Решение № 15700 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2010 г.

Решение № 15700 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10794/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител срещу решение № 10023 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 16400/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Милица Милетиева Орешарска, чрез пълномощника си е представила писмен отговор, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № ЛС-03-1082 от 20.11.2009 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Милица Милетиева Орешарска. Съдът е приел от фактическа страна, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 и чл. 108 от Закона за държавния служител във вр. § 6, ал. 1 от ПР на Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, служебното правоотношение на жалбоподателката (сега ответник по касация), заемала длъжността "младши експерт" в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, е било прекратено, считано от 9.11.2009 г. По силата на § 6, ал. 1 от ЗИДЗСРС, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е закрито, като съгласно ал. 3 на § 3 служебните и трудови правоотношения от неговата администрация се прекратяват от министъра на правосъдието. Законът е публикуван в ДВ, бр. 88 от 6.11.2009 г. Съдът е обсъдил правилата относно броенето на срока по чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р България и е посочил, че съобразно чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се включва в същия. При тези обстоятелства съдът е приел, че нормативният акт е влязъл в сила на 10.11.2009 г., следователно закриването на администрацията, в която е работила Орешарска е обективен факт към тази дата. С процесния акт правоотношението е прекратено считано от 9.11.2009 г., т. е. преди релевантните норми да са породили правното си действие, предвид липсата на изрична законова разпоредба, с която да им се придава обратно действие. С оглед изложените мотиви, съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби. Сочи, че към датата на издаване на обжалвания административен акт - 20.11.2009 г., ЗИДЗСРС вече е влязъл в сила и следователно към този момент правните и фактически основания, визирани в него са били налице. Позовава се също на момента на връчване на административния акт на адресата като релевантен за преценката за законосъобразността му, тъй като по силата на законодателната промяна тогава администрацията, в която е била назначена на държавна служба вече е била закрита. В тази връзка прави довод, че съдът е следвало да обяви за частично нищожна заповедта, като я измени в частта й относно датата на прекратяване на служебното правоотношение и приеме за меродавна тази на издаването й - 20.11.2009 г. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът, въз основа на точен анализ на фактическите обстоятелства, установени по делото и правилно приложение на материалния закон, е достигнал до правно обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената с първоначалната жалба уволнителна заповед. По делото не е било спорно, че съгласно § 6, ал. 1 от ПР на ЗИДЗСРС Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства се закрива. Законът не е породил правно действие към датата на прекратяване на служебното правоотношение на ответницата по касация, в качеството й на служител в закритата администрация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията повелява, че законите и другите нормативни актове "влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок". Съдът, при решаването на спора, правилно се е позовал на чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗНА. Според правилата, визирани в чл. 41 от ЗНА, обнародването се смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на Държавен вестник или на "Официален вестник" на Европейския съюз - в случаите по чл. 37, ал. 2. Като ден на издаване на Държавен вестник се сочи денят, в който неговото разпространяване може да започне (ал. 2). Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок (ал. 3), като срокът изтича в 24.00 часа на последния ден (ал. 4). Дадената законова регламентация правилно е тълкувана от решаващия съд и направеният извод, че законът е влязъл в сила 10.11.2009 г. е в съответствие с принципа по чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ. При това положение, на първо място съдът правилно е счел, че меродавна за преценката дали законовите правила са породили правно действие е датата, считано от която се прекратява служебното правоотношение и на следващо - че към този момент не са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед. Неоснователни са доводите относно релевантността на датата на издаване на уволнителната заповед и тази на връчването й на служителката. Закриването на администрацията следва да е факт към момента, в който служебното правоотношение се счита прекратено, а не при издаването на акта, както и при уведомяването на служителя за същия. Неоснователно е и възражението за частична нищожност на акта, доколкото аргументите в тази насока не намират опора във фактите по делото и нормативната уредба, като следва да се посочи, че при констатирането на порок на акта (водещ до нищожност или унищожаемост) съдът не разполага с правомощието да измени волеизявлението на административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,