Решение № 2225 от 1.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Попов от гр. Кърджали против решение 140/17.05.2022 г. по адм. дело 64/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Кърджали е отхвърлил жалбата на Д. Попов срещу Решение 2153-08-82/10.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е била отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане 08220525108/01.01.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ Кърджали. Съдът е развил съображения в насока, че обжалваното пред него решение е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане 19/прот. 01155/02.12.2005 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали, на Д. Попов е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване пожизнено и считано от 14.10.2004 г., за трайно намалена работоспособност от 50 до 70.99 на сто. Производството е започнало въз основа на подадено заявление от лицето с вх. 15125/03.11.2005 г., отправено до директор на ТП на НОИ Кърджали за отпускане на инвалидна пенсия. Такава пенсия е била отпусната в размер на 225.84 лв. при установен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране от 38 г., 05 м. и 18 дни. Изчислен е бил индивидуален коефициент - 1.951. С разпореждане 13/04.06.2009 г. е било поправено предходното такова в частта, относно зачетения осигурителен стаж до датата на инвалидизиране като вместо установения 38 г. 05 м и 18 дни осигурителен стаж е прието, че същият следва да бъде в размер на 38 г. 07 м. и 14 дни. През следващите години, Д. Попов е представил доказателства за осигурителен стаж, придобит след пенсиониране и така, пенсията му е била изменяна и осъвременявана. С Разпореждане 08220525108/01.01.2022 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Кърджали, на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО, е била преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касационния жалбоподател, считано от 25.12.2021 г. като е определен размер на същата 729.83 лв. В административния акт е описан осигурителният стаж на Д. Попов до датата на пенсионирането му и стажа след това - 43 г. 01 м. и 24 дни. Съгласно чл. 75 от КСО, размерът на пенсията е бил определен 341.17 лв., като въз основа на този размер, последователно са извършени всички преизчислявания и осъвременявания на същата, съобразно пенсионно законодателство, действащо след датата на отпускането й и е достигнат до краен размер от 729.83 лв. считано от 25.12.2021 г. Недоволен от постановения административен акт, Д. Попов е обжалвал пред горестоящия административен орган и директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с Решение 2153-08-82/10.02.2022 г., с което потвърдил оспореното пред него разпореждане като възприел изцяло изчисленията, направени в проверяваното разпореждане. По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като компетентно, обективно и кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1. 35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Текстът на ал. 2 гласи, че преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. След преизчисляването по реда на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО не са приложени преизчисления за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. За 2017 г. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е определен процент по чл. 70, ал. 1 от КСО 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. През 2018 г., освен преизчислението на пенсиите по реда на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. /в редакцията за 2018 г./, е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Според § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 г., с процент по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Това следва и от използвания от законодателя термин, а именно увеличение. По отношение на преизчислението, извършено през 2019 г. също не е направено осъвременяване на пенсията по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите, като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5.7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1.2 %, поради което важат направените по-горе изводи. Доколкото приложимия при преизчисляване на пенсията, считано от 25.01.2021 г. ред е специалният ред по § 7е от ПЗР на КСГ и той предвижда замяна на процентите осигурителен стаж, приложими в предходните години, с процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, той изключва алтернативния ред по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и § 7б, ал. 2 от ПЗР от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното преизчисление през посочените две години, които са спорни по делото, се явява обективно неприложимо при извършеното с разпореждането преизчисление, тъй като последното го поглъща поради определения с § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и такива следва да бъдат присъдени в размер на 100,00 /сто/ лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,