Решение № 2089 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2020 г.

Решение № 2089 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Енева против решение № 1335/22.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 228/2020 г., с което е отменена негова заповед № ФК-812-0380940/20.11.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "АЛПИ-2010" ООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 1 000 лв. и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/. Ответникът по касационната жалба - "АЛПИ-2010" ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Стамболийски, област Пловдив, ул. "Тракия" № 18 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Толев по съображения, изложени в писмени бележки, и заявява искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Издадената преди подаването й заповед № ФК-ЗОЗ-87/01.07.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС е прекратено изпълнението на ПАМ, не лишава касатора от правен интерес и не обосновава извод за недопустимост на оспорването, поради което искането на ответника по касация за прекратяване на производството по делото е неоснователно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била заповед № ФК-812-0380940/20.11.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 5, изречение трето от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ и пар. 22, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на същата, обн. ДВ бр. 52/2019 г. е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Пловдив на ул. "Дилянка" № 27, стопанисван от "АЛПИ-2010" ООД, и е постановена забрана за достъп до него за 10 дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 24.10.2019 г. е констатирано, че се използва ЕСФП модел "UMIS POS 3-KL" с ИН на ФУ UM000092 и ИН на ФП 67000171, регистрирано и работещо от 03.10.2019 г. Справка в информационните масиви на НАП е показала, че не са изпращани автоматично данни по изградената дистанционна връзка с НАП за всяка извършена продажба в периода 01.10.2019 г. – 03.10.2019 г. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС в периода 01.10.2019 г. – 03.10.2019 г., за който са установени извършвани продажби и регистрирани данни от Z отчети с номера блок 1337, блок 1338 и блок 1339. Според приетото от първостепенния съд по делото не е налице спор между страните за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. в периода 01.10.2019 г. – 03.10.2019 г. не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 5, изречение трето от същата, тъй като не е подавало данни от всяка фискална касова бележка автоматично по дистанционната връзка към НАП. Не е спорно също така, че това нарушение е резултат от неизпълненото в продължения срок до 30.09.2019 г. задължение по пар. 22, ал. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г., обн. ДВ бр. 52/2019 г. вр. Приложение № 1 "Функционални изисквания" – раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение трето за въвеждане в експлоатация и използване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип. Такава ЕСФП е регистрирана и въведена в експлоатация в обекта на 03.10.2019 г. За да отмени заповедта, първостепенният съд е обосновал извод за нейната материална незаконосъобразност. Приел е, че извършеното нарушение, във връзка с което е наложена ПАМ, е преустановено още на 03.10.2019 г. и при проверката в обекта на 24.10.2019 г. нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС не е констатирано. Не е налице нарушение и към датата на издаване на заповедта за налагане на мярката – 20.11.2019 г. Поради това според него ПАМ не може да постигне нито една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели – предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Налагането й неправилно е мотивирано с постигането на цел гарантиране на "законовото деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти", както и с предотвратяване настъпването на значителни и трудно поправими вреди, които засягат интересите на държавата и фиска", без да е ясно какви са вредите при положение, че оборотът е изцяло деклариран. Изложени са мотиви и за това, че целта, свързана с превъзпитание на нарушителя, законът възлага на административните наказания, а не на принудителните административни мерки. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че ПАМ, наложена след преустановяване на нарушението, няма как да постигне целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. За трите дни, посочени в заповедта, не са били подавани данни от всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП, но не е спорно, че в информационната система на НАП са регистрирани данните от издаваните Z отчети. Не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Съгласно чл. 12 ЗАНН по принцип с налагането на административните наказания се цели да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите граждани. На практика обаче като всяка мярка на административна принуда ПАМ също преследва предупредителни и превъзпитателни цели като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Пример за това е ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, която се налага за вече преустановено нарушение, свързано с неиздаването на съответния документ за продажба. В потвърждение на казаното е текстът на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, изречение последно, според който при повторно нарушение срокът на ПАМ е 30 дни и нейното прилагане не може да бъде прекратено по-рано, дори в случая, когато глобата или имуществената санкция е заплатена. Конкретното нарушение обаче е свързано със забавеното с три дни въвеждане в експлоатация на новата ЕСФП и същото е преустановено много преди издаването на оспорената заповед, т. е. то е различно по своя характер от неиздаването на фискален бон за извършени продажби, което се констатира в момента на проверката. Освен това на "АЛПИ-2010" ООД за същото нарушение е издадено наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция по реда на ЗАНН. Правилно е приел съдът, че срокът за налагането на ПАМ в случая не е съобразен с тежестта на нарушението и противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, противно на изложеното от административния орган в мотивите на оспорения административен акт. Що се отнася до констатираните други нарушения /неотразено картово плащане в изведения междинен Х отчет и нерегистрирана чрез ФУ операция на "служебно изведена сума"/, същите не са обсъдени от съда, тъй като ПАМ не е наложена във връзка с тях. По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а не 500 лв., както е поискано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение