Решение № 11885 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8618/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез пълномощника юрисконсулт С. Гачев срещу Решение 4856 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело 206/2025г. по описа на Административен съд/АС/ Бургас. С оспореното пред настоящия касационен съд решение по жалба на "Инвестстрой" ЕООД е отменена Заповед 03-РД/6135 от 25.11.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г. на кандидата Инвестстрой ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Инвестстрой ЕООД заявление за подпомагане. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Инвестстрой" ЕООД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е искане от процесуалният представител Гачев становище на 06.10.2025 г., с което поддържа подадената касационна жалба, излага съображения по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В зависимост от изхода на делото се прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Инвестстрой" ЕООД, представляван от управителя Ц. Ватовска в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. Моли административният орган да бъде задължен да се произнесе по заявлението на жалбоподателя в 1-месечен срок от връщане на преписката. Подробни съображения са изложени в писмена защита, постъпила на 27.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореният пред съда административен акт е издаден след отмяна по съдебен ред на предходна Заповед 03- РД/3716 от 17.09.2018 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г. на кандидата Инвестстрой ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС. Същата е била оспорена по съдебен ред и с Решение 228/13.02.2019 г., постановено по адм. дело 2856/18 г. по описа на АС Бургас, оставено в сила с Решение 17652/23.12.2019 г. по адм. дело 4815/2019 г. по описа на ВАС, заповедта е била отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че в резултат на проведеното административно производство е била издадена Заповед 03-РД/6135 от 25.11.2024 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г. на кандидата Инвестстрой ЕООД на стойност 370 800.00 лева без ДДС. Заповедта е издадена на основание чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 41д, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., действаща в редакцията към ДВ бр. 69 от 02.09.2016 г. /Наредбата/. В мотивите на заповедта е посочено, че след отправени изрични указания към дружеството за представяне на документи, удостоверяващи факти от значение за административното производство, същото не е представило удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на кандидата, с оглед на което и на основание чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП и чл. 41д, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 20/ 27.10.2015 г./Наредбата/ е бил поставен процесният отказ. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорената Заповед 03-РД/6135/25.11.2024 г. е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона - отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Според първоинстанционния съд от изложените в заповедта мотиви не става ясно защо административният орган е преценил, че липсата на задължения към общината по седалище на дружество следва да бъде удостоверена с нарочно издадено удостоверение, след като разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 20 предвижда, че липсата на обстоятелствата по ал. 1 и 2 се доказва с декларация към момента на кандидатстване съгласно приложение 2а, каквато в настоящия случай е представена многократно от управителя на дружеството. От друга страна съдът е посочил, че при издаване на оспорената заповед административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 41д, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., действаща в редакцията към ДВ бр. 69 от 02.09.2016 г. В посочената редакция обаче разпоредбата на чл. 8, ал. 2 предвижда, че Изискванията по ал. 1, т. 4 не се прилагат за кандидати еднолични търговци, а т. 3 изобщо не съществува. Разпоредбата на чл. 41д, ал. 1, т. 7 също е приета едва с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. При така установеното съдът е направил извод, че фактическите основания, изложени от органа не кореспондират с правните такива. Посочил е, че административния орган не е мотивирал акта така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и правилността на властническото волеизявление. От друга страна като не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по чл.146, т. 2 и т. 3 от АПК. При така изложените съображения АС-Бургас е отменил заповедта и е върнал преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне по подаденото от Инвестстрой ЕООД заявление за подпомагане с ИД 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото. Направил е обстоен анализ на относимите материалноправни разпоредби и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 41д, ал. 1, т. 7 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г./ процедурата по проектното предложение се прекратява или проектното предложение получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на установяване на обстоятелствата, посочени в чл. 8, ал. 1 и/или 2, както и непредставяне на някой от документите в срока по чл. 41б, ал. 2. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 20 от 27.10.2015 г. предвижда, че не се предоставя финансова помощ на кандидати/бенефициенти, които имат задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и/или към община по седалище на кандидата за данъци и/или задължителни вноски за социалното осигуряване, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията; видът и размерът на задълженията следва да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. В ал. 3 на разпоредбата сочи, че липсата на обстоятелствата по ал. 1 и 2 се доказва с декларация към момента на кандидатстване съгласно приложение 2а. От анализа на цитираните разпоредби следва, че финансова помощ не се предоставя на кандидати, които имат задължения към държавата и/или към община по седалище на кандидата за данъци и/или задължителни вноски за социалното осигуряване, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията. На следващо място видът и размерът на задълженията следва да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. В случая обстоятелството, че не е представено удостоверение за липса на задължения неправилно е прието от органа като основание за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Административният орган не е изяснил в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, като не са посочени и конкретни фактически установявания от които да е видно, че дружеството има има задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата и/или към община по седалище на кандидата за данъци и/или задължителни вноски за социалното осигуряване, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията; видът и размерът на задълженията следва да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган/чл.8, ал.2, т.3 от Наредба 20/27.010.2015 г./. С представената в хода на административното производство за четвърти пореден път декларация дружеството-заявител е приложило Протокол от 16.08.2021 г. на Национална агенция по приходите, ТД -Бургас, в който е посочено, че във връзка с образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания в ТД на НАП- Бургас е поет ангажимент от лицето за погасяване на публичните задължения в рамките на 8 месеца на равни месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл.41д, т.7 от Наредба 20/27.10.2015 г. процедурата по проектното предложение се прекратява или проектното предложение получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на : установяване на обстоятелствата,посочени в чл.8, ал.1 и/или 2, както и непредставяне на някой от документите в срока по чл.41б, ал.2. Не е доказано по делото от административния орган дружеството да има задължения по смисъла на чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата, които да са установени по вид и размер с влязъл в сила акт на компетентен орган.От друга страна- съгласно чл.41б, ал.2 от Наредбата преди сключване на договора за предоставяне на финансова помощ РА изисква от кандидатите, чиито проектни предложения са включени в списъка по чл. 41, ал. 14, т. 1, а в случаите на остатъчен финансов ресурс и/или увеличаване на бюджета по обявената процедура за подбор по ал. 2 и от списъка по чл. 41, ал. 14, т. 2, в 10 -дневен срок от уведомяването да представят декларацията по чл. 8, ал. 3. Както беше посочено по-горе кандидатът е представил многократно в хода на административното производство такава декларация. При липсата на конкретни доказателства, които да обосноват в достатъчна степен наличието на фактическите основания за издаване на процесната заповед, АС-Бургас правилно е приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до материална незаконосъобразност на заповедта. С оглед изложеното обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В отговора на касационната жалба ответната страна в производството "Инвестстрой" ЕООД е направила искане с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК да бъде определен срок за произнасяне на административния орган. При служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция установи, че първоинстанционният съд след като е отменил оспорената заповед и е изпратил преписка на административния орган, за произнасяне по заявлението за подпомагане на "Инвестстрой" ЕООД не е определил срок за произнасяне. На основание чл.41г, ал.2 от Наредба 20/27.10.2015 г. касационната инстанция следва да определи на административния орган Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие 10-дневен срок за произнасяне по заявлението на "Инвестстрой" ЕООД за подпомагане с ИД на проекта: 02/04/2/0/00298 от 17.12.2015 г., считано от получаване на преписката Претенцията на ответната страна "Инвестстрой" ЕООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователна, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение