Решение № 12972 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5609/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение 53 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело 1252/2023 г. от Административен съд София област. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, подадена чрез процесуален представител юриск. Захариева. С нея съдебното решение се обжалва в частта, с която е отменено решение 23/312/02633/3/01/04/03, изх. 01-6500/811#28 от 19.05.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта в която е определена на ЕТ "Вила Терма - В. К." дължима лихва в размер на 42 816,02 лева. С тази касационна жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че когато решението за определяне на финансова корекция се издава след съответното плащане, то след изтичане на 14-дневния срок за доброволно плащане, корекцията се извършва от следващо плащане по проекта, заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл.61, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Иска се отмяната му в оспорената част и произнасяне по същество, при което оспорването срещу процесния акт да бъде отхвърлено изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е подадена от ЕТ "Вила Терма - В. К.", приподписана от адв. Станков, срещу решение 53 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело 1252/2023 г. от АССО в частта, с която е отхвърлена жалбата на този касатор срещу решение 23/312/02633/3/01/04/03, изх. 01-6500/811#28 от 19.05.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил всички релевантни обстоятелства по делото и е приложил неправилно т.18 и т.30 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. (Правилата). Счита, че в нито една хипотеза от Правилата не е предвидена финансова корекцияя от 100% при неизпълнение на показатели в срок над една година, както е приел съдът. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на ЕТ "Вила Терма - В. К." против решение 23/312/02633/3/01/04/03, изх. 01-6500/811#28 от 19.05.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което се определя на едноличния търговец финансова корекция в размер на 262542.33 лв. и лихва за периода 29.05.2019 г. до 07.01.2021 година в размер на 42816,02 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на ЕТ "Вила Терма - В. К." против цитираното решение за налагане на финансова корекция, в частта в която е определна на едноличния търговец финансова корекция в размер на 262542.33 лв. и е отменил оспорения акт в частта му, с която е определена лихва в размер на 42816,02 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че частично материалнозаконосъобразен. С оглед влязлото в сила решение 6902 от 08.06.2021 г., постановено по адм. дело 4907/2021 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение 879/20.08.2020 г. по адм. дело 928/2019 г. на АССО, което се ползва със сила на присъдено нещо, съдът е приел като безспорен фактът, че ЕТ "Вила Терма - В. К." не е изпълнил договор 23/312/02633/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФЗ, чийто предмет на инвестицията е реализирането на проект изграждане на къща за гости със стаи за настаняване в [населено място], след като за две пълни финансови години - за 2016 и 2017 г. не са достигнати заложените стойности на приходите от продажби по така одобрения бизнес план. За финансовата 2016 г. в бизнес плана са били заложени приходи от нощувки в размер на 67680 лв., а са представени доказателства за реализирани общо 2400 лв., което представлява 3.55% изпълнение. За 2017 г. по бизнес план са заложени приходи в размер на 71440 лв., а са доказани само 5350 лв., или 7.49% изпълнение. Установен е процент на общо изпълнение на бизнес плана в размер на 5.57 % от заложените приходи, изчислено средно аритметично за двете проверявани години. Приел е за установено, че това неизпълнение осъществява състава на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., съгласно която в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Именно във връзка с изложеното и с оглед дадените указания с Решение 10114 от 25.10.2023 год. по адм. дело 5119/2023 год. по описа на ВАС, АССО е мотивирал извод, че предмет на производството е единствено въпросът дали правилно и законосъобразно е определен размерът на наложената финансова корекция. В случая според съда същата е определена правилно от административния орган на основание т. 30 предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. (Правилата), когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и неизпълнението е продължило две финансови години (2016 г. и 2017 г.), подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер на 100% от изплатената финансова помощ по договора. Незаконосъобразно се явява според първоинстанционни съд оспореното решение за налагане на финансова корекция в частта в която на едноличния търговец е определена и начислена като дължима сумата от 42 816,02 лева представляваща лихва за периода 29.05.2019 г. до 07.01.2021 година. Съдът се е мотивирал, че актът с който се определя сумата подлежаща на възстановяване е именно решението, предмет на настоящото оспорване, издадено на 19.05.2022г., поради което за посочения период липсва изискуемо вземане и не са налице основания за определяне на лихва, поради липса на забава от страна на търговеца. По изложените съображения АССО е постановил оспореното пред касационната инстанция решение. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е възраженията и относимата правна уредба. При постановяването на решението е спазил материалния закон. По делото няма спор, че с решение 6902 от 08.06.2021 г., постановено по адм. дело 4907/2021 г. на Върховния административен съд е потвърдено решение 879/20.08.2020 г. по адм. дело 928/2019 г. на АССО. Именно във връзка с влязлото в сила съдебно решение съдът правилно е приел, че ЕТ "Вила Терма - В. К." не е изпълнил договор 23/312/02633/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР, както и че е установен процент на общо изпълнение на бизнес плана в размер на 5,57 % от заложените приходи, изчислено средно аритметично за двете проверявани години (2016 г. 2017 г.). Неизпълнението осъществява състава на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. и правилно съдът е определил предмета на спора само до определения размер на финансовата корекция. Не се споделя твърдението в касационната жалба на ЕТ Вила Терма - В. К., че в случая административния орган не може да се основава само на влязлото в сила решение на съда, а е следвало да вземе предвид фактите по изпълнение на договора за следващ период. Силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира върху всички, в това число и съдебните състави по настоящото производство, поради което спора не може да бъде пререшаван в частта, касаеща установяване наличието на допуснато неизпълнение на договора за финансиране по съответната програма. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно ал. 2, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. С оглед преценката за продължителност правилно органът е отнесъл неизпълнението към регламентацията в т. 30 предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. Ето защо при определянето на размера на финансовата корекция не е допуснато нарушение, а твърденията на касатора ЕТ Вила Терма - В. К. в обратна насока не се споделят. Неоснователни са и твърденията на изпълнителният директор на ДФЗ, досежно изводите на съда, че в случая не са налице основания за определяне на лихва. Правилно съдът е приел, че не може да се определя лихва за периода 29.05.2019 г. до 07.01.2021 година, тъй като актът с който се определя лихва е издаден на 19.05.2022г. и липсва забава, поради неналичието през този период на изискуемо вземане. Правилен е и изводът на АССО, че претендирането на лихва следва да се осъществи по друг ред, съгласно чл.75 от ДОПК и не следва да бъде част от производството за налагане на финансова корекция. По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд София - област, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски по делото не следва да се присъждат. Същите следва да бъдат понесени от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,