъчната основа по чл. 124 ДОПК не са взети предвид реално направените разходи. Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на РА, ведно със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Тасева, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е ревизионен акт /РА/ № Р-22221417003765-091-001/07.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената и обжалвана част с решение № 1699/02.11.2018 г. на директор Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП относно допълнително определен данък по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03. 3013 г. до м. 11. 2016 г. общо в размер на 24 775, 19 лв. и лихви 7524, 41 лв. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. Изводите на съда относно установената законосъобразност на издадения РА са правилни и като такива и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За ревизираните периоди физическото лице е извършвало дейност по покупко-продажба на употребявани автомобили на други физически лица, която дейност няма инцидентен характер и се квалифицира като независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС, осъществявана редовно и по занятие. В същия период лицето действа и като едноличен търговец, регистриран по ЗДДС, но за осъществените продажби на леки автомобили не е издавало фактури, не е начислявало данък, не е включвало оборите в подаваните СД по ЗДДС. На датите на настъпване на данъчните събития – продажбите на леките автомобили, за ДЗЛ е възникнало задължение да начисли данъка /ДДС/. Неизпълнението на това задължение е коригирано с издадения РА като за целите на ревизията правилно е прието, че продажните цени на автомобилите са с включен ДДС. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК поради установено наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 – наличие на данни за укрити приходи или доходи. Законосъобразно е прието от съда, че невръчването на уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е нарушено правото и възможността на лицето за защита, както и да представи допълнителни доказателства в хода на административното и впоследствие в хода на съдебното производство. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението, не се констатираха пороци на същото. Неоснователни са и наведените касационни доводи. Обратно на твърденията на касатора, не са налице нормативните изисквания за прилагане на специалния ред за облагане на маржа в цената при доставка на стоки втора употреба съобразно разпоредбите на глава 17 ЗДДС. Те намират приложение, когато са налице материалноправните предпоставки по чл. 143 ЗДДС - за доставки, извършени от дилър по смисъла на легалното определение на § 1, т. 23 ДР ЗДДС, на стоки втора употреба, но и когато е проведена процедурата по чл. 148 и чл. 151 ЗДДС вр. с чл. 89 и 90 ППЗДДС. Задължително условие е във фактурата и известието да е вписан режима на облагане на маржа. В процесния случай не са издадени фактури, съответно доставките не са документирани по реда на глава 17 ЗДДС. Не са налице условията нормативно установените предпоставки за прилагане на специалния ред на облагане по чл. 143 и сл. ЗДДС. Правилно е прието от съда, че този ред е неприложим, съответно по доставката като облагаема такава е следвало да са начисли ДДС в размер на 20% върху данъчната основа, който данък се явява дължим. Установените с РА данъчни задължения са правилно определени. Извършването на ревизия по особения ред и липсата на данъчни документи за доставките съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС препятства и възможността за ползване на данъчен кредит за същите доставки. Неоснователно е и оплакването на касатора, че решението на АССГ е неправилно, тъй като с него е потвърден РА, в който при определяне на основата за облагане с данък незаконосъобразно, в нарушение на принципа на съпоставимост на приходи и разходи, не са взети предвид едновременно, както брутните приходи така и реално направените разходи, а именно такива свързани със закупуването на автомобилите. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд приспадането на разходи от дейността е характерно за облагането с преки данъци. При облагането с косвения ДДС данъчната основа се формира като резултат от независимата икономическа дейност по реда на чл. 88 ЗДДС, както са процедирали приходните органи. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С оглед на резултата по делото в касационното производство се присъждат разноски за ответника по касация в размер на 1499 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение