Решение № 6240 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2015 г.

Решение № 6240 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11586/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София - град против решение № 4909/10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4416/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РО-292/28.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е отменил оспорения акт, като не е съобразил, че съгласно действащата към момента на издаването на акта разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО, след отмяната на ал. 2 на същия член, считано от 1.01.2015 г., пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението, когато то не е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадена жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - С. Д. П. от гр. София, оспорва жалбата. В писмен отговор от същата и писмени бележки от пълномощника й адв. Венко Пенчев се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приел за приложима разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО, действаща към датата на прекратяване на осигуряването на лицето, според която пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. В този смисъл правилно съдът е посочил, че до 29.12.2014 г. за П. не е съществувала законова възможност да иска пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е било прекратено нейното осигуряване. В конкретния случай 6-месечният срок е започнал да тече от 29.12.2014 г., и към 12.02.2015 г. не е изтекъл, поради което същата следва да получава пенсия от 29.12.2014 г. - датата, до която същата е била осигурена. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено решение № РО-292/28.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 6009233236/16.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ за ново произнасяне по заявлението на Стефка Димитрова Първанова с вх. № МП-21064/12.02.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 29.12.2014 г. За да постанови това решение съдът е приел, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката С. Д. П. неправилно е отпусната от датата на подаване на заявлението за пенсиониране - 12.02.2015 г., вместо от датата на прекратяване на осигуряването - 29.11.2014 г., след като заявлението за отпускане на пенсията е подадено в 6-месечен срок от прекратяването. Поради това, че към датата на придобиване на правото на пенсия - 26.03.2014 г., когато жалбоподателката е изпълнила кумулативните изисквания за стаж, възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст за отпускане на пенсия съгласно § 4, ал. 1 ПЗР КСО, същата е работила по служебно правоотношение и осигуряването й не е било прекратено, съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 94, ал. 2 КСО тя не е имала възможност да упражни правото си на пенсия. Осигуряването е прекратено на 29.12.2014 г. и в 6-месечен срок от тази дата жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия и затова, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО, която е действала към момента на придобиване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО и към датата на прекратяване на осигуряването, пенсията следва да бъде отпусната от прекратяване на осигуряването. Според съда, административният орган неправилно е приложил измененията на чл. 94 КСО /отмяната на алинея втора/, които са в сила от 1.01.2015 г. със задна дата, тоест за събития, възникнали преди тази дата, което е довело да намаляване на предвидения в закона 6-месечен срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия, при който пенсията се отпуска от датата на прекратяване на осигуряването. Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Стефка Димитрова Първанова, ответник в касационното производство, е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като е изпълнила изискванията за навършена възраст, осигурителен стаж и сбор от възраст и осигурителен стаж на дата 26.03.2014 г.; към тази дата същата е работила по служебно правоотношение, което е основание за задължително общественото осигуряване; това правоотношение е прекратено на 29.12.2014 г.; С. Д. П. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст на 12.02.2015 г. до директора на ТП на НОИ София - град, което е заведено с вх. МП-21064 от същата дата. С разпореждане № 6009233236/16.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ София - град на Стефка Димитрова Първанова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО, считано от 12.02.2015 г. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № РО-292/28.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ София - град, което е предмет на оспорването пред първата инстанция. Спорът по делото е правен и е само относно началната дата на отпускането на пенсията при конкретните фактически обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В алинея трета на чл. 94 КСО е предвидено специално правило за датата на отпускане на пенсия за инвалидност, но тази разпоредба е неотносима, тъй като в случая е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. са приети изменения и допълнения на Кодекса за обществено осигуряване, обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., като с т. 26 е отменена алинея втора на чл. 94 КСО, която в последната си редакция /съгласно ДВ, бр. 99/2012 г./ предвижда, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство, съответно прекратяване на трудовата дейност по законодателството на държава, с която се прилага международен договор в областта на социалната сигурност, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването; ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Според императивното правило на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретния случай, към моментна на издаването на разпореждане № 6009233236/16.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ София - град, както и на решението на по-горестоящия административен орган, с което е потвърдено при обжалваното по административен ред, разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО не е била част от действащото право, тъй като е била отменена, считано от 1.01.2015 г. Единствените правила за определяне на началната дата на отпускане на пенсиите са тези по чл. 94, ал. 1 КСО /освен за пенсиите за инвалидност, за които са приложими правила по ал. 3 на същия чл. и които, както вече се отбеляза, са неотносими за случая/. Според правилата на чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията се отпуска от датата на възникване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечен срок от тази дата, а ако е подадено след изтичане на този срок - от датата на заявлението. За личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не са предвидени специални правила относно датата на отпускане на пенсията. След 1.01.2015 г. прекратяването на осигуряването не е правнорелевантен факт за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а датата на прекратяване на осигуряването не е от значение при определяне на датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват. В конкретния случай приложимата правна норма е тази на чл. 94, ал. 1 КСО, която е действала към датата на постановяване на административния акт и нейния смисъл е ясен и точен. След като нормата на алинея втора на чл. 94 КСО е отменена, тя не е била част от позитивното право към момента на произнасяне на административния орган. Като е приел, че в случая началната дата на отпускане на пенсията следва да бъде определена съгласно правилото на отменената ал. 2 на чл. 94 КСО, поради това, че заявлението на Стефка Първанова е било подадено в 6-месечен срок от прекратяване на осигуряването, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Съдът е приложил отменен закон, без на същия да е придадено действие след отмяната му с преходни законови разпоредби. Липсата на преходна и заключителна разпоредба, с която да бъдат уредени случаите като настоящия, при които към датата на отмяната на чл. 94, ал. 2 КСО не е бил изтекъл 6-месечният срок за подаване на заявлението за отпускане на пенсия, считано от датата на прекратяване на осигуряването, когато правото на пенсия е придобито преди тази дата /така наречените "заварени случаи"/, са нарушени правните очаквания на лицата, които са попаднали в такава хипотеза. За тази категория лица /лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не са го упражнили в 6-месечен срок от придобиването, защото осигуряването им не е било прекратено и за които към 1.01.2015 г. е бил започнал да тече, но не е бил изтекъл 6-месечният срок, считано от датата на прекратяване на осигуряването им/ новото законодателно разрешение относно датата на отпускане на пенсията, което е в сила от 1.01.2015 г. и което е общо за всички видове пенсии /освен за инвалидните/, изглежда да е по-несправедливо в сравнение с действащото до този момент, тъй като с отмяната на чл. 94, ал. 2 КСО тези лица нямат право да получат пенсия от датата на прекратяване на осигуряването, дори и заявлението им да е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Въпросът относно справедливостта на законовите правни норми обаче е въпрос на законодателно разрешение, а не на правоприлагане и нито съдът, нито административният орган, който ги прилага има правомощието да ги игнорира по преценка за тяхната несправедливост. Първоинстанционният съд неправилно е обосновал решението си с приложението на правна норма, която не е действала към момента на издаване на оспорения административен акт. Следва да се отбележи, че всъщност законодателният пропуск да бъдат уредени заверените случаи, какъвто е и настоящият, е отстранен с § 47, ал. 1 и 2 от преходните и заключително разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 15.08.2015 г., като в ал. 1 е предвидено, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1-4 и 6 и чл. 4а, осигуряването на които е прекратено след придобиване на правото на пенсия, но не по-късно от 31 декември 2014 г., се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата; ако заявлението е подадено след изтичане на 6-месечния срок от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението; в ал. 2 е предвидено, че лицата с отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 94, ал. 1 по заявления, подадени след 31 декември 2014 г., могат в 6-месечен срок от обнародването на закона да поискат пенсиите да им бъдат отпуснати при условията на ал. 1. Това разрешение обаче не санира порока на обжалваното съдебно решение - неправилност поради нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което да бъде отхвърлена жалбата против решението на директора на ТП на НОИ София - град. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като не са претендирани от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,