Решение № 9334 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 587/2009 г.

Решение № 9334 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 587/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Калоферова против Решение № 842/07.11.2008 г., постановено по адм. дело № 426/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт № 214001237/25.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. В допълнение към касационната жалба, подадено във ВАС на 17.04.2009 г. в изпълнение на указанията на съда съгласно определение от съдебно заседание на 14.04.2009 г. за посочване на касационните основания, касаторът поддържа, че съдебното решение е недопустимо като постановено по просрочена жалба, поради което моли да бъде обезсилено. В тази връзка излага съображения, че решението на директора на дирекция "ОУИ", с което е потвърден ревизионния акт, е постановено след изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, продължен със споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК до 27.11.2007 г. Поради това е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт, срокът за обжалването му е изтекъл на 27.12.2007 г., а жалбата е подадена по пощата на 28.12.2007 г., поради което е просрочена. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а жалбата против ревизионния акт отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Джон Патрик Мийд, гражданин на Ирландия, чрез пълномощника си адв. В. Терзиева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки по същество поддържа, че жалбата до съда е подадена в срок на 28.12.2008 г. Срокът за произнасяне по жалбата по административен ред е бил продължен със споразумение до 27.11.2007 г. Решението на директора на дирекция ОУИ" № 2064 е от 12.12.2007 г., поради което е постановено в срок, връчено е на 19.12.2008 г. и жалбата подадена на 28.12.2007 г. също е в срок. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че жалбата до съда е подадена след изтичане на срока по чл. 155, ал. 5 ДОПК при наличие на мълчаливо потвърден ревизионен акт, поради което постановеното съдебно решение е недопустимо като подадено по недопустима жалба. Счита, че същото следва да бъде обезсилено. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София град е отменен по жалба на Джон Патрик Мийд, гражданин на Ирландия, ревизионен акт № 214001237/25.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден частично с Решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на дирекция ОУИ" за гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11/2006 г. в размер на 1056148, 20 лв., начислен във връзка с налични към датата на регистрацията по ЗДДС (отм.) активи - недвижим имот, придобит от Крит"ООД, за което са издадени 17 бр. данъчни фактури. Така постановеното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, който указва, че жалбата се подава чрез териториалната дирекция, а според чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Според чл. 156, ал. 5 ДОПК в случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че в случая жалбата по чл. 152, ал. 1 ДОПК е подадена в ТД на НАП - гр. София на 13.07.2007 г., заведена с вх. № 94-Д-333, поради което 45-дневният срок изтича на 27.08.2007 г. - понеделник, присъствен ден. Преди изтичане на този срок е сключено споразумение от 24.08.2007 г. по реда на чл. 156, ал. 7 ДОПК, с което е продължен срока за произнасяне на решаващия орган за срок до 3 месеца, считано от изтичане на срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, следователно продължаването на срока за произнасяне е до 27.11.2007 г. Постановено е Решение № 2064/12.12.2007 г. на директора на дирекция ОУИ, с което ревизионният акт е потвърден частично. Предвид датата на това решение 12.12.2007 г., е видно, че същото е постановено след изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган, продължен със споразумението по чл. 156, ал. 7 ДОПК, който е изтекъл на 27.11.2007 г. Поради това е налице хипотезата на мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт по чл. 154, ал. 4 ДОПК и след изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган е започнал да тече 30-дневният срок за обжалване по съдебен ред съгласно чл. 156, ал. 5 ДОПК, който в случая е изтекъл на 27.12.2007 г., четвъртък, присъствен ден. От данните по делото се установява, че жалбата до съда е заведена с вх. № 94-00-1/03.01.2008 г. Няма данни жалбата да е изпратена по пощата или чрез куриерска служба, въпреки твърденията в обратен смисъл и на двете страни. По делото не е приложен нито пощенския плик, с който жалбата е получена в съда, нито разписка или известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка. Същевременно няма отбелязване на съдебен служител, че жалбата е постъпила по пощата, което би могло да бъде взето предвид, въпреки липсата на пощенския плик. Следва да се отбележи, че цялото дело е прономеровано последователно от стр. 1 до стр. 248 и на нито една от тях не се намира пощенски плик или разписка за доставяне на пощенска пратка. Затова твърдението, че жалбата била изпратена по пощата на 28.12.2007 г. не е подкрепено от доказателствата по делото. Наред с това, и двете страни по делото твърдят пред настоящата инстанция, че жалбата до съда е изпратена по пощата и има пощенско клеймо от 28.12.2007 г. Това обстоятелство не може да бъде установено от доказателствата по делото, тъй като не е приложен пощенския плик, разписка или други доказателства, от които да се установява дали жалбата е изпратена по пощата или чрез куриерска служба и съответно - на коя дата. Първоинстанционният съд в нарушение на задължението си по чл. 159 АПК да извърши служебна проверка относно допустимостта на жалбата преди да се произнесе по същество, не е проверил дали жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване. Поради това и предвид обстоятелството, че за първи път въпросът относно допустимостта на жалбата се обсъжда от касационната инстанция, налице е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните да представят доказателства относно това дали жалбата е изпратена по пощата или чрез куриерска служба и на коя дата, съответно да събере доказателства за това. Въз основа на тези доказателства следва да направи обоснован извод дали жалбата против РА № 214001237/25.06.2007 г. до съда е подадена в срока по чл. 155, ал. 5 ДОПК, продължен със споразумението по чл. 156, ал. 7 ДОПК, т. е. до 27.12.2007 г. включително. При преценката относно допустимостта на жалбата съдът следва да съобрази задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г., постановено по тълк. дело № 3/2008 г. на ОСК на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,