Решение № 11991 от 22.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Нико М ЕООД гр. Плевен, представлявано от управителя Ю. Генов, срещу Решение 109/11.03.2022г., постановено по адм. дело 438/2021г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000420003638-091-001/05.02.2021г., поправен с РАПРА П-04001521027413-003-001/16.02.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 40/05.05.2021г., издадено от директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. в размер на 32 493.94лв. главница и 8 357.90лв. лихви за забава и задължения за ДДС за данъчни периоди декември 2017г. и декември 2018г. в размер на 45 258.34лв. главница и 12 127.35лв. лихва за забава. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че оспорения РА е нищожен. Подписан е от лице което не разполага с нужната материалноправна компетентност. Сочи се, че след отмяна на предходния издаден РА от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП Велико Търново преписката е била върната на ТД на НАП Велико Търново, но не е била надлежно иззета от първоначалния ръководител на ревизията и възложена на новия, поради неспазване нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. След връщане на преписката възлагащия орган е издал последваща ЗВР от 19.06.2020г. с която е определен нов ръководител на ревизията, но това е сторено в противоречие с нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Според касатора съдът не е отчел, че анализа на нормите на чл. 7, ал. 3 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК уреждат различни процедури и не се намират в зависимост една от друга. Замяната на ръководителя на ревизиращия екип без да са налице предпоставките за това и при липса на мотиви залегнали в издадената заповед, което сочи на нищожност на издадения РА. На второ място се сочи, че оспорения акт е и незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалноправните норми. Ревизионното производство неправилно е извършено по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като не са били налице предпоставките за това. Липсват доказателства за да е налице соченото от органа основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В РА се съдържат констатации за занижени добиви на земеделска продукция от РЛ в сравнение с другите земеделски стопани и в сравнение с осреднените показатели по данни от ОД Земеделие Плевен, но липсват каквито и да са конкретни данни за реализиране на приходи от страна на дружеството, липсват данни за това кога е добита сочената като недекларирана продукция, къде е съхранявана, липсват данни за евентуални купувачи и начина на реализиране на продукцията, липсват данни и за осъществени плащания. Установената разлика между количеството на декларирания от лицето добив от декар със средните такива в района, без наличие на конкретни данни за получен приход от реализиране на селскостопанска продукция не попада в хипотезата на данни за укрити приходи. Сочи се, че от доказателствата по делото не се установява РЛ да е реализирало занижени добиви за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. Изводите на в.л., че макар и да няма съответствие между землището, обработвано от РЛ и землищата обработвани от дружествата ползвани като аналози, то добивите са аналогични са произволни тъй като не се основават на конкретни данни и обективен анализ. Според касатора не всяко отклонение на добивите на даден земеделски производител, под приетите за средностатистически такива за даден регион, сочи на отклонение от данъчно облагане с цел реализиране и укриване на доход. В.л. сочи, че с много факторите влияещи на добивите на земеделска продукция, като на първо място е кога е засята културата и кога е прибрана реколтата, като обстоятелствата свързани именно с добиването на съответната реколта не е останало изследвано от ревизиращия орган и това е било пренебрегнато от съда при решаване на спора. Не на последно място се сочи, че задълженията по ЗДДС са установени за конкретнии данъчни периоди декември 2017г. и декември 2018г., като липсват доказателства че укритите сделки са реализирани именно през тези данъчни периоди. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор на касационната жалба я оспорва. Моли да не бъде уважавана, поради правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Плевен е бил РА Р-04000420003638-091-001/05.02.2021г., поправен с РАПРА П-04001521027413-003-001/16.02.2021г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 40/05.05.2021г. издадено от директора на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на Нико М" ЕООД са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за: корпоративен данък за 2017г. и 2018г. в общ размер на 32 493.94лв. главница и 8 357.90лв. лихва за забава и по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за периодите декември 2017г. и декември 2018г. в общ размер на 45 258.34лв. главница и 12 098.97лв. лихви за забава. За да отхвърли жалбата на дружеството АС Плевен е приел, че РЛ през ревизираните периоди е осъществявал стопанска дейност свързана с производство и търговия със зърнени култури пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица, като дружеството е регистрирано като земеделски производител. В хода на ревизията било установено, по счетоводни данни отчетените от РЛ добиви за 2017г. и 2018г. от засетите площи и общата стойност на отчетените разходи за производство, а от там и себестойността на отделните видове продукция. По счетоводни данни са установени общо продадените количества зърно по видове и отчетените от тях приходи и средната продажна цена на всеки вид продукция. Органа съпоставяйки размера на отчетените продажби с отчетената себестойност е констатирал, че крайния резултат от дейността по производство и реализация на селскостопанската продукция е загуба за 2017г. в размер на 231 579.11лв. и за 2018г. 266 810.09лв. Извършена е съпоставка на отчетените от РЛ добиви от зърнопроизводство за 2017г. и 2018г. със статистическите данни за средните добиви по видове култури в регион Северозападен, като средните добиви за всички култури през 2017г. и 2018г. са значително по-ниски от средните за региона. Изискани са данни за добивите на други земеделски производители, стопанисвали района на с. Николаево през 2017г. и 2018г. и е установено отчитане на по-ниски добиви от РЛ в сравнение с тези на останалите земеделски производители. Достигнато е до извод, че РЛ за 2017г. и 2019г. има неотчетени добиви от производство на зърнени култури и съответно неотчетени приходи от реализацията им, представляващи укрити приходи. Ревизиращите органи са установили несъответствия при РЛ при сравняване на данните за засетите декари предоставени за ревизията с тези фигуриращи в дневниците за агротехническа обработка, в дневниците за химичните обработки, в справката за вложени материали и в данните, декларирани пред ДФЗ за субсидии. Несъответствия са установени и при съпоставка от дневниците със счетоводно заведените количества, като отчетените в счетоводството на жалбоподателя добиви не съответстват на действителните количества. Данъчния орган е определил размера на укритите приходи от продажбата на неотчетените добиви въз основа на най-благоприятните за РЛ изходни данни декларираните площи, най-ниския обявен добив от декар от други производители в същото землище и средни продажни цени. Прието е, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът за да потвърди РА в тази му част се е позовал и на заключението по делото на комплексната агро-техническа и икономическа експертиза, с подробно посочени задачи. По отношение непризнатото намаление на счетоводния финансов резултат за 2017г. и 2018г. с размер на данъчни амортизации за биологични активи и за сграда е установено следното: С фактура 1/29.06.2009г. нико М ЕООД е закупило от Холщайнер Цухтщал Брьокинг Германия 10 бр. спортни коне на стойност 272 000 евро. Съгласно оборотните ведомости на РЛ за 2017г. и 2018г. конете са отчетени като ДМА по счетоводна сметка 274 спортно състезателни коне, заведени с първоначална стойност 617 805.15лв. Сметката не е кредитирана през ревизирания период т.е. не е отчитано намаление на заведените по нея активи. Счетоводните амортизации на конете са отчитани по сч.с-ка 2419 Амортизации на биологичен актив, като са били начислени и съответни амортизация за 2017г. и 2018г. За 2017г. РЛ е представило три различни данъчно амортизационни планове с три различни суми на начислени амортизации, като различни са и данните за размера на начислените данъчни амортизации за отделните животни. За 2018г. са представени два различни плана. Установено е, че част от животните са били продадени към ревизираните периоди 2017г. и 2018г. и, че за тези периоди РЛ не е получавало приходи от конни състезания или други изгоди. В счетоводството липсват отчитани разходи за отглеждане на спортни коне и приходи от продажби на състезателни коне. Според съда правилен е извода, че сключените договори и споразумения между Нико М ЕООД и Нортен гонг ООД са с цел заобикаляне на забраната по договора с ДФ Земеделие, закупените спортни коне да не се продават в следващите 5 години. Те не са били налични през 2017г. и 2018г. и за същите неоснователно са начислявани както разходи за счетоводни амортизации на биологични активи, така и данъчни амортизации, като с последните е преобразуван финансовия резултат за 2017г. и 2018г. в намаление и така е деклариран по-нисък размер на данъчната печалба, в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Според съда правилно данъчния орган не е признал начислените от РЛ данъчни амортизации за биологични активи за 2017г. и 2018г. и с посочените суми е увеличена данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2017г. и 2018г. Същото се отнася и до непризнаване на начислени данъчни амортизации за 2017г. и 2018г. касаещи масивна триетажна сграда, находяща се в гр. Плевен, [улица]. Прието е, че имота не е бил използван за дейността на дружеството от момента на придобиването му, тъй като сградата е неподдържана, неоградена и необезопасена и необитаема. За нея не са заплащани консумативи и не са осчетоводявани разходи за ремонт и поддръжка, както и разходи за консумирана ел. енергия и вода. Незаконосъобразно РЛ е начислявало годишни счетоводни и данъчни амортизации върху стойност, представляваща общата придобивна стойност на имота. Целият имот е заведен по сметка 203 сгради т.е. в амортизируемата стойност на актива е включена и стойността на прилежащия терен, което е в нарушение на т. 1, бук. а от НСС 4 вр. чл. 50, ал. 1 от ЗКПО. Съдът е приел за правилно непризнаването за данъчни цели начислените данъчни амортизации за 2017г. и за 2018г. за ДМА и са увеличени данъчните основи за облагане. Установено било, че за 2017г. и 2018г. в счетоводството на дружеството са отчитани разходи за начислени, но неизплатени наеми и ренти в полза на физически лица. Не е било извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение с размера на онези разходи, които не са изплатени към 31 декември на текущата година и респективно в намаление с размера на начислените през предходната година, но изплатени през текущата суми, представляващи доходи на местни физически лица. Прието е, че счетоводния финансов резултат за 2017г. правилно е преобразуван в посока увеличение, на основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО със сума представляваща начислените за текущата година, но неизплатени до 31.12.2017г. наеми и ренти на физически лица за земеделска земя, както и в посока намаление с размера на начислените през 2016г. наеми и ренти на физически лица които са платени през 2017г. същото е прието и за 2018г. Установено било още, че за 2017г. РЛ е отчело в по-вече приходи от финансирания, в сравнение с реално получените суми от ДФ Земеделие в размер на 2 650.28лв. С тази сума е извършено намаление на счетоводния финансов резултат за 2017г. За 2018г. е установено отчетено по-малко приходи от финансирания в сравнение с реално полученото и счетоводния финансов резултат на дружеството е преобразуван в увеличение с установената разлика. Възприемайки изцяло доводите и съображенията изложени в РА, решаващия съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. По отношение наведения довод за нищожност е приел, че е неоснователен. Според АС Плевен в конкретния случай се касае за едно ревизионно производство, макар че са проведени две ревизии, поради което и възлагането на предходната ревизия не влияе върху валидността на оспорения РА издаден при повторната такава. Ревизионното производство извършено по реда на чл. 155, ал. 6 вр. ал. 4 от ДОПК издаването на заповед за възлагане на ревизия не поставя начало на ново производство. С тази заповед предвид чл. 113, ал. 3 от ДОПК се определят параметрите на новата ревизия, като промяната на членовете на ревизиращия екип и на ръководителя на ревизията без издаването на акт по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката, не води до нищожност на издадения акт. Решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба на първо място се излагат доводи за нищожност на издадения РА, свързани с компетентността на С. Цветкова главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Обжалваният РА е издаден след проведена повторна ревизия в изпълнение на Решение 93/11.06.2020г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, с което е отменен първоначалният РА за спорните данъчни периоди. Повторната ревизия е възложена със ЗВР Р 04000420003638-020-001/19.06.2020г. издадена от Началник - сектор "Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново, а РА е издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, РА се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Константна в тази връзка е практиката на ВАС, че при проведена повторна ревизия, след отмяна на предходно издаден РА, не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваната и висяща ревизия. Това е така, защото първият РА е отменен от горестоящия административен орган, като преписката е върната в тази й част на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията за издаване на нов ревизионен акт. Съгласно чл. 155, ал. 6 ДОПК производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта, от което следва, че се възстановява висящността на ревизионното производство по отношение на същия данъчен субект и за посочените данъчни периоди. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново производство, а създава определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна, като допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. В тази връзка правилни са изводите на съда, че промяната на членовете на ревизиращия екип и на ръководителя на ревизията без издаване на акт по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване на преписката, не води до недействителност на издадения от тях акт т.е. издадения повторен РА не страда от най-съществения порок нищожност. Оспорения ревизионен акт е издаден в производство протекло по реда на чл. 122 от ДОПК т.е. ревизия при особени случаи, като в конкретния случай са приети наличие на обстоятелства по т. 2 налице са данни за укрити приходи или доходи. В тази връзка както ревизиращия орган, така и решаващия съд са посочили, че неотчетените приходи от производство и продажба на селскостопанска продукция през 2017г. и 2018г. водят до определяне на допълнителни задължения по ЗКПО и по ЗДДС с оглед установеното, че РЛ е декларирало по-ниски добиви от други земеделски производители в същия регион и по ниски такива от средните добиви за региона. Както правилно е посочено обаче в касационната жалба данни за укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция през ревизираните периоди не са установени и доказани по надлежния ред от страна на ревизиращия орган. Основанието по чл. 122, ал.1,т.2 ДОПК е основавано единствено и само на разликата в средните добиви от декар. Установената разлика между количеството на декларирания от лицето добив от декар със средните добиви от декар в района на землището на с. Николаево, без обаче наличие на конкретни данни, че РЛ е извършвало продажби през съответните периоди или е получило доход в пари или в натура от произведената селскостопанска продукция, сама по себе си не представлява данни за укрити приходи /в тази връзка решение 8171/03.06.2019г., постановено по адм. дело 2281/2019г. на ВАС/. В оспорения РА липсват конкретни данни за реализирани приходи от страна на РЛ няма данни кога е добита продукцията за която се твърди, че е реализирана без съответното отразяване, къде е съхранявана до нейната реализация, лицата на които тази продукция евентуално е продадена и по какъв начин е предадена на купувачите и др. подобни. Ревизираното дружество не оспорва факта, че през процесните периоди е произвеждал селскостопанска продукция. В хода на ревизията то е представило счетоводни справки на сметка 303 Продукция и сметка 7012 Приходи от продажба на необработена продукция за 2017г. и 2018г., протоколи за произведена продукция, копия на издадени фактури за продажби и копия на договори за продажби. В писмени обяснения управителя е посочил, че дружеството за 2017г. и 2018г. за съхраняване на добитата продукция е ползвал притежавана от него складова база в стопански двор на с. Николаево, като дружеството не разполага със собствен кантар за измерване на входящи и изходящи количества продукция, като е ползвало кантари на клиентите. Прибирането на реколтата е извършвано изцяло с техника на дружеството, а извързването на продадената продукция се извършвало с превоз на купувача. Тези факти не са оспорени от ревизиращине органи. Последните са извършили насрещни проверки на пет дружества от региона и с оглед установените от тях добиви на земеделска продукция са приели, че РЛ е добило по-големи количества продукция, която е била реализирана, а счетоводно е отразила по-малки добиви с цел укриване на приходи. Тези обстоятелства обаче не са доказани по несъмнен начин от страна на данъчния орган е почиват единствено на предположения. Установяването на занижени добиви от страна на РЛ не води автоматично до извод, че то всъщност е осъществило по-голям добив, без да го декларира, с цел реализиране на доход, който също не декларира, за да се отклони от данъчно облагане. Данъчния орган изцяло базира своите констатации за да обоснове наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК на използвани от него аналози добиви на пет търговеца, стопанисвали земи в землището на с. Николаево. Видно обаче от доказателствата по делото е, че никое от тези дружества не е представило доказателства за данни за добивите му изцяло от землището на с. Николаево. Тези дружества са представили на ревизиращия орган обобщени данни за добивите си от всички землища от които са добивали продукция, а не само от землището на с. Николаево. Видно от заключението на комплексната експертиза е, че всяко едно от дружествата ползвани като аналог водят само аналитично счетоводство по видове отглеждани култури, не и по землища, като липсва при тях счетоводно отразяване на произведена среден добив продукция само от землището на с. Николаево. При това положение не е ясно по какъв начин ревизиращия орган е достигнал до извод, че дружеството-жалбоподател е произвело по-малко количество продукция от тази добивана в средни размери за съответното землище. Правилно е становището в касационната жалба, че изводите на в.л. агроном, че е без значение в кое землище се отглеждат културите, тъй като добивите от тези землища са аналогични, тъй като в.л. не е извършило анализ на данните за произведена продукция на отделните землища в региона на съответната ОД на ДФ Земеделие. Настоящата касационна инстанция приема, че не всяко отклонение на реализирани добиви от даден земеделски производител във връзка с добити средни такива за региона, води до отклонение от данъчно облагане с цел реализиране на укрити доходи респек. приходи. Ревизиращия орган за да издаде РА по производство проведено по реда на чл. 122 от ДОПК следва да установи по безспорен начин както, че е налице произведено такова количество земеделска продукция по видове за съответния регион, което да отговаря поне на средните добиви за региона, но е осчетоводено в по-малко с цел продажбата на придобитото в по-вече количество да не се отчете по съответния ред, а от там и да се укрият доходи върху които да не се платят съответните данъци. В конкретния случай данъчния орган не е доказал тези обстоятелства а изцяло е базирал своите констатации на предположения и догадки. Приходните органи са се задоволи само с извършване на сравнение на добивите на РЛ за процесните периоди с тези на други земеделски производители в региона, не и в съответното землище, като не са подложили на анализ никакви други факти и обстоятелства имащи значение за разкриване на точните факти относно добитото количество земеделска продукция от РЛ за 2017г. и 2018г. Следва да се посочи, че по отношение начислените допълнителни задължения по ДДС са свързани с реалното получаване на добитата продукция от купувачи, като този факт остана също недоказан. Липсата на данни за извършени реално доставки от РЛ към негови контрагенти, както и наличие на плащания към него, то липсва за РЛ задължение да декларира приход, който не съществува. Задълженията по ЗДДС, видно от РА, са установени за конкретни данъчни периоди декември 2017г. и декември 2018г., като липсват обаче данни, както е не са твърди подобно нещо в акта, сделки със земеделска продукция на РЛ да са се осъществили през тези данъчни периоди. При тези доказателства неправилно органите по приходите и съдът са приели, че са налице данни за укрити приходи от продажба на селскостопанска продукция по смисъла на чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК, поради което незаконосъобразно е формирана и потвърдена данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за укрити доходи от произведена земеделска продукция и са начислени допълнително корпоративен данък за 2017г. и 2018г. и ДДС за декември 2017г. и 2018г. По отношение допълнително определени задължения за корпоративен данък поради непризнато намаление на счетоводния финансов резултат за 2017г. и 2018г. с размера на данъчните амортизации за биологични активи и за сграда в гр. Плевен; относно начислени и изплатени доходи на физически лица за наеми и рента на земеделска земя за 2017г. и 2018г. и относно установени приходи от финансирания за същите периоди, макар и в касационната жалба да не се съдържат конкретни доводи за неправилност на съдебното решение респек. на РА, с оглед, че се оспорва цялото следва касационната инстанция да се произнесе и по него. Както се посочи по-горе ревизионното производство е протекло о реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като при действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред е в тежест на администрацията. В конкретния случай обаче допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2017г. и 2018г., посочени по-горе не са обвързани с нито едно от обстоятелствата посочени в чл. 122, ал. 1 т. 1-т. 8 от ДОПК. Както в РД, така и в РА, а и в решението на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново не е ясно и несъмнено конкретизирано коя от хипотезите по посочената разпоредба се твърди от органите по приходите, че е налице в случая за да се обложи РЛ с допълнителни задължения по ЗКПО свързани с осчетоводени от него данъчни амортизации, начислени наеми и ренти и/или начислени приходи от финансирания. Касационната инстанция приема дори, че липсват въобще изложени твърдения и съображения за обосноваване наличието конкретно обстоятелство визирано в чл. 122, ал. 1 от ДОПК. При това положение данъчният орган не е изпълнил изискването да установи и докаже основанията за извършване на ревизия при особени случаи на "Нико М ЕООД по отношение посоченото по-горе допълнително начислен корпоративен данък за 2017г. и 2018г. С аргументи от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, доколкото наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са подкрепени от събраните доказателства, тежестта на доказване на фактическите констатации по РА е за органите по приходите. Без доказване на основанията по посочените разпоредби, липсва и такова за прилагане на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Необосновани на доказателствата по делото са обратните изводите на първоинстанционния съд, направени въз основа на приобщените в ревизионното производство доказателства, поради което неправилно с решението е признато осъществяването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, на които е направено позоваване в РА. Предвид това и непроведеното пълно доказване на фактическите констатации по РА, се налага извод, че не е налице обект на облагане с корпоративен данък относно и осчетоводени от него данъчни амортизации, начислени наеми и ренти и/или начислени приходи от финансирания. По горните съображения изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА не се споделя от настоящия съдебен състав. По тази причина обжалваното съдебно решението следва да се отмени като неправилно изцяло, вкл. в частта за разноските, поради допуснато нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени спорният РА. С оглед изхода на спора, направеното искане от касационния жалбоподател и ангажираните доказателства, нему се следва присъждането на разноските, сторени за заплащане на държавните такси за съдебните производства пред първоинстанционния съд и пред Върховния административен съд, за внесения депозит за ССЕ и за платените адвокатски възнаграждения в двете съдебни инстанции, както следва: за държавна такса за производството пред АС Велико Търново 50.00лв.; за държавна такса за касационното производство 785.67лв.; за депозит за изготвяне на експертизи 1 000лв.; за платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство 3 500лв. и за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство 3 000лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение