Решение № 59 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 623/2015 г.

Решение № 59 от 10.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 623/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. По жалба на Б. К. Б. е допуснато касационно обжалване с определение № 20/11.01.2016 г. на ВКС, Второ т. о. на решение № 264 от 16.10.2014 г. на АС-Варна, ТК по т. д. № 408/2014 г., САМО В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение, постановено на 12.03.2014 по т. д. № 13/2013 г. на ОС-Разград и вместо него е постановено друго, в частта, с която е признато за установено по иск предявен по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ"ЗЕМЕДЕЛИЕ"- [населено място] сумата от 9 317, 51 лева, лихва–обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част. Ответната страна по касационната жалба ДФ "Земеделие"-София не изпраща представител и не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска на ДФ"ЗЕМЕДЕЛИЕ"- [населено място], предявен по реда на чл. 422 ГПК във връзка с с чл. 417, т. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че Б. К. Б. в качеството си на едноличен търговец [фирма] в последствие заличен в ТР, се явява ползувател на безвъзмездна финансова помощ по програма С. въз основа на сключения между този ищец и ответника ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ № 493/05.06.2003 г. Налице е доказано неизпълнение от страна на ползувателя на финансовата помощ на задължението, поето с уговорката в чл. 4. 18 от договора. Съгласно съдържанието на последната, последният се задължава да не прехвърля за срок от пет години придобитите със средствата от финансовата помощ активи, което задължение е нарушено със сключването между ответника в качеството му на ЕТ и [фирма] договор за продажба на търговско предприятие, вписан под № 168, т. 9 рег. № 95547/26.10.2006 г. на ОС-Разград с предмет активите като част от търговското предприятие. Самата цитирана уговорка в договора, сключен с ДФ "Земеделие" възпроизвежда съдържанието на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15/18.01.2001 г. на МЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от цитираната наредба и съобразно съдържанието на уговорката в чл. 8. 1 от самия договор при неизпълнение на посоченото по-горе свое задължение ползувателят дължи връщане на финансовата помощ, ведно със законната лихва от датата на извършване на нарушението. С оглед изложеното искът е уважен по отношение само на ответника Б. К. Б., срещу когото в качеството му на ЕТ е издадена и самата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. Съдебният състав се е позовал на т. 9 от ТР 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове неоснователността на възражението на ответника, че искът по чл. 422 ГПК е неоснователен, тъй като вземането е погасено след образуването на изпълнително производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Според решаващия въззивен състав, върху главницата се дължи и лихва-обезщетение за забавено плащане, считано от датата на неизпълнение от страна на едноличния търговец-ползувател на финансовата помощ на задължението да не прехвърля за срок от пет години придобитите със средствата от финансовата помощ активи. Допуснато е касационно обжалване на съдебното решение САМО В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ"ЗЕМЕДЕЛИЕ"- [населено място] сумата от 9 317, 51 лева –лихва-обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г. Касационното обжалване е допуснато, поради недопустимост на съдебното решение в тази част. В своята задължителна практика –т. 4 а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/13 ОСГТК на ВКС приема, че не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението. В случая, въпреки, че в заявлението до заповедния съд се е твърдяло от страна на молителя ДФ"ЗЕМЕДЕЛИЕ", че се претендира договорна лихва в действителност става въпрос именно за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД за периода до подаване на заявлението/това следва от съдържанието на уговорката в т. 8. 1 от процесния Договор за финансова помощ № 493/05.06.2003 г., в която се препраща към законната лихва като обезщетение за забава/. Следователно е било недопустимо издаването от заповедния съд на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане / настъпване на основанието за връщане на паричната помощ/ до подаване на заявлението. Съдебната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - Р № 176/10.02.2016 година по т. д. № 2621/14 на Второ т. о. приема, че в този случай е недопустимо и съдебното решение, с което съдът се произнася по иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет законната лихва за периода от датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението. Ето защо обжалваното решение в тази част, с която е признато за установено по иск предявен по реда на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, че Б. К. Б. дължи на ищеца ДФ"ЗЕМЕДЕЛИЕ"- [населено място] сумата от 9 317, 51 лева –обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г. следва да се обезсили и производството да се прекрати в тази част като недопустимо. Съгласно указанията в т. 13 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 година издадените от СРС, ГО, 66 състав по ч. гр. д. № 27226/2008 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея следва да се обезсилят в частта за сумата от 9 317, 51 лева –обезщетение за забава за периода 26.10.2006 г. -08.09.2008 г. По отношение на разноските: Ответникът по касация следва да заплати разноски на касатора пред ВКС в размер на 186, 36 лева-внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение