Решение № 3622 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Инвестстрой 57“ ЕООД, ЕИК 202113397, чрез процесуалния представител адв. Бърчев, против решение № 42261/16.12.2025 г., постановено по адм. дело № 10247/2025г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за наличие на основание за корекция на резултата по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за м. 11.2022 г. Твърди че неотразяването на фактурите в дневника за продажби се дължи на явна фактическа грешка в счетоводството на дружеството, която едновременно засяга и разходните фактури, издадени от „Хит Строй К“ ЕООД и „Лего Груп 5“ ЕООД. Намира констатациите и изводите на съда по приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за неоснователни. Отправя искания за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса за касационното производство. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Данаилова, която я оспорва и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С ревизионен акт (РА) № Р-22220423006787-091-001/25.07.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, на „Инвестстрой 57“ ЕООД са установени задължения за довнасяне на ДДС за м. 11.2022 г. в размер на 44 438,51 лв. и законна лихва в размер на 9 260,12 лв., както и за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 18 727 лв. и лихви в размер на 2 738,66 лв. С решение № 681/04.07.2025 г. директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е изменил РА в частта на установения резултат по ЗКПО за 2022 г. като задължението за корпоративен данък е определено на 17 247,95 лв., потвърдил е установения резултат по ЗДДС за м. 12.2022 г., оставил е жалбата на дружеството в останалата ѝ част без разглеждане поради недопустимост и производството е прекратено. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА в изменената и потвърдена част. Установените факти от първоинстанционния съд обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220423006787-020-001/20.11.2023 г. Основна дейност на дружеството-жалбоподател е строителството на жилищни и нежилищни сгради и строително–ремонтни дейности. В решението са посочени констатациите на органите по приходите и обстоятелствата, свързани с основанията на чл. 86, ал. 1 ЗДДС да бъде начислен допълнителен ДДС по двете неотразени фактури от жалбоподателя с предмет „окончателно плащане“ и „авторски надзор по договор № 49/25.02.2020 г.“. Корекцията на счетоводния финансов резултат на дружеството е извършена поради непредставяне на първичната документация и информация за отчетените разходи за 2022 г. От правна страна след проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел жалбата за допустима и неоснователна. Потвърдил е издаването на РА от компетентен орган и при спазване на изискванията на ДОПК, визирайки законоустановената форма, съдържание и административнопроизводстени правила. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и съответстват на събраните доказателства по делото. Според изложените мотиви, ревизираното лице е издало, но не е отразило процесните фактури в дневника за продажби за периода на издаването им и по този начин фактурите не са участвали при определянето на резултата по ЗДДС за м. 11.2022 г. „Инвестстрой 57“ ЕООД не е декларирало разходи за превъзлагане на изпълнението на част от строителните услуги на „Хит Строй К“ ЕООД и „Лего Груп 5“ ЕООД, но с оглед на представените документи същите са участвали при определянето на данъчната основа. При това положение правилно ревизиращите органи са начислили ДДС и са преобразували финансовия резултат на основание чл. 78 във вр. с чл. 26, т. 2 ЗКПО. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд по приложението на ЗДДС и ЗКПО са в съответствие с доказателствата по делото. Наведените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК не се установяват след повторна проверка на доказателствения материал. Ангажираните доказателства от ревизираното лице и контрагентите в хода на ревизията не опровергават констатациите на органите по приходите. Неоснователно е твърдението за неизследване на всички обстоятелствата във връзка с приходите по издадените фактури към Университет „Професор д-р Асен Златаров“, гр. Бургас и разходите по фактурите на „Хит Строй К“ ЕООД и „Лего Груп 5“ ЕООД. Наведените съображения са твърде общи и не сочат конкретни нарушения на материалния закон, допуснати от страна на административния съд. Предметът на делото е квалифициран точно от решаващия съд – налице ли са основанията на чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 2 ЗДДС за корекция на данъчната основа и начисления ДДС за извършените облагаеми доставки (по фактури с № 0...78/07.11.2022 г. и № 0...79/07.11.2022 г.), които не са декларирани от дружеството в текущия или някой от последващите данъчни периоди. Ирелевантен за преценката в случая е пропускът на „Инвестстрой 57“ ЕООД да отрази разходните фактури от доставчиците в отчетните си регистри и СД за ДДС. Условията и периодите за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в чл. 71 и чл. 72 ЗДДС. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗДДС, спорното право се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1. За целите на облагането по ЗКПО правилно решаващият състав е приел, че данъчният въпрос е пряко свързан с декларираните нулеви приходи в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. (което не се оспорва), а така също с липсата на счетоводни документи относно декларираните разходи в размер на 14 798 лв. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, а чл. 10, ал. 1 ЗКПО сочи, че счетоводният разход следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В съответствие с фактическата обстановка с решение № 681/04.07.2025 г. на ДД ОДОП София обосновано данъчната печалба е сведена до сумата от 172 479,63 лв., вместо изчислената стойност по РА от 187 277,53 лв. Като е достигнал до идентичен краен извод и е отхвърлил жалбата на „Инвестстрой 57“ ЕООД срещу РА в потвърдената му част с решение № 681/04.07.2025 г., Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Искането на процесуалния представител на ответника в тази връзка е основателно, но не в заявения размер от 3 406,81 евро по списъка за разноски. Съгласно разпоредбата на 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С оглед на посоченото и на основание чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,