Решение № 86 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2008 г.

Решение № 86 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. са подали касационна жалба срещу решение № I* от 29.04.2008 г. по гр. д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 3.12.2004 г. по гр. д. № 2* от 2004 г. на Бургаския районен съд и са уважени предявените искове. В жалбата се подържа неправилност на съдебният акт при наличието на всички основания по чл. 281 ГПК. С определение № 145/09 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 3576 по описа за 2008 г. на ВКС, Четвърто отделение е допуснато касационно обжалване на решение № I* от 29.04.2008 г. по гр. д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материално правни въпроси обуславящи условията за прекъсване на погасителната давност по отношение на ограничените вещни права, придобиването на ограничени вещни права на оригинерно и деривативно основание, приложението на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Ответника В. Х. Х. оспорва жалбата и счита, че решението следва да се остави в сила. Претендира разноските за тази инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в едномесечния законен срок. С решение № 149/07 от 7.03.2007 г. по гр. д. № 2* от 2005 г. на Върховния касационен съд, IV"б" отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за повторно разглеждане с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение са уважени предявените от В. Х. Х. срещу касаторите К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. установителен и ревандикационен искове за магазин с площ от 47,36 кв. м. и склад с площ от 43,56 кв. м., заедно с 9,15 кв. м. от общите части на сградата, в дворно място съставляващо УПИ *, 5836 в кв. 32 по плана на гр. Б. По делото е било установено, че В. Х. Х. с н. а. № 1* т. 02, н. д. № 1* от 1997 г. е закупил от ЕТ "И" право на строеж на "склад" и "кафе- магазин", находящи се в приземния и в партерният етаж на строящата се сграда в гр. Б., комплекс "В", ул. "." № 6. Негов праводател е едноличния търговец, който е придобил възмездно правото на строеж от собствениците с н. а. № 1* т. 18, н. д. № 5* от 1996 г. и в нотариалния акт е уговорено, че строителството следва да бъде осъществено в осемнадесет месечен срок от даването на строителна линия. Протокола за строителна линия и ниво № 14 е издаден на 27.01.1997 г. Следователно до 27.07.1999 г. е следвало да се изгради сградата, като към тази дата уговореното по договора за изработка е станало изискуемо. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗЗД регламентира погасителна давност и за нея са приложими всички разпоредби от чл. 110 и сл. ЗЗД, включително и разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, която посочва, че погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и е настъпил падежа на задължението, т. е. от датата на която е трябвало да се предаде строежа. говорените срокове по договора за изработка се отразяват на началният момент, от които започва погасителният срок предвиден в императивната разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗС. Погасителната давност, предвидена в разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗС започва да тече от момента в който строителя е трябвало да предаде сградата или ако се съобрази, че изграждането на сградата е следвало да стане на 27.07.1999 г. то от тази дата е започнал да тече давностният срок по чл. 67, ал. 1 ЗС и е изтичал на 26.07.2004 г. Иска е предявен на 30.07.2003 г. преди изтичането на давностният срок, поради което е приложима е разпоредбата на чл. 116, б. "б" ЗЗД, т. е. от този момент е прекъсната погасителната давност. Погасителната давност в полза на собственика на земята тече както за строителя ЕТ "И", така и за преобретателя от момента, в който е следвало да бъде предадена сградата. Сключеният договор между собствениците и строителя е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с решение от 2.10.2000 г. по гр. д. № 1* от 2000 г. на Бургаския районен съд. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договора не засяга правата на третото лице В. Х. Х., които са придобити преди вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, която е вписана на 22.06.1999 г. Съгласно чл. 120 ЗЗД погасителната давност не се прилага служебно, а касаторите са се позовали за пръв път на 28.02.2005 г. в представената от тях въззивна жалба, т. е. след като обекта е бил реализиран в груб строеж. По арг. от разпоредбата на чл. 118 ЗЗД правото на строеж към този момент е преобразувано и е възникнало правото на собственост върху склада и кафе-магазина. Определящо за възникването на правото на собственост е правилото на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, което предвижда, че сградата и реалната част от нея, за която е отстъпено ограниченото вещно право трябва да бъде реализирани. Към датата на направеното правогосително възражение от страна на ответниците, ищеца вече е бил собственик защото сградата е изгпрадена карабина. Всички тези съображения налагат извода, че предявените искове за собственост и ревандикация са основателени, тъй като ищеца е собственик на ревандикираните обекти, а ответниците осъществяват фактическа власт върху тях без правно основание. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Касаторите дължат на ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева, документирани с договор за правна защита и съдействие № 02794. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.