Решение № 3096 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 151/2018 г.

Решение № 3096 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 151/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Рачева срещу решение № 101 от 08.11.2017 г. по адм. д. № 153/2017 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед № 17-0869-000321/20.04.2017 г. на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор "Пътна полиция"- Шумен, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "в" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /МПС/ № 265425649 до успешно полагане на проверовъчен изпит. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът отчел само данните в акта за установяване на административно нарушение. Според жалбоподателката механизмът на ПТП е точно обратният, водачът на втория автомобил, бивш полицай и колега на съставителя на акта за установяване на административно нарушение, несъобразявайки се с вече започната маневра, не спрял и колата му се ударила с лявата си врата в бронята на автомобила на жалбоподателката. Могло е да се издирят други очевидци, освен заинтересованото лице, да се изземат записи от охранителни камери. Неправилно съдът приел, че релевираните в жалбата доводи са бланкетни, не обсъдил доводите на жалбоподателката. Сочи, че посочените в акта за установяване на административно нарушение свидетели не са очевидци. Счита, че неправилно е прието, че нарушенията не са немаловажни, че са допуснати нарушения поради незнание на правилата за движение. Необосновано съдът приел, че първоначално жалбоподателката имала друга версия, която след това променила. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 04.12.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 20.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е посочил, че като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно нарушение № 642747/16.11.2016 г., за това, че против К. Рачевана 07.11.2016 г. около 16. 50 ч. в гр. Шумен, на паркинга пред магазин за дрехи "Шано" на бул. "Симеон Велики" е управлявала лек автомобил "Хонда прелюд" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Г. Николаева, като при движение назад не се е убедила, че пътят зад управляваното от нея МПС е свободен и е блъснала намиращия се зад нея престояващ автомобил-"Алфа ромео" с рег. [рег. номер на МПС], с което е причинила ПТП и като участник в ПТП не е останала на местопроизшествието до пристигане на органите на МВР. Тези обстоятелства са удостоверени и в съставения и приложен по преписката протокол за ПТП № 1667427, съдържащ подробно описание на щетите по двата автомобила. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите в акта за установяване на административно нарушение за осъществяване от страна на жалбоподателката на административно нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ задължение на водач на ППС, преди започване на движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От съдържанието на приложения в преписката акт за установяване на административно нарушение бл. № 642747 от 16.11.2016 г. е установено, че като участник в ПТП не е останала на местопроизшествието до пристигане на органите на МВР. Съдът установил, че въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение за извършени административни нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е издадено НП № 16-0869-003537 от 09.03.2017 г. за налагане на санкции за извършените административни нарушения на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, потвърдено с решение № 309 от 06.06.2017 г. на Шуменския районен съд по ВНАХД № 801/2017 г. в частта по п. 1 досежно наложената санкция по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и изменено в частта по п. 2 досежно наложените на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗдвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗдвП санкции "глоба" от 80 лв. на 50 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" от два месеца на един месец. С решение № 220/28.09.2017 г. по КНАХД № 187/2017 г., Административен съд Шумен оставил в сила решението на Районен съд-Шумен. При това положение и с оглед събраните по делото доказателства съдът приел за установено наличието на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка, осъществяване на визираните в акт за установяване на административно нарушение нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДВП. Изложил мотиви, че извършените нарушения на правилата за движение са доказани и с висока степен на обществена опасност, тъй като засягат безопасността на участниците в пътното движение и създават реална заплаха за техния живот и здраве, поради което правилно административният орган ги е възприел като немаловажни. От материалите по преписка с УРИ 869 р-1336 от 09.03.2017 г. по описа на сектор "ПП" - Шумен / в т. ч. акта за установяване на административно нарушение бл. № 642747/2016 г., протокол за ПТП рег. № 2016/605, 2 бр. докладни записки с рег. № 869 р-1336/09.03.2017 г. / и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че нарушенията са извършени поради незнание от страна на жалбоподателката на правилата за движение. Решението е правилно. Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б. "в" който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит. Правилно съдът е приел, че оспорения административен акт е мотивиран. Освен позоваване на акта за установяване на административно нарушение в мотивите на заповедта са възпроизведени конкретните съображения на издателя на акта за установените от него нарушения на правилата за движение, че те не са маловажни и са извършени поради незнание, т. е изложил и е мотивирал обстоятелствата от фактическия състав на принудителната административна мярка. Законосъобразно съдът е приел, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното и тежеста да установи различна фактическа обстановка е на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че не са опровергани данните посочени в акта за установяване на административно нарушение. Съдът е допуснал до разпит свидетели, обсъдил е свидетелските им показания и като взел предвид всички събрани доказателства по делото приел, че не се доказват твърденията на жалбоподателката относно начина на извършване на ПТП. Съдът се позовал в мотивите на показанията на свидетеля Колев, съгласно който жалбоподателката първоначално обяснила на контролните органи, че не е видяла другия участник в ПТП, а последствие променила твърдението си, заявявайки, че другият участник осъществявал движение назад по булеварда, в резултат на което я блъснал, като същевременно съдът посочил, че тези твърдения не съответстват на констатираните по двата автомобила щети. Данни освен в акта за установяване на административно нарушение, се съдържат и в протокола за ПТП, както е приел съдът. Тези твърдения на жалбоподателката за движение на другия автомобил назад по булеварда, противоречат на констатациите, че другият автомобил е бил престояващ, поради което правилно не са били възприети от съда. Съдът е се е позовал и на влязлото в сила наказателно постановление, обжалвано пред съд, като е посочил, че с влязъл в сила съдебен акт е установено извършването на нарушенията за които е издадено наказателно постановление. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение не могат да се разглеждат в настоящото производство, тъй като това има значение само в административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановелние. В случая данните в акта установяват обстоятелствата с оглед на които е наложена принудителна административна мярка. Актът за установяване на административно нарушение не е съставен със свидетели очевидци на произшествието, както твърди жалбоподателката, а са посочени са свидетели за изготвянето на акта. Безспорно е установено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДВП, съгласно който, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Няма спор, че водачът е напуснал мястото на произшествието преди да пристигнат органите на МВР. В докладната записка относно възражението на жалбоподателката по издаване на акта за установяване на административно нарушение е посочено, че е видно, че не познава регламента за използване на аварийните светлини, определен в чл. 74а от ЗДвП, посочила, че докато се движила на заден ход зад нея е нямало друго МПС, и в момента на удара, усетила удара като леко побутване, както и че не познава нормативното изискване, че като водач е била длъжна да остане на място до пристигане на служителите на МВР. Направен е извод, че К. Рачева не познава задълженията на водача на МПС при възникнало ПТП, реда за използване на аварийни светлини и реда за движение на заден ход. Тези материали по преписката са описани в мотивите за издаване на оспорения пред съда акт. Неоснователни са доводите, че извършените нарушения не са немаловажни по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 32 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая описаното нарушение е довело до настъпване на пътнотранспортно проишествие, с материални щети, поради което не е маловажно по смисъла на закона. Неспазването на задълженията за уведомяване на контролните органи и изчакването им на мястото на произшествието също не е маловажно, защото не е с незначителни отклонения, а изцяло не е изпълнено. С оглед на това правилно съдът е приел, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. На ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, в размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение