Решение № 75 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2007 г.

Решение № 75 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от О. К. Р., А. К. Р. и Л. В. Р. и тримата от гр. П. против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 20 от 22.03.2007 г., постановено по гр. д. № 1111/2006 г., с което е отменено решение на РС Айтос № 231/13.10.2006 г. по гр. д. № 216/2005 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявения от О. К. Р., Л. В. Р. и А. К. Р. против П. "А", гр. А., П. "К", гр. А. и О. А. иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че поземлен имот № 3* кв. 139 по плана на гр. А., представляващ дворно място с площ от 1232 кв. м., при посочени граници на имота, заедно с построените в него постройки са собственост на наследниците на Т. Р. Т., починал на 20.12.1971 г. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. За ответника по касация О. А. е постъпило писмено становище от Кмета на общината Е. С. В. Поддържа, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. За ответника по касация П. "А", гр. А. жалбата е оспорена с доводи, изложени с писмено възражение от процесуален представител адвокат Д. За ответника П. "К", гр. А. не е изразено становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: Ищецът К. Т. Р., починал в хода на делото и заместен по право от наследниците си по закон - съпруга Л. В. Р., дъщеря А. К. Р. и син О. К. Р. е бил един от наследниците на Т. Р. Т. Последният е бил собственик на дворно място с площ 2230 кв. м в гр. А., образуващо парцели II-2, III, V, VI, VII, VIII, IХ и Х в кв. 31 по плана на гр. А. от 1926 г. при общи граници: ул. "Ц", ул. "О", ул. "Х" и продължението на ул. "С", която днес не съществува (нот. актове № 79/1937 г. и № 112/1942 г.). В имота общият наследодател е бил изградил жилищна сграда, бояджийница, дарак, чепкало и др. Част от този имот - застроена 362 кв. м. и незастроена 1265 кв. м. при граници: север- Т. Р. и Д. В., изток-Ю. М., юг-ул. "С" и запад-ул. "С" е била одържавена по реда на ЗНЧИМП, като е бил съставен АДС № 424/6.05.1950 г. С исковата молба се твърди, че одържавеният имот съществува реално в границите на имот пл. № 3* кв. 139 по сега действащия план на гр. А., представляващ дворно място с площ от 1132 кв. м. със съществуващи в него постройки и попада в хипотезата на реституция на основание чл. 2 ЗВСОНИ. За изясняване идентичността на претендирания с иска за собственост недвижим имот е дадено основно и допълнително заключения на вещо лице-съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице процесният поземлен имот пл. № 387 е частично идентичен с част от притежавания към 1937 г. от общия наследодател имот, като е описана идентичната част (застроената част на поземления имот при граници: север-поземлен имот № V* изток-ул. "Х", запад-поземлен имот № V* кв. 139 (за компл. жил.строителство, юг-бивша улица "С"), както и останалата част (площта от затворения участък на ул. "С" и от дворище № 6, кв. 56 по плана от 1937 г.). Вещото лице е посочило, че с АДС № 424/6.05.1950 г. част от притежавания към 1937 г. недвижим имот е национализирана (сграда масивна, служеща за дараци на ул. "С" със застроена площ от 362 кв. м. и незастроено дворно място 1265 кв. м. с граници: юг-ул. "С", запад-ул. "С"), както и че границите на национализираната част от имота могат да се установят и към настоящия момент. Видно от приложената към заключението на вещото скица № 1 поземлен имот № 3* кв. 139 съдържа площ собственост на наследодателя по плана от 1937 г. - 750 кв. м. (мащабно измерени). Вещото лице е посочило и че постройките, съществували към 24.02.1992 г., са нанесени и на действащия план на гр. А. от 1986 г.; че след национализацията има новоизградени постройки масивна постройка с лице по ул. "Х", пристройка в западната страна на дарака и паянтова сграда на северната регулационна линия, а в периода 1958 г.-1986 г. е построена сграда между сградата на дарака и постройката по ул. "Х". След като е възпроизвел заключението на вещото лице в мотивите на своето решение от правна страна въззивният съд е посочил, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като не е установено от ищците, че процесният имот е идентичен с претендирания и с това единствено съображение е отменил решението на районния съд и е отхвърлил предявения иск. Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към правилността на крайния извод. Процесуални действия за изясняване предмета на спора не са предприети още от първоинстанционния съд. В срока за произнасяне на решението първоинстанционният съд е констатирал, че в исковата молба не е конкретизирана претендираната част от процесния недвижим имот, за която ищцовата страна твърди, че се владее без правно основание от ответника П. "А", гр. А., отменил е хода по същество и е указал на ищците да конкретизират исковата молба. С писмена молба ищците са уточнили, че претендират собствеността върху целия недвижим имот, но сочат друг поземлен имот, различен от този, посочен в петитума на исковата молба по отношение на номерацията на имота, а построените в имота постройки, които също са предмет на ревандикационния иск не са индивидуализирани. Предмет на спора е ревандикационен иск за собственост на недвижим имот на основание реституция по ЗВСОНИ. Задължение на ищците е да посочат точното придобивно основание, по силата на което претендират, че притежават правото на собственост върху имота, като уточнят коя хипотеза на чл. 2 ЗВСОНИ е приложима в конкретния случай и изложат фактически обстоятелства, обосноваващи наличието на посочената хипотеза на закона. На второ място, имотът, предмет на ревандикационния иск следва да бъде индивидуализиран с подробно описание, вкл. и на постройките върху него. Следва да се приложи по делото и отчуждителната преписка, която е създадена по повод постановения АДС № 424/6.05.1950 г. Исковата молба следва да съдържа обстоятелства и относно пасивната легитимация на предявения иск. Процесуално бездействие за изясняване предмета на спора е проявено и от въззивния съд, който като съд по съществото на спора е следвало да констатира пороците на исковата молба и сам да предприеме действия по отстраняването им (т. 4 ТР № 1/2001 г., ОСГК ВКС). Независимо от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК. По делото са събрани доказателства, имащи отношение към твърденията и доводите на страните за притежаваните от тях вещни права, които изобщо не са обсъдени от въззивния съд. Съдът не е дал отговор на съществени въпроси, поставени за решаване по делото, нито е направил необходимите фактически констатации. Отхвърлил е иска поради това, че "не е установено дали процесният недвижим имот е идентичен с претендирания", като е възпроизвел основното заключение на вещото лице, но без да посочи кой е "процесния недвижим имот" и кой - "претендирания". При липса на мотиви във въззивното решение развитите с касационната жалба доводи във връзка с претендираното материално право касационната инстанция не може да изследва в процедурата по чл. 218ж ГПК. Обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото след като даде възможност на ищците по реда на чл. 100, ал. 3 ГПК да уточнят предмета на спора и след като изясни по реда на чл. 109, ал. 2 ГПК становищата и възраженията на страните относно релевантните за спора факти съдът следва да обсъди и прецени допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.