Решение № 12191 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2018 г.

Решение № 12191 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3258/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Я. Табакова, процесуален представител на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) срещу решение № 992 от 19.01.2018 г. по адм. дело № 714/2017 г. на Административен съд - Хасково. С него е отменена негова заповед № УРИ 3282 з-1728 от 15.06.2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание на И. Даулов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – И. Даулов, чрез процесуален представител в представен писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповедта, първоинстанционния съд, след извършена пълна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за нейната форма и при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. Със заповед № УРИ 3282 з-1728 от 15.06.2017 г. на старши инспектор И. Даулов, в качеството му на ВПД началник група "Оперативно издирвателна дейност" в Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП)-Елхово е наложено дисциплинарно наказание. Прието е, че не е осъществил непосредствен контрол по изпълнение на дейностите, разписани във Вътрешните правила за организацията на работа в Министерство на вътрешните работи (МВР) (Вътрешни правила) по заявителски материали (ЗМ) за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121 з—80/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. Така не е изпълнил вменените му със заповед № 4070 з-1241/14.09.2016 г. на директора на РД ГП - Елхово задължения: осъществяване на непосредствен контрол по изпълнението на дейностите по приемане, регистриране, докладване, движение и контрол на ЗМ за престъпления от общ характер, както и отразяване на съответните данни в информационните фондове на МВР, в следствие на което е допуснато по седем броя ЗМ по описа на ГПУ Свиленград, конкретно посочени в заповедта, попълване на карта "Съобщение за установен извършител на престъпление" (СУИП) и въвеждането им в Интегрирана регионална полицейска система (ИРПС) без да са налице основанията, разписани в чл. 26, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Вътрешните правила. Правилно с оглед така установеното съдържание на заповедта в обжалваното решение е прието, че заповедта не съдържа минимално изискуемото съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, доколкото липсва посочване на времето на извършеното нарушение. Според настоящия състав липсва също посочване на мястото, където е извършено нарушението, както и обстоятелствата, при които то е извършено. В тази насока следва да бъде посочено, че дисциплинарната отговорност е лична и доколкото в случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за неупражнен контрол на други служители, липсва констатация конкретни служители, чиято работа подлежи на контрол от страна И. Даулов, да не са изпълнили свои задължения или да са изпълнили същите неточно за да бъде обоснован извод, че в случая е налице неупражнен надлежно контрол от страна на Даулов. От материалите по преписката не става ясно дали има извършено нарушение от страна на конкретни служители, които е следвало да контролира И. Даулов. При това следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 23 от Вътрешните правила предвиждаща, че служителят, на когото е възложена работата по ЗМ, след получаване на материалите, незабавно попълва и подписва част от информационните форми без СУИП, която съгласно чл. 26 от Вътрешните правила се попълва от разследващия полицай при привличане на обвиняем. Посоченото нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК е достатъчно за да се отмени заповедта за незаконосъобразна. Едно от изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно формата е да бъде конкретно посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Времето на извършване и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение не конкретизирани в посочената заповед. Не е уточнено и в какво се състои действие или бездействие на служителя. Номерата и датите на заявителските материали не могат да заменят съдържанието на процесната заповед. Така направеното формулиране в заповедта не може да доведе до ясно и конкретни посочени нарушени разпоредби, респективно на това до законосъобразно ангажирана дисциплинарна отговорност на оспорващия. Липсата на времева конкретизация на нарушението не може да доведе до изпълнение на вмененото от закона задължение на дисциплинарнонаказващия орган да посочи и обстоятелствата и времето, при които е извършено нарушението, което поставя в невъзможност да се прецени в какво точно се изразява нарушението и кога е извършено, което безспорно е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на заповедта само на това основание. Неоснователни са и доводите, че съдът незаконосъобразно е приел, че непровеждането на дисциплинарно производство е довело до съществено процесуално нарушение. Твърдението, че дисциплинарното нарушение и извършителя му са открити в хода на проверката, извършена от Дирекция "Инспекторат", която е приключила с цитираната справка не обосновава налагане на наказание без да се установят фактите. Още повече, че в самата справка се предлага при определянето на наказанието да се спазват изискванията на чл. 206, ал. 1-4 от ЗМВР. Вярно е, че в хипотезата на чл. 208 от ЗМВР се допуска дисциплинарното производство да започне и без издаването на заповед при наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - чл. 202 от ЗМВР, като за начало на дисциплинарното производство се приема първото действие за установяване на нарушението. В случая наказанието порицание е наложено за дисциплинарни нарушения, съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, а именно неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, поради което разпоредбата на чл. 208 е приложима. Дисциплинарно производство в случая обаче не е проведено. Заповедта за наказание е основана единствено от справката на Инспектората на МВР. Липсват действия на дисциплинарноразследващ орган по проверка на данните, изложени в нея. Освен това съгласно чл. 16 от Инструкцията за дисциплинарната практика в МВР дисциплинарнонаказващият орган назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща незабавно в дирекция "Човешки ресурси" - МВР. Държавният служител, срещу когото се извършва проверката се запознава със заповедта, което обстоятелство удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. В случая, извършването на проверка е разпоредено без да е спазена процедурата, визирана в нормата на чл. 16 от Инструкцията. Приемане на писмените обяснения на служителя от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата, на която е издадена и заповедта за дисциплинарно наказание, сочи на едно напълно формално протичане на процедурата по наказването. Това обяснение не удовлетворяват императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР (решение № 10646/09.07.2019 г. по адм. дело № 2340/2018 г. на ВАС, V отд.). Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 400. 00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие при условията на направено възражение за неговата прекомерност в касационната жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение