Решение № 5495 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2013 г.

Решение № 5495 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12395/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Живка Митева Пенева от гр. Провадия срещу Решение № 2074 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1020/2013 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отмените основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Областният управител на област с административен център Варна, в писмено становище мотивира съображения за законосъобразност, валидност и правилност на съдебния акт. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Живка Митева Пенева срещу Заповед № РД-13-7706-55 от 11.02.2013 г. на областния управител на област с административен център Варна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че наследодателят на жалбоподателката - Димитър Петков Пенев е бил осъден за престъпление по смисъла на чл. 2, т. 7 от Наредбата-закон за съдене от народния съд на виновниците за въвличането на България във Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, като му е било определено наказание "доживотен строг тъмничен затвор"; глоба в полза на държавата в размер на 500 000 лева, заменима с 6 месеца затвор; лишаване от права по чл. 30 от Наказателния закон завинаги и конфискация на 1/3 от имуществото му в полза на Държавата. Това деяние е изключено от приложното поле на чл. 5, ал. 1, б. "б" от Закона за амнистията от 1964 г. (публ. ДВ, бр. 70 от 8.09.1964 г.), доколкото с присъдата е наложено наказание "доживотен строг тъмничен затвор". Приел е още, че с Указ № 2 от 25.09.1946 г. и Указ № 6 от 31.12.1946 г. Димитър Пенев е бил помилван, но не и реабилитиран по съдебен ред. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че за да възникне право на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ правоимащите, респ. техните наследници, следва да докажат, че са реабилитирани по съдебен ред, или че деянията им са амнистирани или присъдите им са били отменени по реда на надзора. В случая жалбоподателката не е представила доказателства, от които да се направи извод, че поне едно от тези обстоятелства е налице, поради което съдът е приел оспорването за неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани. Установено е в административното и съдебно производство, че Димитър Пенев е осъден по НОХД № 1/1945 г. от Провадийския народен съд за това, че е от кръга лица, които "... са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски ... " (удостоверение рег. 8925 от 17.10.2006 г. на МП - ГДИН; л. 34). За това си престъпление е осъден да изтърпи наказание "доживотен строг тъмничен затвор", впоследствие заменено с по-леко. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ политическа и гражданска реабилитация се обявява на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако, след като са осъдени от Народния съд 1944-1945 г., са реабилитирани по съдебен ред, деянията им са амнистирани или присъдите им са отменени по реда на надзора, или ако са осъдени от Трети тринадесетчленен състав на Народния съд по наказателно дело № 3/1945 г. Следователно, както правилно е приел решаващият съд, не е достатъчно да е изтърпяна репресия заради произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Необходимо условие е осъдените да са реабилитирани (а не помилвани) по съдебен ред, или присъдите им да са отменени по реда на надзора или деянията им да са амнистирани. Нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящия състав са представени доказателства, от които да се направи извод, че елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ са налице, въпреки че на жалбоподателката е била предоставена възможност да представи такива. Вместо това г-жа Пенева прави тълкуване на Закона за амнистията от 1964 г., което е в полза на защитната й теза, но е погрешно. По какви съображения законодателят с нормата на чл. 5, т. 1, б. "б" е изключил от приложното поле на Закона за амнистията от 1964 г. изтърпяващите наказание "доживотен строг тъмничен затвор" не е ясно, но такава е волята на законодателя, която съдът, а и всички институции в страната, следва да зачитат. След като не са налице основанията за приложението на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ съдът правилно е преценил оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата. Решението му ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение