Решение № 850 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2012 г.

Решение № 850 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10816/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) по жалбата на "СТАД Близнаков" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, представлявано от управителя Иван Близнаков, чрез адв. Ивана Близнакова, против Решение № 672 на Министерския съвет на Република България от 14.08.2012 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София (обнародвано в "Държавен вестник", бр. 63 от 17.08.2012 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имоти с № 68134.4354.220 с обща площ на имота 3365 кв. м, от които отчуждени 1519 кв. м, в землището на район "Люлин", Столична община. Ответната страна - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна при следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, засегнатият от отчуждаването имот с обща площ 3365 кв. м с отчуждени от него 1519 кв. м представлява поземлен имот, по предназначение на територията - урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, застроен към момента на отчуждаването. Административният орган е изготвил независима оценка на имота (л. 76) съгласно предоставените на оценителя, от Агенцията по вписванията, пазарни свидетелства, които отговарят на изискванията на чл. 32 от ЗДС, при което е достигнал до осреднена цена от 111,19 лв./кв. метър. Приета от съда тройна съдебно-оценителна експертиза е представила заключение, в което също е обсъдила пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 26.04.2011-26.04.2012 г., и е изчислила средна стойност 135,09 на кв. метър. В резултат на това оценката на подлежащия на отчуждаване имот е определена на 205 202 лева. Настоящият тричленен състав приема, че именно това е стойността, която се следва като обезщетение за одържавения имот (първи вариант от заключението на тройната експертиза). Вторият вариант не следва да се възприема, тъй като той е изготвен при изключени сделките, сключени по данъчна оценка на имота, което не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР ЗДС, изискващи наличие на вписани сделки при определяне на пазарната оценка на имота. Неоснователно е искането на жалбоподателя да бъдат оценени и направените подобрения в имота, тъй като както се посочи по-горе, имотът се оценява на базата на пазарна оценка, в която се включват и тези подобрения. Предвид изложеното жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждаваната част от процесния недвижим имот бъде увеличено от 168 898 на 205 202 лева. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като искането на пълномощника е направено своевременно. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че оспорващият е заплатил 500 лв. адвокатско възнаграждение и още 200 лв. възнаграждение за изготвяне на съдебно-оценителната експертиза. В откритото съдебно заседание заинтересованите страни правят възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което в случая е неоснователно. Това е така, защото заплатеният адвокатски хонорар е в рамките на определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата вр. чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2 от ДР на Наредба № 1 размер, към които следва да се добави внесеният от жалбоподателя хонорар от 200 лв. в полза на експерта, назначен от съда, или общо 750 лева. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,