Решение № 11662 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2020 г.

Решение № 11662 от 16.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив против решение № 21 от 7.01.2020 г., постановено по адм. д. № 3920/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Изет от [населено място], чрез адвокат Божинов - АК-Пловдив, в отговор от 19.05.2020 г., моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 21 от 7.01.2020 г., постановено по адм. д. № 3920/2018 г., съставът на Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив и разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-745 от 19.10.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив. Съдът е изпратил административната преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молбата на М. Изет, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба. Но същото е неправилно по следните съображения: От данните по делото се установява, че М. Изет е подала заявление вх. № 2113-15-3551 от 24.07.2018 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б КСО, към който момент тя е на [възраст]. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 КСО изисква за придобиване на право на пенсия лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд. С разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-745 от 19.10.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив на жалбоподателката по първоинстанционното дело е признат 5 години, 3 месеца и 11 дни осигурителен стаж от втора категория труд за периода от 20.09.1994 г. до 31.12.1999 г., придобит във "Флавия" АД гр. Пловдив, на длъжността "саяджия" и осигурителен стаж от трета категория труд 28 години, 11 месеца и 2 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд при условията на чл. 104 КСО в размер на 35 години, 6 месеца и 8 дни. Цитираният административен орган е приел, че лицето няма право на пенсия при преференциалните условия чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като няма 15 години от втора категория труд и е отказал отпускане на пенсия. По жалба на М. Изет, с решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ–Пловдив, цитираното разпореждане е потвърдено. Висшестоящият административен орган е преценил, че от 14.09.1981 г. до 1.03.1985 г. кандидатстващата за пенсия е била на длъжност "работничка", а от 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г. - на длъжност "саяджия", като и в двата периода трудът е полаган в ОЗ "Петър Ченгелов" гр. Пловдив, без наличие на данни за работа с лепила на база органични разтворители. Последното е прието и за периодите от 2.12.1991 г. до 31.12.1992 г. (1 година и 29 дни) и от 25.01.1993 г. до 12.09.1994 г. (1 година, 7 месеца и 16 дни), в които Изет е работила във "Валина" АД на длъжности съответно "машинист-машина с предв. монтаж" и "шиене на детайли с предварителен монтаж". За да отмени оспореното решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2140-15-745 от 19.10.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив, въз основа на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че производството на обувки е основано на конвейерен принцип, а именно, състои се от малки манипулации - разкрояване на всички заготовки, последователен монтаж върху калъп на стелки, постелъчен материал от различни материи, лицева част, предварително разкроена и съшита задна част - фортове, ходила и токове, които в много случаи се шприцоват и вулканизират от термокаучук или вулканизираща каучукова смес. При монтирането на заготовките върху калъпа, така и при лепените подметки, се използват лепила на база полихлоропренов каучук в букет от разтворители (толуол, етилацетат, ацетон, бензин), които влияят на здравето и в някаква степен намаляват продължителността на живота, поради което законодателят е предвидил по-ранно пенсиониране. М. Изет, като работник в обувната промишленост, през целия си стаж е полагала труд от втора категория. Описаните в трудовата книжка длъжности в периодите 1991 г. - 1995 г., "машинист-машина с предв. монтаж" и "шиене на детайли с предварителен монтаж" всъщност са саяджия. В съдебния акт се съдържат изводи за незаконосъобразност на решение № 2153-15-266 от 11.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, тъй като при издаването му не са направени каквито и да е опити да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, а вместо това, за спорните периоди е приета трета категория труд. По отношение на проведеното административното производство са констатирани нарушения на чл. 35, чл. 36 и на чл. 9, ал. 2 АПК, поради което след отмяната на актовете на ТП на НОИ - Пловдив, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката е върната на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пловдив за ново произнасяне. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че чл. 31б (нов - ДВ, бр. 49 от 1990 г., в сила от 30.06.1990 г.) от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране обхваща в записа си работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли. Следователно разпоредбата изисква лицето пряко да е работило с лепила на база органични разтворители, т. е. трудовата му функция да изисква непосредствена работа тези лепила, а не да бъде изпълнявана в помещение, в което други работят с лепила с органични разтворители. Изрично са изброени и длъжностите. По делото не е установено нещо различно от приетото от органите на НОИ относно длъжностите, на които е Изет е полагала труд през спорните периоди в обувната промишленост, а именно от 14.09.1981 г. до 1.03.1985 г. кандидатстващата за пенсия е била на длъжност "работничка", а от 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г. - на длъжност "саяджия", от 2.12.1991 г. до 31.12.1992 г. и 25.01.1993 г. до 12.09.1994 г. на длъжности съответно "машинист-машина с предв. монтаж" и "шиене на детайли с предварителен монтаж". В тази връзка при повторното разглеждане на преписката няма какво друго да бъде установено относно заеманите длъжности. За периода от 14.09.1981 г. до 1.03.1985 г. на длъжност "работничка" е установено от уведомително писмо изх. № 2113-15-355#8 от 17.08.2018 г. на началник отдел "ООА", че Изет е работила в Цех ІV/7, верига шивалня. Ако тя е била на длъжност "саяджия", то работодателят би отразил този факт в трудовата й книжка, както е сторил това за периода от 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г. Относно първият посочен в този абзац период е налице запис в трудовата книжка и в заповед № 3000 от 14.09.1981 г. за назначаването й на длъжност "работник" към цех ІV, 7 шивалня. От тези данни не се установява жалбоподателката да е работила с лепила на база органични разтворители и да е заемала друга длъжност. Освен изложеното следва да бъде съобразено също така, че при признат 5 години, 3 месеца и 11 дни осигурителен стаж от втора категория труд, ако бъдат признати също така периодите от 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г. - като "саяджия", от 2.12.1991 г. до 31.12.1992 г. (1 година и 29 дни) и от 25.01.1993 г. до 12.09.1994 г. (1 г., 7 м и 16 дни), последните два въз основа на експертизата, на длъжности съответно "машинист-машина с предв. монтаж" и "шиене на детайли с предварителен монтаж", отново не се събират изискуемите минимум 15 години осигурителен стаж от втора категория. Последното обстоятелство, което не е преценено от съда, само по себе си води до отхвърляне на жалбата, дори и при изследване на категорията на труда при най-благоприятните за лицето условия. Но в тази връзка следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 31б от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране е нова, обн. в ДВ, бр. 49 от 1990 г. и е в сила от 30.06.1990 г. Следователно периодите от 14.09.1981 г. до 1.03.1985 г. и 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г. са относими към труд, който макар и полаган в обувен завод, през тези периоди не е нормативно регламентиран като такъв от втора категория. Разпоредбата на 31б ПКТП е материалноправна. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите дотогава разпоредби, в случая Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно нормите, действали към момента на съществуването на трудовото, съответно осигурителното правоотношение. В този смисъл е решение № 6800 от 05.06.2020 г. по адм. д. № 8048/2019 г. на VІ отделение на ВАС. В полза на ответницата не се обсъжда темата за отсъствието на 31б ПКТП в последната редакция на ПКТП към 31.12.1999 г. Посочената нормативна уредба самостоятелно води до отпадане на периодите от 14.09.1981 г. до 1.03.1985 г. и от 1.03.1985 г. до 16.08.1989 г., като такива положени при условията на втора категория труд и регламентира намаляването им със седем години, 11 месеца и 2 дни. При установяване на нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в нормите на чл. 35, чл. 36 и на чл. 9, ал. 2 АПК, съдът не е съобразил специалната нормативна уредба на пенсионното производство, а именно чл. 1, ал. 1, чл. 2 и чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НПОС. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка чл. 171, ал. 2 АПК в тежест на жалбоподателката е било да установи, че през процесните периоди е полагала труд от втора категория, с която доказателствена тежест тя не се е справила. Посоченото от процесуалния й представител вещо лице е инженер-химик, т. е. може да даде заключение относно състава на лепилата, с които се е работило, а не по въпроси, свързани с анализ на заеманите от жалбоподателката длъжности, тяхното място в производствената структура на предприятията ОЗ "Петър Ченгелов" гр. Пловдив (впоследствие "Флавия" АД) и на "Валина" АД, щатни разписания, функционални задължения и др. Екпертът е направил изводи само въз основа на своите наблюдения от миналото в бившия обувен завод "Васил Мулетаров" гр. Пещера, които е обобщил и за заводите, в които е работила жалбоподателката, без да посети последните или да прегледа свързана с дейността им документация. По тези причини и с оглед на съдържанието на експертизата, тя не може да се възприеме като доказателствено средство, което е надеждно относно категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен трудът, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт. В случая разпоредбата е правилно приложена от административния орган. За Изет не са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. Последните следва да бъдат безспорно доказани от лицето, което претендира да се пенсионира при предвидените в цитираната норма преференциални условия. Предвид изложените съображения се приема, че съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго - по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена. При този правен резултат и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Териториално поделение на НОИ – Пловдив следва да бъде присъдена сумата 300 лв., представляваща сбор от 200 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Поради липса на предпоставките на чл. 143, ал. 1 АПК разноски в полза на ответницата не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,